Наведе се над рамото му, докато той включваше компютъра си.
— Около месец преди да напусне „Маунт Драгън“, Бърт започнал да въвежда все по-малко информация в компютъра си — рече Карсън. — Ако Тийс не греши, тогава е поставил началото на тайния си дневник. Трябва да намерим някакви следи, за да започнем да го търсим.
Той запрехвърля протоколите на предшественика си. Докато формулите, таблиците и данните преминаваха по екрана, Карсън не можа да не си спомни за първия път, когато бе чел този дневник. Струваше му се, че от първия му работен ден в Камерата на смъртта е минала цяла вечност. Докато прехвърляше записките от неуспешни експерименти, неоправдани очаквания, сърцето му се сви. Всичко му беше болезнено познато.
Към края на електронния дневник научните бележки ставаха все по-малко за сметка на разговорите със Скоупс и описанията на лични преживявания, дори на сънища.
20 май
Снощи сънувах, че се скитам загубен сред пустинята. Вървях към планините, а наоколо ставаше все по- тъмно и по-тъмно. Изведнъж се появи ярка светлина, като втори изгрев, и над планинските върхове се издигна огромен облак с формата на гъба. Разбрах, че присъствам на експлозията в „Тринити“. Видях как ударната вълна се приближава към мен и се събудих.
— По дяволите — изруга Карсън, — ако е писал такива глупости на компютъра, защо му е било да води таен дневник?
— Продължавай — подкани го Де Вака.
Той прехвърли на следващата страница:
2 юни
Тази сутрин, като си изтърсвах обувките, от едната изпадна малко скорпионче. Стана ми жал и го пуснах навън…
— Давай, давай — сръга го нетърпеливо Де Вака.
Карсън продължи. Сред таблиците и методичните бележки започнаха да се появяват стихове. Най- накрая, в периода на пълна лудост на Бърт, дневникът съдържаше само несвързани описания и отделни изречения. Завършваше с ужасяващ спор със Скоупс, върха на разрушителната мания.
Двамата се облегнаха на столовете си и се спогледаха.
— Тук няма да намерим нищо — заяви Карсън.
— Трябва да мислим като Бърт. Ако си на негово място и искаше да оставиш ключ към намирането на тайния ти дневник, как щеше да постъпиш?
Карсън вдигна рамене:
— Може би нямаше да оставям никакъв ключ.
— Щеше, и още как. Тийс има право, съзнателно или не, това е заложено в човешката природа. Първо, трябва да имаш предвид, че Скоупс ще прочете всичко, нали?
— Да.
— Значи щеше да го закодираш в това, към което Скоупс ще прояви най-малък интерес.
Двамата замълчаха.
— В стиховете! — възкликнаха едновременно.
Върнаха се на първите стихотворения и бавно започнаха да ги преглеждат. Повечето, макар и не всички, бяха на научни теми: структурата на ДНК, кварки и глюони, Големия взрив и теорията за взаимовръзките.
— Забелязваш ли, че стихотворенията се появяват, когато записките стават по-малко? — попита Карсън.
— Никога не съм чела такава поезия — отвърна Де Вака. — В известен смисъл дори е хубава.
Зачете на глас:
— Нищо не разбирам — оплака се тя.
— М 82 е много странна галактика в съзвездието Дева. Внезапно цялата се взривила, при което десет милиарда звезди са се превърнали в космически прах.
— Интересно, но не ни върши работа.
Прехвърлиха се на следващото стихотворение.
— Много красиво — възхити се Де Вака. — И ми звучи някак познато. Каква ли е тази черна къща?
Карсън изведнъж се изправи:
— Кин Клижини. Така е „черна къща“ на езика на апачите. Има предвид руините на юг от комплекса.
— И апачки ли знаеш? — изненада се Де Вака.
— Повечето работници в ранчото бяха апачи. Понаучил съм туй-онуй.
Двамата замълчаха, прочетоха стихотворението отново.
— По дяволите — измърмори Карсън. — Нищо друго не разбирам.
— Чакай — Де Вака вдигна ръка. — Голямата Кива е нещо като подземен параклис при индианците анасази. В центъра на
— Знам, но пак не виждам връзката.
— Прочети пак. Ако кивата е запълнена с пясък, как може сипапуто да е отворено?
Карсън се замисли:
— Права си.
