31
Бел.29: Ектелион Бистроструйни се споменава в „Силмарилион“ като един от военачалниците на Тургон, които охраняват фланговете на гондолинската войска при оттеглянето й покрай Сирион след Нирнает Арноедиад; по-късно е описана схватката му с предводителя на Балрозите Готмог, в която двамата се съсичат до смърт.
32
Бел.30: Тук привършва грижливо написаният, макар и многократно поправян ръкопис. Останалата част от разказа е надраскана набързо върху късче хартия.
33
Бел.31: Тук повествованието свършва окончателно и остават само някои набързо нахвърляни записки, очертаващи по-нататъшния развой на разказа:
Туор пита за името на Града и в отговор чува седем имена. (За отбелязване е несъмнено преднамереният факт, че името Гондолин не се използва в разказа чак до момента, когато Туор вижда града — дотогава срещаме само названието Потайното кралство или Потайният град.) Ектелион заповядва да бъде даден сигнал и от кулите на Голямата порта засвирват тръби, чиято песен отеква сред хълмовете. След дълга тишина чуват как в далечината отговарят тръби от стените на града. Довеждат коне (сив кон за Туор) и групата тръгва към Гондолин.
Тук е трябвало да последва описание на Гондолин и стълбищата към високата площадка пред голямата градска порта; на могилите (тази дума е неясна) от малорни, брези и вечнозелени дървета; на Фонтанния площад, Кралската кула над аркада с множество арки, Кралския чертог и знамето на Финголфин. След това, за да поздрави Туор, се появява самият Тургон „по-снажен от всички други Чеда на света освен Тингол“ с бяло-златист меч в ножница от слонова кост. Маеглин е застанал отдясно на трона, а кралската дъщеря Идрил седи отляво; и Туор трябва да изрече посланието от Улмо или „на всеослушание“, или „в залата за съвети“.
Други откъслечни записки сочат, че е трябвало да има описание на Гондолин, както го вижда Туор отдалече; че плащът на Улмо трябва да изчезне, когато Туор изрича посланието пред Тургон; че ще бъде обяснено защо Гондолин няма кралица; и че когато Туор за пръв път съзира Идрил, или малко по-късно, трябва да бъде подчертано, че в живота си е виждал твърде малко жени. Повечето жени и деца от племето на Анаел в Митрим са били изпратени на юг; а като роб Туор е виждал само дивите и горделиви жени на източните пришълци, които се отнасяли с него като с животно, или нещастните робини, работещи непосилно още от детство и към които е изпитвал само жалост.
Може да се отбележи, че по-късното споменаване за малорни в Нуменор, Линдон и Лотлориен не потвърждава, макар и да не отхвърля идеята, че през Древните дни тия дървета са процъфтявали в Гондолин (виж „Описание на остров Нуменор“) и че съпругата на Тургон, Еленве, е загинала отдавна при прекосяването на Хелкараксе („Силмарилион“, стр. 106).
34
Бел.1: На това място в „Нарн и Хин Хурин“ е вмъкнат откъс, описващ престоя на Хурин и Хуор в Гондолин. Той се основава изцяло върху историята, разказана в един от „съставните текстове“ на „Силмарилион“ — до такава степен, че се превръща в обикновен вариант и реших да не го повтарям. Може да бъде открит в „Силмарилион“, стр. 198–199.
35
Бел.2: Тук в текста на „Нарн и Хин Хурин“ е включен откъс, разказващ за Нирнает Арноедиад. Съкратих го по причините, посочени в по-горната бележка; виж „Силмарилион“, стр. 244–250.
36
Бел.3: В друг вариант на текста изрично се споменава, че Морвен наистина поддържала връзки с Елдарите, които имали скривалище в планините недалеч от нейния дом. „Ала и те не могли да й донесат вести. Никой не бил видял Хурин да пада мъртъв.
— Той не беше с Фингон — казвали елфите, — заедно с Тургон го изтласкаха на юг, но ако част от неговите бойци са оцелели, трябва да са избягали подир гондолинската армия. Ала кой знае? Орките струпаха всички загинали на могила и дори някой да дръзне да иде до Хауд-ен-Нирнает, диренето ще е напразно.“
37
Бел.4: Заслужава си това описание на Хадоровия шлем да бъде сравнено с носените от джуджетата по време на Нирнает Арноедиад „грозни маски, за да плашат врага“, които „им помогнали да устоят срещу драконите“ („Силмарилион“, стр. 247). По-късно, когато излиза на бой от Нарготронд, Турин носи джуджешка маска „и щом зърнели тая маска, враговете бягали презглава“ (пак там, стр. 271). Виж също така Приложението към „Нарн и Хин Хурин“.
38
Бел.5: Никъде другаде не се споменава за нападение на орките в Източен Белерианд, при което Маедрос да е спасил Азагал.
39
Бел.6: На друго място баща ми отбелязва, че езикът в Дориат, особено този на краля и благородниците, е бил дори по Туриново време много по-древен от диалектите, говорени из останалите области; а също така, че според наблюденията на Мим (макар това да не се среща в съхранените записки за Мим) единственото, от което не успял да се отърве Турин въпреки цялата си неприязън към Дориат, била речта, усвоена там през детските му години.
40
Бел.7: В полето на един от ръкописите е добавена бележка: „Във всички женски лица търсел той лицето на Лалаит“.
41
Бел.8: В един от вариантите на този текст Саерос се посочва като сродник на Даерон, а в друг като негов брат; тези текстове обаче вероятно са по-ранни.
42
Бел.9: Воз-горянин — „горски дивак“; виж забележка 14 към „Друедаините“.
