както е тяхното кралство? Та защо да остава Средната земя навеки пуста и мрачна, щом елфите могат да я направят прекрасна като Ересеа, а току-виж и като Валинор? А щом сте могли да се върнете натам, но не сте го сторили, значи и вие като мен обичате тая страна. Не е ли тогава наша първа задача да се трудим задружно за нейното обогатяване и за възхода на всички елфически родове, що се скитат бездомни, та накрая да се изравним със задморските върхове на могъщество и премъдрост?
В Ерегион се приемали най-охотно съветите на Саурон, тъй като по ония места елфите непрестанно жадували да постигат все нови и нови тънкости в своя труд. А и сърцата им били неспокойни откакто отказали да се завърнат към Запада, защото обичали Средната земя и желаели да останат на нея, ала в същото време бленували за блаженството на ония, които я напуснали. Затова се вслушали в словата на Саурон и много неща узнали от него, понеже знанията му наистина били несравними. В ония дни изкусните ковачи от Ост-ин-Едил надминали самите себе си; а накрая замислили и сътворили Всевластните Пръстени. Но Саурон ръководел техния труд и следял всичко, що вършели; защото желаел да хване елфите в безмилостна примка и да ги подчини на своята воля.
Много пръстени създали елфите; ала Саурон тайно изковал Единствения Пръстен, който владеел всички останали и мощта им била обвързана с неговата, подчинявала му се изцяло и щяла да трае само докато той съществува. И голяма част от силата и волята на Саурон преминала в този Единствен Пръстен; защото могъществото на елфическите пръстени било огромно, та само още по-велико вълшебство можело да ги овладее; и Саурон изковал Пръстена в пламъците на Огнената планина сред Страната на Сянката. И докато носел Единствения, той можел да усеща всичко, което се върши чрез останалите пръстени, да вижда и управлява даже мислите на ония, що ги носят.
Но елфите не били чак толкова лековерни. Щом Саурон надянал Единствения на пръста си, те усетили; разпознали го и разбрали, че иска да стане господар както на тях, тъй и на всичко, което вършат. Гневни и разтревожени, те бързо свалили пръстените. А Саурон се разярил, като видял, че не е успял да измами елфите; и открито им обявил война, настоявайки всички пръстени да му бъдат предадени, тъй като елфическите ковачи не биха могли да ги сътворят без неговите знания и съвети. Елфите обаче избягали и съхранили в дълбока тайна три от своите пръстени.
Тия Три били изковани последни и притежавали най-велико могъщество. Нарекли ги Нария, Нения и Вилия, тоест Пръстени на Огъня, Водата и Въздуха и били украсени с рубин, елмаз и сапфир; и от всички елфически пръстени Саурон най-много жадувал да притежава тях, защото носителите им можели да възпират разрухата на времето и да изцеляват умората на света. Но не можел да ги открие, понеже били предадени в ръцете на тримата най-премъдри, които укрили Пръстените и вече никога не ги употребили открито докато Единствения оставал у Саурон. Затова Трите се съхранили неосквернени, тъй като Келебримбор ги бил изковал сам и ръката на Саурон нито веднъж не ги докоснала; ала дори и те били подвластни на Единствения.
От онова време не стихнала войната между елфите и Саурон; Ерегион се превърнал в пустош, Келебримбор загинал, а портите на Мория се затворили навеки. Пак тогава Елронд Полуелф изградил своя дом-крепост Имладрис, наричан от хората Ломидол; и дълго изтраял този дом. Но Саурон сбрал в свои ръце всички други Пръстени на Всевластието; и ги предложил на други народи от Средната земя, като се надявал по този начин да покори ония, що ламтят за тайно и забранено могъщество. Седем пръстена дал на джуджетата; а на хората дал девет, защото и тук, както във всичко друго, те се оказали най-податливи на волята му. И във всички пръстени освен Трите вселил Саурон своето тайно коварство (а това не било трудно, понеже имал дял в тяхното създаване) и проклятие паднало над тях, та в крайна сметка винаги погубвали своя носител. Джуджетата обаче се оказали упорити и непокорни; те открай време не търпят чужда воля и умело укриват своите мисли, а крепките им тела не могат да бъдат превърнати в сенки. Своите пръстени използвали само за придобиване на богатства; ала сърцата им станали гневливи и алчни, а дори и само от туй произтекли насетне много беди в полза на Саурон. Разказват, че в древни времена всяка от легендарните Седем съкровищници на техните крале била сътворена с помощта на златен пръстен; ала тия съкровищници отдавна са разграбени и драконите ги погълнали, та някои от Седемте Пръстена изчезнали в техния огън, а други Саурон успял да си възвърне.
