Недовършени предания

 под сенките нощни    да пристигнат вести
 от страни незнайни   и древни епохи
 през море от време   до будната мисъл.
 Не ги е забравил     Кралят първороден.
 В Саурон той виждал  бавната заплаха…

Тук има много подробности, свързани с основния въпрос относно грижите на Манве и Валарите за съдбините на Средната земя след Падението на Нуменор, но едно тяхно обсъждане би излязло извън целите на настоящата книга.

След думите „Ала за Олорин никога не ще узнаем повече, отколкото е разкрил под облика на Гандалф“ баща ми е добавил по-късно:

освен това, че Олорин е Върховноелфическо име и следователно трябва да му е дадено от Елдарите във Валинор или да представлява „превод“, предназначен да им подскаже нещо. Така или иначе, какъв е бил смисълът на това дадено или преведено име? Думата олор често се превежда като „мечта“ или „сън“, но това не се отнася (с много редки изключения) до човешките „мечти“, а още по-малко до сънищата. За Елдарите думата е обозначавала яркото съдържание както на техните спомени, така и на въображението им — всъщност е ставало дума за ясно виждане на неща, които не съществуват в непосредствена близост. Но не само като идея, а като пълно въплъщение във форма и подробности.

Една отделна етимологична бележка дава подобно обяснение:

оло-с: видение, „фантазия“ — общо елфическо название на „мисловно творение“, което не съществува реално в Еа, но може да стане видимо и осезаемо чрез Умението (Карме) на Елдарите. Думата олос обикновено се прилага за красивите творения, служещи единствено на артистични цели (тоест, които не са създадени за заблуда или придобиване на власт).

Цитирани са думи, произлизащи от този корен: Куенийското олос, тоест „мечта, видение“, множествено число олози/олори; ола- — „мечтая“; олоста — „мечтателен“. По-нататък се споменава Олофантур, по-ранното „истинско“ име на Лориен — Валара, който бил „повелител на сънищата и мечтите“, по-късно в „Силмарилион“ променено на Ирмо [също както Нуруфантур се е превърнал в Намо (Мандос); но във „Валакуента“ е оцеляло общото име на тия двама „братя“ — Феантури].

Този анализ на думите олос и олор очевидно е трябвало да бъде свързан с откъса от „Валакуента“ („Силмарилион“, стр. 28), където се казва, че Олорин живеел във Валинорския Лориен и че макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им.

В един по-ранен вариант на този пасаж се споменава, че Олорин бил „съветник на Ирмо“ и че в сърцата на онези, които го слушали, се разбуждали мисли „за прекрасни неща, що още не съществували, ала тепърва можело да се сътворят за прослава на Арда“.

В дълга бележка се разяснява онзи откъс от „Двете кули“ (книга 4, глава 5), където Фарамир преповтаря в Хенет Анун думите на Гандалф:

Много са имената ми в разни страни. Митрандир сред елфите, Таркун за джуджетата; Олорин бях на младини в забравения Запад312, на Юг — Инканус, на Север — Гандалф; на Изток не ходя.

Тази бележка е писана преди второто издание на „Властелинът на Пръстените“ през 1966 г. и гласи:

Не е ясно точно кога е пристигнал Гандалф. Той дошъл през Морето, явно горе-долу по същото време, когато за пръв път се забелязали признаци за новото въздигане на „Сянката“ — поява и разпространение на зли твари. Но през второто хилядолетие на Третата епоха името му рядко се споменава в летописи и документи. Вероятно дълго е скитал (под променен облик), без да взима участие в дела и събития, като само е изучавал сърцата на елфи и люде, които някога са се противопоставили и все още биха могли да се противопоставят на Саурон. Съхранено е личното му твърдение (или вариант, така или иначе останал недоразбран), че на младини в далечния Запад се е наричал Олорин, но елфите му дали името Митрандир (Сивия странник), джуджетата — Таркун (което казват, че означавало „Човекът с жезъла“), на Юг — Инканус, на Север — Гандалф, а „на Изток не ходя“.

Под „Запад“ тук очевидно се подразбира далечният Запад отвъд Морето, а не някоя област от Средната земя; името Олорин е Върховноелфическо по форма. „Север“ би трябвало да означава северозападните области на Средната земя, из които повечето обитатели останали непокварени от Моргот и Саурон. В тези области щяло да има най-силна съпротива срещу оцелялото след Врага зло или срещу неговия слуга Саурон, ако той се завърнел отново. Естествено, границите на тази област били твърде неопределени; източният й предел минавал приблизително по река Карнен до сливането с Келдуин (Тичащата река), после до Нурнен и оттам на юг до древните владения на Южен Гондор. (Първоначално в тези рамки се включвал дори и Мордор, който, макар да се намирал извън предишните Сауронови владения „на Изток“, бил окупиран като целенасочена заплаха срещу Запада и Нуменорците.) Така „Северът“ включва цялата тази огромна област: приблизително от Лунния залив до Нурнен и от Карн Дум до древните южни граници между Гондор и Близък Харад. Гандалф никога не е пътувал отвъд Нурнен.

Този кратък откъс е единственото оцеляло свидетелство за негови пътешествия из по-далечния Юг. Арагорн твърди, че е прониквал до „далечните земи на Рун и Харад, където звездите са чужди“ („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 2)313. Не бихме могли да предположим, че и Гандалф е сторил същото. Тия легенди са обединени около Севера — защото е представено като исторически факт, че борбата срещу Моргот и неговите слуги обхващала главно северните и по-специално северозападните области на Средната земя, тъй като елфите, а след тях и бягащите от Моргот люде неизбежно са се придвижвали на запад, към Блаженото царство, и на северозапад, където бреговете на Средната земя достигали най-близко до Аман. Поради всичко това Харад, тоест „Юг“, е твърде неясно понятие и макар преди Падението си Нуменорците да са изследвали бреговете на Средната земя далече на юг, селищата им отвъд Умбар са били постепенно завзети от местното население, или пък — тъй като Саурон покварил създателите им още в Нуменор — станали враждебни и се присъединили към Сауроновите владения. Но южните области, които поддържали връзки с Гондор (и гондорците ги наричали просто Харад, тоест „Юг“, Близък или