Недовършени предания

122

Бел.12: За Горските елфи и техния език виж Приложение А.

123

Бел.13: За границите на Лориен виж Приложение В.

124

Бел.14: Никъде не е обяснен произходът на названието Дор-ен-Ернил; освен тук, то се среща единствено върху голямата карта на Рохан, Гондор и Мордор във „Властелинът на Пръстените“. На тази карта мястото му е срещу Дол Амрот, от другата страна на планините, но споменаването на това име в настоящия текст подсказва, че въпросният Ернил е принцът на Дол Амрот (във всеки случай така бихме могли да предположим).

125

Бел.15: За Синдарските принцове на горските елфи виж Приложение Б.

126

Бел.16: Това обяснение предполага, че първият елемент от името Амрот е същата елфическа дума като Куенийската амба, тоест „нагоре“, срещана и в Синдаринското амон — хълм или планина със стръмни склонове; а вторият елемент е производно от корена рат-, означаващ „катеря се“ (откъдето идва и глаголът рат от Нуменорския Синдарински език, който се използвал в Гондор за имена на местности и хора; там тази дума се прилагала за почти всички по-дълги пътища и улици в Минас Тирит, повечето от които били разположени върху склонове — например Рат Динен, Безмълвната улица, слизаща от Крепостта към Гробниците на кралете).

127

Бел.17: В „краткия преразказ“ на легендата за Амрот и Нимродел се казва, че Амрот живеел върху дърветата на Керин Амрот „поради любовта си към Нимродел“.

128

Бел.18: Мястото на елфическото пристанище в Белфалас е отбелязано с името Еделонд (тоест Елфически пристан; за значението на едел и лонд виж Приложението към „Силмарилион“) върху изящната карта на Средната земя, създадена от Полин Бейнс; обаче никъде другаде не съм срещал това название. Виж Приложение Г. За сравнение виж също така „Приключенията на Том Бомбадил“, където се казва: „В Дългобряг и Дол Амрот имало много легенди за древни елфически поселения и за пристанище край устието на Мортонд, откъдето много кораби отплавали на запад чак до падането на Ерегион през Втората епоха“.

129

Бел.19: Това е в съзвучие с откъса от „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 8), където Галадриел дава зеления камък на Арагорн с думите: „Приеми в този час името, което ти бе предречено — Елесар, Елфически камък от рода на Елендил“.

130

Бел.20: В текста тук и малко по-долу е употребено името Финрод, което промених на Финарфин, за да се избегне евентуално объркване. Преди през 1966 г. да излезе преработеното издание на „Властелинът на Пръстените“, баща ми промени името Финрод на Финарфин, а неговият син Фелагунд, наричан по-рано Инглор Фелагунд, стана Финрод Фелагунд. В съответствие с това бяха преработени два откъса от Приложения Б и Е.

Заслужава си да отбележим, че тук Галадриел не споменава между своите братя Ородрет, крал на Нарготронд след Финрод Фелагунд. По неизвестна за мен причина баща ми е преместил втория нарготрондски крал и го е направил член на същия род в следващото поколение; но тази и някои други родословни промени не бяха включени в повествованието на „Силмарилион“.

131

Бел.21: Можем да сравним това с описанието на Елфическия камък в „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 8): „Тя [Галадриел] пое от скута си голям яснозелен камък, вграден в сребърна брошка, изработена като орел с разперени криле, и щом го повдигна, камъкът заблестя като слънце, пронизало пролетни листа“.

132

Бел.22: Но в „Завръщането на краля“ (книга 6, глава 9), когато виждаме върху ръката на Елронд Синия Пръстен, той е наречен „Вилия, най-могъщият от Трите“.

133

Река Гландуин („гранична река“) слизала от Мъгливите планини южно от Мория, за да се влее в Митейтел над Тарбад. На оригиналната карта към „Властелинът на пръстените“ името не е отбелязано (в книгата то се среща само веднъж — в Приложение А). Изглежда, че през 1969 г. баща ми е съобщил на мис Полин Бейнс някои допълнителни имена, за да бъдат включени в нейната декоративна карта на Средната земя: Еделонд (вече споменат в Бележка 18), Андраст, Друваит Иаур (Древна земя на Пукелите), Лонд Даер (руини), Ерин Ворн, река Адорн, Лебедорой и река Гландуин. По същото време последните три от тези имена са били вписани в оригиналната карта към книгата, но така и не успях да открия защо е направено това; и макар че река Адорн е поставена точно на място, Лебедорой и река Гландуин [забележете! ] са разположени наслуки край горното поречие на Исен. За правилното тълкуване на отношението между имената Гландуин и Лебедорой виж в следващите страници.

134

В ранните дни на тези кралства най-бързият път от едното до другото (освен когато ставало дума за големи армии) бил по море до древното пристанище в устието на Гватло и нагоре до речното пристанище Тарбад, а сетне по Пътя. Древната крайморска крепост и големите й кейове лежали в разруха, но с тежък труд в Тарбад било изградено пристанище, способно да приема морски кораби, а край него и укрепление върху високи насипи от двете страни на реката, за да охранява прочутия по онова време Тарбадски мост. Древното пристанище било от най-древните строежи на Нуменорците, започнато от прославения крал-