Недовършени предания

определена точка върху правата линия или близо до нея334. Неконтролираните „видения“ били дребни, особено в малките Камъни, макар че изглеждали по-едри за човек, застанал на известно разстояние от повърхността на палантира (най- подходящото разстояние е било около три фута). Но по волята на силен и обучен наблюдател далечните предмети можели да се увеличават, ставайки по-близки и ясни, докато обкръжението им изчезвало почти напълно. Така например човешка фигура в далечината би се виждала съвсем дребна, не повече от сантиметър, тоест почти неразличима сред пейзажа или тълпа от други хора; но чрез съзнателно усилие наблюдателят можел да увеличи и избистри видението, докато накрая види човека висок педя или две, при което би могъл отлично да го разпознае. При още по-голямо усилие можели да се увеличават и отделни подробности, тъй че например наблюдателят отдалече да различи дали този човек има пръстен на ръката си.

Но това „съсредоточаване“ било свързано с тежки усилия и можело да доведе до пълно изтощение. Затова към него се прибягвало само когато сведенията били крайно необходими и благоприятният случай (евентуално подпомогнат от допълнителни сведения) позволявал на наблюдателя да открие търсената подробност (важна за него и непосредствената му задача) сред множеството видения на Камъка. Да вземем този пример: разтревожен за Рохан, Денетор седи пред Анорския камък и се пита дали трябва незабавно да запали сигналните клади и да изпрати Червената стрела; при това той би могъл да застане на линията запад-северозапад, която минава през Рохан близо до Едорас и продължава към Бродовете на Исен. По онова време е можел да зърне придвижване на хора. В такъв случай навярно би се съсредоточил (пак като пример) върху една отделна група, да разбере, че ездачите са Рохирими и накрая да различи познато лице, да речем Гандалф, който препуска с подкрепленията за Шлемово усое, но внезапно се отделя и поема на север335.

Сами по себе си палантирите не можели да проникват в мислите на хората неусетно и против тяхната воля; защото прехвърлянето на мисли изисквало желание от двете страни и мисълта (възприемана като говор)336 можела да се предава само между два Камъка „в съгласие“ един с друг.

,

Информация за текста

© 1980 Джон Р. Р. Толкин

© 1980 Кристофър Толкин

© 1996 Любомир Николов, превод от английски

John R. R. Tolkien, Christopher Tolkien

Unfinished Tales, 1980

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Недовършени предания. Част 1. 1996. Изд. Абагар Холдинг, София. Роман [на практика сб. митологични сказания]. Под редакциата на Кристофър Толкин. ISBN: 954–584–169–9.

Недовършени предания. Част 2. 1996. Изд. Абагар Холдинг, София. Роман [на практика сб. митологични сказания]. Под редакциата на Кристофър Толкин. ISBN: 954–584–169–9

Недовършени предания. 2002. Изд. Прозорец, София. Роман [на практика сб. митологични сказания]. II изд. ISBN: 954–733–217–1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/452]

Последна редакция: 2010-06-05 21:08:21

,

1

Днес вече не се съмнявам, че водната площ, отбелязана в оригиналната карта като „Леден залив Форочел“, всъщност е само малка част от залива (наричан „огромен“ в приложение А към „Властелинът на Пръстените“), който се е простирал далече на североизток — северният и западният бряг са оформени от големия нос Форочел, чийто безименен връх се появява върху оригиналната карта. В една от бащините ми скици северният бряг на Средната земя описва дълга дъга на изток-североизток, като най-северната точка се намира на около седемстотин мили над Карн Дум.

2

Фородваит се среща във „Властелинът на Пръстените“ само веднъж (в приложение А) при споменаването за древните обитатели на Северните земи, чиито потомци са Снежните хора от Форочел; но синдаринската дума (г)ваит се използва както за области, така и за тяхното население (за сравнение виж Енедваит). В една от скиците на баща ми Фородваит изрично се превежда като „Северна пустош“, а в друга — като „Северни земи“.

3

Бел.1: В „Силмарилион“ на стр. 251 е казано, че след като пристанищата в Бритомбар и Егларест били опустошени една година подир Нирнает Арноедиад, оцелелите елфи от Фалас отплавали заедно с Кирдан към Баларския остров „и там изградили убежище за всички, които тепърва можело да пристигнат; защото все още отбранявали част от брега около устието на Сирион и там имали множество бързи и леки кораби, укрити из тесните заливи и буйните тръстикови гъсталаци“.

4

Бел.2: За сините лампи на елфите от Нолдорско потекло се споменава и другаде, макар че не ги срещаме в публикувания текст на „Силмарилион“. В по-ранните варианти на преданието за Турин нарготрондският елф Гвиндор, който избягва от Ангбанд и бива намерен от Белег в гората Таур-ну-Фуин, притежава една от тези лампи (тя може да се види в илюстрацията към тази среща, нарисувана от баща ми); според първата версия лампата на Гвиндор се преобръща и проблесналият лъч пада върху лицето на Белег, разкривайки кого е убил Турин. В една своя бележка към историята на Гвиндор баща ми ги нарича „Феанорови лампи“, чиято тайна не познават даже Нолдорите; описва ги като „кристали, закачени в мрежа от изящни верижки и излъчващи от ядрото си негаснещо синьо сияние“.

5

Бел.3: „Да грее слънце над твоя път.“ — В много по-краткия вариант, който е отпечатан в „Силмарилион“, липсват подробности относно стигането на Туор до Нолдорската порта и не се споменава за елфите Гелмир и Арминас. Те обаче се появяват в преданието за Турин („Силмарилион“, стр. 273) като пратеници, донесли в Нарготронд предупреждението на Улмо; там е казано, че били от рода на Финарфиновия син Ангрод, но подир Дагор Браголах живеели на юг при Кирдан Корабостроителя. В разширения вариант на разказа за тяхното идване в Нарготронд, Арминас язвително подхвърля, че Турин не може да се мери със своя сродник Туор, при което споменава за среща с последния „из пущинаците на Дор-ломин“; виж края на „Нарн и Хин Хурин“.