6
Бел.4: В „Силмарилион“, стр. 92–93, е казано, че когато по тия места Моргот и Унголиант се вкопчват в борба за Силмарила „Надал тогаз Моргот вик ужасяващ и отекнал гласът му из планините. И отпосле оная местност била наречена Ламот, защото ехото от писъка му останало в нея завинаги, тъй че провикнел ли се някой там, разбуждал екота и цялата пустош между хълмовете и морето се изпълвала с глъчка като от безброй отчаяни гласове“. Тук обаче е изложена доста по-различната идея, че всеки звук в тази област се засилва сам по себе си; същата мисъл личи съвсем ясно и от началото на глава 13 на „Силмарилион“, където (в един съвсем близък по смисъл пасаж) „докато Нолдорите стъпвали на пясъка, виковете им отлетели към хълмовете и тъй се засилили, че сякаш безброй могъщи гласове закрещели над бреговете на Севера“. Изглежда, че според едната „легенда“ Ламот и Еред Ломин (Кънтящите планини) са получили името си от съхранения отчаян писък на Моргот в борбата му с Унголиант; според другата пък тези названия просто отразяват характера на звуците в онази област.
7
Бел.5: За сравнение виж в „Силмарилион“, стр. 277: „А Турин бързал на север през опустошените земи между Нарог и Теиглин и Лютата зима идвала насреща му; защото през оная година паднал сняг още в края на есента, а пролетта била късна и мразовита.“
8
Бел.6: В „Силмарилион“ на стр. 154 е казано, че когато се появява пред Тургон във Винямар и му заръчва да тръгне към Гондолин, Улмо завършва речта си с думите:
— Прочее, може и тъй да се случи, че проклятието на Нолдорите да те открие там подир време и измяната да надигне глава сред твоите чертози. Огън ще те заплаши тогава. Но ако наистина наближи тази заплаха, чак от Невраст ще дойде пратеник да те предупреди и чрез него над огън и разруха ще се роди нова надежда за елфи и хора. Затуй остави в този дом меч и доспехи, та в бъдни години той да ги намери и тъй да го познаеш без страх от измама.
Обяснил още Улмо от какъв вид и размери да бъдат шлемът, ризницата и мечът, оставени в чертозите.
9
Бел.7: Туор е баща на Еарендил, чийто син Елрос Тар-Миниатур става пръв крал на Нуменор.
10
Бел.8: Това вероятно е намек за предупреждението на Улмо, донесено в Нарготронд от Гелмир и Арминас; виж приложението към „Нарн и Хин Хурин“.
11
Бел.9: Най-вероятно Сенчестите острови са всъщност Омагьосаните острови, които се описват в глава 11 на „Силмарилион“, „пръснати като мрежа от север на юг из Сенчестите морета“ при Укриването на Валинор.
12
Бел.10: За сравнение виж „Силмарилион“, стр. 251–252: „А когато Тургон чул за това [след Нирнает Арноедиад], пак пратил вестоносци към устието на Сирион и подирил помощ от Кирдан Корабостроителя. По негова молба Кирдан изградил седем бързи кораба и те отплавали към Запада; ала повече не дошли вести а тях, освен за последния. Моряците на този кораб дълго се борили с вълните, додето накрая изгубили надежда и поели обратно, но пред самите брегове на Средната земя ги посрещнала свирепа буря; Улмо обаче спасил един моряк от гнева на Осе и вълните го изхвърлили на брега в Невраст. Този моряк се наричал Воронве и бил един от ония, що Тургон изпратил от Гондолин.“ Виж също така „Силмарилион“, стр. 309.
13
Бел.11: В глава 15 на „Силмарилион“ точните думи на Улмо гласят: „Помни, че истинската надежда на Нолдорите лежи на запад и идва откъм Морето“ и „Но ако наистина наближи тази заплаха, чак от Невраст ще дойде пратеник да те предупреди“.
14
Бел.12: В „Силмарилион“ не се споменава нищо за по-нататъшната съдба на Воронве след неговото завръщане в Гондолин заедно с Туор; но в първоначалния вариант („За Туор и изгнаниците от Гондолин“) той е между ония, които успяват да се спасят след гибелта на града — както личи и от пророчеството на Туор.
15
Бел.13: Виж „Силмарилион“, стр. 200: „[Тургон] вярвал също, че с края на Обсадата започва поражението на Нолдорите, ако не им дойде помощ отвън; и тайно изпратил отряди от Гондолиндрими до устието на Сирион и Баларския остров. Там те изградили кораби и отплавали към далечния Запад да търсят Валинор и помолят Валарите за прошка и помощ; от птиците морски подирили напътствие и съвети. Но морето било бурно и необятно, сенки и магии тегнели над вълните, а Валинор бил укрит. Затуй нито един от пратениците на Тургон не се добрал до Запада — мнозина изчезнали и само шепа се върнали обратно.“
В един от „съставните текстове“ на „Силмарилион“ се казва, че макар Нолдорите да „не владеели уменията на корабостроители и всички изградени от тях ладии скоро потъвали или отстъпвали пред ветровете“, все пак след Дагор Браголах „Тургон винаги поддържал тайно убежище на Баларския остров“ и когато след Нирнает Арноедиад самият Кирдан напуснал Бритомбар и Егларест заедно с оцелелите от своя народ, за да се отправи към Балар, „там се заселили при пратениците на Тургон“. Но тези подробности отпаднаха от повествованието и поради това в публикувания текст на „Силмарилион“ не се споменава за заселването на елфи от Гондолин по бреговете на Баларския остров.
16
Бел.14: Гората Нуат не се споменава в „Силмарилион“ и не е отбелязана в картата към тази книга. Простирала се е на запад от горното поречие на Нарог към извора на река Ненинг.
17
Бел.15: Виж „Силмарилион“, стр. 270: „Финдуилас, дъщерята на крал Ородрет, веднага разбрала кой е [Гвиндор] и го посрещнала сърдечно, защото го обичала преди Нирнает Арноедиад, а и Гвиндор толкова обичал нейната хубост, че я нарекъл Фаеливрин, що означава слънчев блясък по езерото Иврин.“