Хората се оказали най-уязвими за хитрините. Ония, що си служели с Деветте Пръстена, станали най- могъщи сред древните крале, чародеи и пълководци. Извоювали слава и несметни богатства, ала всичко туй ги водело към погибел. Изглеждало, че са надарени с вечен живот, но скоро този живот се превръщал в непосилен товар. Когато желаели, можели да крачат невидими от простосмъртни очи из този наш свят под слънцето, а сами виждали неща от недостъпния нам отвъден мир; ала често съзирали само призраци и заблуди, пратени от Саурон. И един по един, рано или късно, в зависимост от вродената им сила и първоначалните зли или добри намерения, те попадали под ярема на своя пръстен и ставали роби на Единствения който бил у Саурон. Тогава прекрачвали в царството на сенките и бродели по света невидими за когото и да било, освен за онзи, що носел Пръстена-повелител. Това били Духовете на Пръстена, наречени Назгули — най-страшни сред слугите на Врага; мрак бродел по техните стъпки и гласовете им били гласове на смъртта.
А горделивата алчност на Саурон се разраснала неимоверно, та решил да стане повелител на цялата Средна земя, да унищожи елфите и ако е възможно, да тласне Нуменор към гибел. Не търпял вече ни свобода, ни чужда воля и се обявил за Властелин на света. Все още умеел да се преобразява, тъй че при нужда знаел как да заблуди човешкия взор и да се представи за достолепен и мъдър. Ала винаги предпочитал да властва чрез страх и жестокост; и ония, които съзрели как сянката му обгръща света, го нарекли Мрачен владетел или просто Враг; сбрал той под своята власт всички зли твари от Морготово време, които били оцелели по земята или под нея, а орките станали негов покорен народ и се множали като мухи. Тъй започнали Черните години, наричани от елфите Време на бягство. През ония дни мнозина елфи от Средната земя избягали към Линдон, а оттам отпътували през морето и повече не се завърнали; а мнозина били погубени от Саурон и неговите слуги. Но в Линдон мощта на Гил-галад продължавала да расте, та Саурон все още не смеел да мине отвъд планините Еред Луин и да нападне Заливите; а Нуменорците помагали на Гил-галад. Навсякъде другаде плъзнала властта на Саурон и непокорните трябвало да дирят убежища из планини и гори, вечно гонени от страха. На юг и на изток почти всички човешки племена му се покорили и в ония дни станали могъщи, издигнали множество градове с крепки каменни стени и свирепи били техните армии, въоръжени с мечове от желязо. За тях Саурон бил едновременно крал и божество; и треперели от страх пред него, защото дворецът му бил обгърнат в пламъци.
Ала най-сетне дошъл край на Сауроновите набези към западните земи. Защото, както разказва легендата „Акалабет“, насреща му се изпречило могъществото на Нуменор. Тъй велика била славната мощ на Нуменорците в златния век на тяхното кралство, че слугите на Саурон не устояли и като се надявал да стори чрез лукавство онуй, що не можел да постигне със сила, той временно напуснал Средната земя и отишъл в Нуменор като заложник на крал Тар-Калион. Там живял, докато накрая чрез своите козни покварил сърцата на повечето Нуменорци и ги тласнал към война срещу Валарите, та тъй им навлякъл гибелта, за която отдавна мечтаел. Ала тази гибел се оказала по-страшна, отколкото предвиждал, защото Саурон бил забравил колко могъщи са в своя гняв Повелителите на Запада. Целият свят бил разбит, много земи изчезнали под бушуващите морета и сам Саурон пропаднал в бездната. Ала духът му се изтръгнал от морските дълбини и полетял като черен вятър обратно към Средната земя. Там открил, че през годините на неговото отсъствие силата на Гил-галад е нараснала още повече, а владенията му вече обхващат голяма част от северните и западни области и са минали отвъд Мъгливите планини и Великата река чак до границите на Зеленогор Велики — само на крачка от местата, по които някога Саурон се чувствал в безопасност. Тогава се оттеглил в своята крепост сред Черната страна и почнал да крои планове за война.
По онова време, както разказва „Акалабет“, шепа Нуменорци се спасили от гибел и избягали на изток. Водели ги Елендил Високи и неговите синове Исилдур и Анарион. Те били сродници на краля и потомци на Елрос, ала не послушали Саурон и отказали да воюват с Властелините на Запада. Затова качили на кораби най-верните си привърженици и напуснали земите на Нуменор преди да е връхлетяла разрухата. Те били силни мъже и имали здрави кораби, но бурята ги настигнала и водните планини ги подмятали чак до небесата додето се спуснали над Средната земя като буревестници сред стихията.
Елендил бил изхвърлен от вълните в Линдон и там се сприятелил с Гил-галад. После потеглил нагоре по течението на Лунната река и основал ново кралство отвъд Еред Луин, а хората му се заселили на много
