104
Бел.10: В „Разказ за годините“ (Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“) срещаме следния ред: „2251, Тар-Атанамир поема скиптъра. Започват бунтове и раздори сред Нуменорците“. Това е в крещящо противоречие с настоящия текст, според който Тар-Атанамир умира през 2221 г. В него обаче годината първоначално също е дадена като 2251, а след това поправена на 2221. По този начин на различни места една и съща година се посочва за възкачването му на престола и за неговата смърт; цялата хронологична структура ясно показва, че първото трябва да е грешка. Освен това в „Акалабет“ („Властелинът на Пръстените“, стр. 344) е казано, че народът на Нуменор се разделя по времето на Атанамировия син Анкалимон. Затова почти не се съмнявам, че в „Разказ за годините“ е допусната грешка и в действителност текстът гласи: „2251, смърт на Тар-Атанамир. Тар-Анкалимон поема скиптъра. Започват бунтове и раздори сред Нуменорците“. Но ако е тъй, остава загадка защо е трябвало годината на смъртта на Атанамир да се поправя в „Потомците на Елрос“, сред като вече веднъж е била уточнена чрез „Разказ за годините“.
105
Бел.11: Според списъка на нуменорските крале и кралици в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ след владетеля Тар-Калмакил (осемнайсети по ред) идва Ар-Адунахор (деветнайсети). Според „Разказ за годините“ в Приложение Б Ар-Адунахор е поел скиптъра през 2899 година; на тази основа Робърт Фостър дава в „Пълен пътеводител из Средната земя“ годината на смъртта на Тар-Калмакил като 2899. От друга страна, малко по-нататък в списъка на нуменорските владетели (пак в Приложение А), Ар-Адунахор се посочва като двайсети крал; през 1964 г. баща ми отговаря на един свой кореспондент, който се интересува от това: „От родословна гледна точка би трябвало да го наречем шестнайсети крал и деветнайсети владетел. Може би вместо двайсет трябва да се чете деветнайсет; но нищо чудно и да има някое пропуснато име“. По-нататък обяснява, че не е сигурен, тъй като в момента записките на тази тема не са му под ръка.
Когато редактирах „Акалабет“, аз поправих оригиналния текст „И двайсетият крал взел скиптъра на дедите си и се възкачил на трона под името Адунахор“ на „И деветнайсетият крал…“ („Силмарилион“, стр. 347), а също така промених „двайсет и четири“ на „двайсет и три“ (пак там, стр. 350). По онова време не бях забелязал, че в „Потомците на Елрос“ владетелят след Тар-Калмакил не е Ар-Адунахор, а Тар-Ардамин; сега обаче от самия факт, че тук смъртта му е посочена през 2899 г., става напълно ясно, че по грешка е бил пропуснат в списъка към „Властелинът на Пръстените“.
От друга страна преданията са категорични (както се посочва в Приложение А, в „Акалабет“ и в „Потомците на Елрос“), че Адунахор пръв от кралете поема скиптъра с име на Адунаически език. При предположението Тар-Ардамин да е отпаднал от списъка в Приложение А по най-обикновена грешка, изглежда твърде странно, че промяната в стила на кралските имена се приписва там на първия владетел след Тар-Калмакил. Може би несъответствието се дължи не на проста грешка, а на далеч по-сложен замисъл.
106
Бел.12: В две родословни дървета се посочва, че баща й е Гимилзагар, втори син (роден през 2630 г.) на Тар-Калмакил, но това очевидно е невъзможно; Инзилбет би трябвало да е по-далечна потомка на Тар- Калмакил.
107
Бел.13: Съхранена е скица на баща ми, представляваща сложна плетеница от стилизирани цветя, носеща заглавие
108
Бел.14: Според „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 349) „Гимилхад умрял две години преди да привърши вторият век от живота му (а за потомък на Елрос това се смятало за ранна кончина, макар че кралският род бил западнал)“.
109
Бел.15: Както е отбелязано в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“, Мириел би трябвало да стане четвъртата властваща кралица.
Последното противоречие между „Потомците на Елрос“ и „Разказ за годините“ се появява в датите, свързани с Тар-Палантир. В „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 348) се казва, че „когато се възкачил на престола, Инзиладун си избрал титла от елфическия език както в древните времена и се нарекъл Тар- Палантир“; а в „Разказ за годините“ срещаме текста: „3175, покаяние на Тар-Палантир. Гражданска война в Нуменор“. От тези твърдения изглежда почти сигурно, че възкачването му на престола става през 3175 г.; и това се подкрепя от факта, че в „Потомците на Елрос“ смъртта на баща му Ар-Гимилзор първоначално е посочена през 3175 г., която едва по-късно е поправена на 3177. Както и при смъртта на Тар-Атанамир (виж по-горе Бележка 10), трудно е да се разбере защо е направена тази дребна промяна в противоречие с „Разказ за годините“.
110
Бел.16: Твърдението, че Елендил е авторът на „Акалабет“, се среща единствено тук. Другаде е казано, че историята за Алдарион и Ерендис, „един от малкото подробни разкази, съхранени от Нуменор“, дължи оцеляването си на особения интерес на Елендил към нея.
111
Бел.1: Виж Приложение Д.
112
Бел.2: В една бележка от непубликуван материал се казва, че елфите в Харлиндон (тоест Линдон на юг от Лунния залив) са били предимно от Синдарски произход и тяхната област спадала към владенията на Келеборн. Естествено е да свържем това с твърдението от Приложение Б; но бележката може да се отнася до по-късен период, тъй като пътуванията и жилищата на Келеборн и Галадриел след падането на Ерегион през 1697 г. са останали почти напълно неизяснени.
113
Бел.3: За сравнение виж „Задругата на Пръстена“, книга 1, глава 2: „Старият Път изток-запад пресичаше Графството, устремен към Сивите заливи, и джуджетата открай време пътуваха по него до мините си в Сините планини“.
114
Бел.4: В Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ е казано, че древните градове Ногрод и
