Бел.26: Законният мъжки наследник обаче нямал правото да откаже; но тъй като кралят можел по всяко време да напусне властта, подобен наследник имал изхода незабавно да преотстъпи Скиптъра на
93
Бел.27: Другаде се казва, че това правило за „кралски брак“ никога не е било узаконявано, а се превърнало във въпрос на чест — „признак за растежа на Сянката, тъй като изискването станало категорично едва когато намаляла или напълно изчезнала разликата по дълголетие, здраве и способности между потомците на Елрос и останалите родове“.
94
Бел.28: Това изглежда странно, тъй като по времето на Анкалиме наследник е бил Анарион. В „Потомците на Елрос“ (виж няколко страници по-долу) се казва само, че дъщерите на Анарион „отказват скиптъра“.
95
Бел.1: Не само в разказа за Алдарион и Ерендис, но и на други места се споменава, че потомците на Елрос били надарени с повече дълголетие, отколкото другите Нуменорци. Така например в „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 338) се казва, че потомците на Елрос „се славели с небивало дълъг живот дори сред Нуменорците“; а една откъслечна бележка уточнява тази разлика в дълголетието: при потомците на Елрос „изчерпването на силите“ идвало около четиристотната им година или малко по-рано, докато при всички други това ставало около края на второто столетие или малко по-късно. Трябва да се отбележи, че почти всички крале от Вардамир до Тар-Анкалимон са живели по четиристотин години или малко повече и само трима са починали една-две години преди тази възраст.
Но в последните записки на тази тема (които обаче датират приблизително от времето на последните записки за Алдарион и Ерендис) разликата в дълголетието е намаляла значително. На нуменорския народ като цяло се приписва живот, пет пъти по-дълъг от този на другите хора (макар това да влиза в противоречие с казаното във „Властелинът на Пръстените“, Приложение А — че на Нуменорците бил дарен живот „отначало тройно по-дълъг от този на другите люде“, което твърдение се повтаря и във встъплението към настоящия текст); в това отношение разликата между потомците на Елрос и останалите Нуменорци вече не е тъй значителна и се превръща едва ли не в обикновен случай на дълголетие при един отделен род. Макар да се споменава за Ерендис и за малко по-краткия живот на „Беорийците“ от Западните земи, липсва срещаното в „Алдарион и Ерендис“ твърдение, че разликата в дълголетието им е била много голяма и съдбоносна, което знаели всички.
В тези записки единствено Елрос е надарен с необикновено дълголетие и се твърди, че той и брат му Елронд били надарени първоначално с еднакви възможности за живот, ала тъй като Елрос избрал да остане между човешкия род, той съхранил и основните разлики между люде и Куенди — да „търси другаде“, както Елдарите наричали смъртта, когато се умори и пожелае да напусне този свят. По-нататък се казва, че Нуменорците постигнали дълголетие поради възприемането на елфическия начин на живот; но многократно били предупреждавани, че не са се превърнали в Елдари и си остават простосмъртни люде, дарени само с малко по-дълъг период на телесна и духовна сила. При тях детският и юношески растеж не се отличавал особено от този на другите хора (както и на Елдарите), но когато достигнели „зрелост“, стареели или „губели сили“ много по-бавно. Първите прояви на „умора от света“ били за тях знак, че силите им са към своя край. След този срок, също както при растежа, състаряването идвало не по-бавно, отколкото при другите люде. Така Нуменорците се превръщали бързо, само за десетина години, от мъдри и силни хора в грохнали и вдетинени старци. През ранните поколения те не се „вкопчвали в живота“, а го напускали доброволно. Отчаяното „вкопчване в живота“ и нежеланието да умрат е причинено от идването на Сянката и бунта на Нуменорците; придружено е и от западане на тяхното дълголетие.
96
Бел.2: Виж Бележка 26 към „Алдарион и Ерендис“.
97
Бел.3: Тези 148 години (а не 147) вероятно отразяват реалното властване на Тар-Амандил, без да се брои символичното едногодишно царуване на Вардамир.
98
Бел.4: Силмариен безспорно е първата рожба на Тар-Елендил; на няколко места се посочва, че тя е родена през 521 година от Втората епоха, а брат й Тар-Менелдур през 543. но в „Разказ за годините“ (Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“) се твърди, че Силмариен е родена през 548 година; тази дата идва още от първоначалните чернови на текста. Според мен грешката би трябвало да се поправи, но е останала незабелязана.
99
Бел.5: Това влиза в несъответствие с описаните в предишната глава „стар“ и „нов“ закон за наследството, според които Соронто ставал наследник на Анкалиме (ако се случело да умре бездетна) единствено по „новия“ закон, тъй като бил потомък по женска линия. Колкото до израза „по-голямата му сестра“, той несъмнено трябва да означава „по-голямата от двете му сестри“.
100
Бел.6: Виж края на „Алдарион и Ерендис“.
101
Бел.7: Виж края на „Алдарион и Ерендис“ и Бележка 28 към същата глава.
102
Бел.8: Любопитно е, че скиптърът преминава у Тар-Телпериен, макар Тар-Сурион да има син, Исилмо. Може би по това време наследяването става по новия закон, изложен във „Властелинът на Пръстените“, т.е. по първородство независимо от пола (виж допълненията към „Алдарион и Ерендис“), при което на трона може да се възкачи дъщеря дори и когато владетелят има син.
103
Бел.9: Годината 1731, дадена тук като край на властването на Тар-Телпериен и възцаряване на Тар- Минастир, влиза в странно противоречие с множество други дати относно първата война срещу Саурон; защото големият нуменорски флот, изпратен от Тар-Минастир, достига Средната земя през 1700 г. По никакъв начин не мога да си обясня това противоречие.
