Недовършени предания

„Описание на Нуменор“.

82

Бел.17: В „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 340) се казва, че „по изгрев слънце в най-ясните дни те съзирали далече на запад да се мержелее бряг с лъчезарен бял град, просторно пристанище и могъща кула. Защото в ония дни те били надарени с проницателен поглед; ала дори и тогава само най-зорките сред тях успявали да различат прелестното видение от склоновете на Менелтарма или от мачтите на някой кораб, плаващ покрай западния бряг… Ала най-мъдрите сред тях знаели, че това всъщност не е Блаженото царство Валинор, а елфическото пристанище Авалоне на остров Ересеа, най-източната от Безсмъртните земи“.

83

Бел.18: Казват, че оттогава насетне тръгнал обичаят кралете и кралиците да носят на челата си безценен камък вместо корона. (Бележка на автора.)

84

Бел.19: По Западните земи елфическият (Синдарински) език се говорел както от знатните, тъй и от простолюдието. С този език била откърмена Ерендис; Алдарион обаче говорел на нуменорско наречие, макар че като всички благородници в Нуменор владеел и езика на Белерианд. (Бележка на автора)

На друго място, в записки за езиците на Нуменор, е казано, че широката употреба на Синдаринския език из северозападните области се дължи на факта, че по тия места се заселили предимно люде от „Беорийско“ потекло; а Беоровият род в Белерианд отрано изоставил собствения си език и възприел Синдаринския. (За това не се споменава в „Силмарилион“, макар на стр. 184 да е казано, че в Дор-Ломин по времето на Финголфин хората от Хадоровия род не забравяли собствената си реч „и от нея произлязъл общият човешки език на Нуменор“.) Широко употребяван бил Адунаическият език, макар че почти всички знаели в известна степен и Синдаринския; а в кралския дворец и повечето домове на знатни и учени люде обикновено се говорело на Синдарински чак докато отминало царуването на Тар-Атанамир. (По-късно в настоящия разказ ще бъде споменато изрично, че Алдарион предпочитал нуменорското наречие; навярно това е било изключение.) По-нататък в записките се споменава, че при дългата употреба от простосмъртните Синдаринският език постепенно се изменил и се превърнал в диалект, но този процес бил силно ограничен в Нуменор, поне сред знатните и учени хора, поради техните връзки с Елдарите от Ересеа и Линдон. Куенийският (староелфически) език не бил разговорен в Нуменор. Знаели го само мъдреците и древните родове, в които се изучавал още от детство. Използвал се в официални документи, които трябвало да се съхраняват за векове, като например законите или Свитъците и Аналите на кралете (за сравнение виж „Акалабет“, стр. 347: „в Свитъка на кралете тази титла била записана като Херунумен, което е нейният превод на езика на Върховните елфи“), а често и в някои книги с потайни премъдрости. Широко приложение намирал и по други официални поводи: общоизвестните имена на всички селища, области и географски забележителности в страната произхождали от Куенийския език (макар че обикновено имало и местни названия, най-често преведени на Синдарински или Адунаически език). Личните имена, а особено официалните титли и обществените прозвища на всички хора от кралския род и от потеклото на Елрос също имали Куенийски произход.

При разглеждането на този въпрос във „Властелинът на Пръстените“, Приложения Е и Ж (раздел „За хората“), се създава малко по-различно впечатление за мястото на Синдаринския сред езиците в Нуменор: „От всички човешки народи единствено Дунеданците са знаели и говорели елфически език; защото техните прадеди научили Синдарински и тъй го предали на децата си като древна премъдрост, що почти не се променяла с годините“.

85

Бел.20: Еланор се е наричало малко златисто цвете с формата на звезда; растяло и по могилата Керин Амрот в Лотлориен („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 6). Сам Майтапер нарича с това име първородната си дъщеря по съвет на Фродо („Завръщането на краля“, книга 6, глава 9).

86

Бел.21: Виж по-горе Бележка 10 за произхода на Ерендис от Берет, сестра на Барагунд и леля на Морвен.

87

Бел.22: Твърди се, че както Елдарите, така и Нуменорците избягвали да създават деца, ако имало вероятност за раздяла между родителите от мига на зачеване до първите детски години. Според нуменорските представи за приличие Алдарион е останал у дома твърде кратко след раждането на дъщеря си.

88

Бел.23: В една бележка за „Скиптърния съвет“, който съществувал пред този период от историята на Нуменор, се казва, че Съветът не е имал друга власт, освен да дава препоръки на краля; все още никому не хрумвало, че подобна власт може да бъде необходима. Членовете на Съвета се избирали по един от всяка област на Нуменор; но кралският наследник също бил включван след официалното си обявяване, за да се запознае с управлението на страната, а кралят можел временно да призове и други съветници заради специалните им познания по обсъжданите въпроси. По това време само двама членове на съвета (без да се брои Алдарион) били от рода на Елрос — Валандил от Андуние като представител на Форостар и Халатан от Хиярасторни като представител на Миталмар; но те дължали постовете си не на потекло или богатство, а на народната почит и обич по своите земи. (В „Акалабет“, стр. 348, се казва, че „Наместникът в Андуние винаги бил пръв съветник на трона“.)

89

Бел.24: Записано е, че Ерейнион получил името Гил-галад (Лъчезарна звезда) „защото шлемът, ризницата и щитът му, покрити със сребро и украсени с бели звезди, сияели под слънцето или луната като ярка звезда, та зорките елфически очи го виждали отдалеч, ако се изправел върху възвишение“.

90

В оригинала височината е дадена като дванайсет фута. След дълги колебания предпочетох където е необходимо да давам мерките за дължина според метричната система. — Б.пр.

91

Бел.25: Виж края на Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“.

92