18
Бел.16: Река Глитуи не се споменава в „Силмарилион“, но е отбелязана на картата, макар и без име — като приток, който се влива в Теиглин малко по-северно от Малдуин.
19
Бел.17: За този път се споменава в „Силмарилион“, стр. 264: „… древният път, който следвал дългото дефиле на Сирион, минавал край острова, където някога Финрод бил издигнал кулата Минас Тирит, пресичал земите между Малдуин и Сирион, а сетне през Бретилския лес достигал до Теиглинските бродове.“
20
Бел.18: „Смърт на Гламхотите!“ Макар че не се среща в „Силмарилион“ или „Властелинът на Пръстените“, това е най-често употребяваното название на орките в Синдаринския език. Означава „креслива орда“ или „войска на шумотевицата“; за сравнение виж името на меча на Гандалф — Гламдринг, както и названието Тол-ин-Гаурхот — Остров на (войската на) върколаците.
21
Бел.19: Ехориат — Пръстеновите планини около равнината на Гондолин. Еред е-мбар нин — планините на моя дом.
22
Бел.20: В „Силмарилион“, стр. 257, Белег от Дориат казва на Турин (няколко години преди времето на настоящия разказ), че орките са изградили път през Анахския проход и „Димбар, който доскоро живееше в мир, бавно пада под властта на Черната ръка“.
23
Бел.21: По този път Маеглин и Аредел избягват към Гондолин, преследвани от Еол („Силмарилион“, глава 16); по-късно по него тръгват Келегорм и Куруфин след изгонването им от Нарготронд (пак там, стр. 223). Единствено в настоящия текст се споменава, че пътят е продължавал на запад към стария чертог на Тургон във Винямар под връх Тарас; на картата този път е отбелязан само до северозападните покрайнини на Бретил, където се слива с древния южен път за Нарготронд.
24
Бел.22: Названието Бритиах е производно от думата брит, означаваща морски или речни камъчета. Среща се също в името на реката Бритон и залива Бритомбар.
25
Бел.23: За този текст съществува и паралелен вариант, който обаче почти сигурно е бил отхвърлен в полза на по-късната версия. В него пътниците не минават през Бритиах, а достигат Сирион на няколко левги северно от брода. „С мъка се добрали до речния бряг и там Воронве възкликнал:
— Виж какво чудо! Добро и зло вещае то едновременно. Сирион е замръзнал, макар че нито една легенда не разказва за подобно нещо откакто Елдарите са дошли по тия земи. Тъй ще можем да минем отвъд и да спестим дългия път, за който вече нямаме сили. Ала тъй може да са минали и други, или да дойдат подире ни.“
Двамата безпрепятствено минават по леда на реката и „тъй мъдростта на Улмо обърнала вражата злоба в тяхна полза, понеже пътят се съкратил и когато вече не им оставала ни сила, ни надежда, Туор и Воронве стигнали най-сетне до Сухата река в подножието на планините“.
26
Бел.24: За сравнение виж „Силмарилион“, стр. 153: „Но дълбоко под планините имало проход, издълбан още в мрачните епохи на света от потоците, що изтичали, за да се влеят в Сирион; тъкмо този проход открил Тургон, минал по него до зелената равнина между планините и видял сред нея да се издига хълм като остров от корав и гладък камък; защото в древни времена долината била дъно на огромно езеро.“
27
Бел.25: Никъде в „Силмарилион“ не се споменава за време, когато орлите са виели гнезда на връх Тангородрим. В глава 13 (стр. 133) Манве „пратил могъщия народ на Орлите да се засели по непристъпните върхове на Севера и да бди зорко над крепостта на Моргот“; а в глава 18 (стр. 193) Торондор връхлетял стремглаво от своето царство сред върховете на Крисаегрим, за да спаси тялото на Финголфин от поругаване пред портите на Ангбанд. Виж също така „Властелинът на Пръстените“, книга 3, глава 4: „… стария Торондор, що някога, в младите дни на Средната земя, градял гнездата си по недостъпните върхари на Околните планини“. По всяка вероятност идеята за гнездата на Торондор върху Тангородрим, която се среща и в ранния вариант на Силмарилион, по-късно е била изоставена.
28
Бел.26: В „Силмарилион“ не се споменава нищо конкретно за езика на елфите от Гондолин; този откъс обаче подсказва, че някои от тях са използвали във всекидневието си Върховния език (наричан още староелфически или Куенийски). В една по-късно написана езиковедска разработка се казва, че староелфическият бил често употребяван в Тургоновия род и Еарендил свикнал с него още от детството си, но „за по-голямата част от народа на Гондолин той се превърнал в книжовен език, а във всекидневието си служели със Синдаринския както всички останали Нолдори“. Виж също така „Силмарилион“, стр. 161: след повелята на Тингол „за своето всекидневие Изгнаниците възприели Синдаринския език, а Върховното слово на Запада се употребявало единствено при срещи насаме между най-благородните Нолдори. И все пак то оцеляло като език на премъдрите книги навсякъде, където живеел този народ.“
29
Бел.27: Това са същите цветя, които покриват в изобилие погребалните могили на роханските крале край Едорас и чието име Гандалф споменава на рохиримски език — симбелмине, тоест Вечен спомен „защото цъфтят през всички сезони и растат само там, където мъртвите намират покой“. („Властелинът на Пръстените“, книга 3, глава 6) Елфическото название уилос се среща само в този откъс, но можем да го намерим и в Амон Уилос — така се превежда на Синдарински език староелфическото име Ойолосе („Вечна белота“ — така наричат елфите планината на Манве). В „Кирион и Еорл“ е дадено още едно елфическо име на това цвете — алфирин.
30
Бел.28: В „Силмарилион“ на стр. 109 е казано, че Тингол щедро възнаграждавал джуджетата от Белегост с перли. „Перлите му давал Кирдан, понеже ги имало много из плитчините край Баларския залив.“
