Недовършени предания

мореплавател Тар-Алдарион, а по-късно разширено и укрепено. Наричало се Лонд Даер Енед, тоест Голямото средно пристанище (тъй като се намирало между Линдон на север и Пеларгир в устието на Андуин). Бележка на автора.

135

Лебед на Синдарински е алф, множествено число елиф; на Куенийски (староелфически) език — алква като в Алквалонде. Телерийската разновидност на езика на Елдарите преобразувала първоначалното кв на п. Силно измененият Синдарински език в Средната земя превърнал звучните съгласни в беззвучни след л и р. Така първоначалното алква станало в Телерийския език алп, а в Синдаринския алф.

136

Бел.1: Елендилмирът се споменава с бележка под линия в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“: кралете на Арнор не носели корона, „а лъчезарен безценен камък, наречен Елендилмир, що означава Звезда на Елендил, и го прикрепвали върху челата си със сребърен обръч“. Тази бележка дава отправки и към други споменавания за Звездата на Елендил в хода на повествованието. Всъщност имало е не един, а два камъка с това име; виж края на настоящата глава.

137

Бел.2: Както е разказано в Преданието за Кирион и Еорл, извлечено от загубени днес древни описания на събитията, що довели до Клетвата на Еорл и съюза между Гондор и Рохиримите. (Бележка на автора.)

138

Бел.3: Най-малкият син на Исилдур е бил Валандил, трети крал на Арнор — виж „За Всевластните Пръстени“ („Силмарилион“, стр. 383–384). В Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се твърди, че той е роден в Имладрис.

139

Бел.4: Единствено тук срещаме елфическото име на този проход. Много по-късно в Ломидол джуджето Гимли141 го нарича „Високия проход“: „ако не бяха Беорнингите, пътуването от Дейл до Ломидол отдавна би станало невъзможно. Тия храбри мъже държат открити Високия проход и Равноскалския брод“. („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 1.) Именно в този проход орките пленяват Торин Дъбощит и неговите спътници („Хобитът“, глава 4). Андрат несъмнено означава „дълго катерене“; виж Бележка 16 към „Историята на Галадриел и Келеборн“.

140

Бел.5: За сравнение виж „За Всевластните Пръстени“ („Симарилион“, стр. 382): „и се отправил на север да отнесе Пръстена в своята съкровищница“

141

Тук Кристофър Толкин допуска грешка. Става дума не за Гимли, а за Глоин. — Б.пр.

142

Бел.6: Над триста левги [има се предвид избраният от Исилдур маршрут] и почти навсякъде без пътища; по онова време нуменорските пътища се изчерпвали с големия път между Гондор и Арнор през Каленардон, сетне на север през Гватло край Тарбад и накрая към Форност; и Пътя изток-запад от Сивите заливи до Имладрис. Тези пътища се пресичали в една точка [Брее] западно от Амон Сул (Бурния връх), докъдето според нуменорските мерки имало триста деветдесет и две левги от Осгилиат и още сто и шестнайсет на изток до Имладрис — общо петстотин и осем левги. (Бележка на автора.) За нуменорските мерки за дължина виж Приложението.

143

Бел.7: В своята страна Нуменорците имали коне и ги ценели високо [виж „Описание на Нуменор“]. Но не ги използвали за война, защото всичките им войни се водели отвъд морето. Освен това Нуменорците били снажни и силни, тъй че бойците им обикновено носели тежка броня и оръжия. В селищата си по крайбрежието на Средната земя те отглеждали коне, но рядко ги яздели по друг повод, освен за състезания и развлечение. При война ги използвали само вестоносците и отрядите леко въоръжени стрелци (които най-често не били от нуменорски произход). Във Войната на Съюза загинали много коне, затова тия животни трудно се намирали в Осгилиат. (Бележка на автора.)

144

Бел.8: Из тия пусти земи пътешествениците се нуждаели от багаж и провизии; защото не се надявали да открият човешки или елфически селища преди кралството на Трандуил, което било почти в края на пътешествието им. По време на похода всеки от тях носел храна за два дни (без да се брои споменатата в текста „неприкосновена кесийка“; останалата храна и другите багажи се носели от дребни, издръжливи кончета, които според преданията били открити да бродят волни и диви из просторните равнини на югоизток от Зеленогор. По-късно те били опитомени; но макар че носели тежки товари (без да бързат), не позволявали никому да ги язди. Отрядът разполагал само с десет от тези кончета. (Бележка на автора.)

145

Бел.9: На петия ден от месец Явание според „Кралското летоброене“, което с някои леки промени все още се използвало в Графството. Месец Явание (Иванет) съответствал на Халимат, тоест днешния септември, а Нарбелет — на октомври. Ако всичко вървяло добре, четирийсет дни (до петнайсетия ден от Нарбелет) щели да бъдат достатъчни. Пътешествието вероятно е покривало не по-малко от триста и осем левги; но дунедаинските войници са били снажни, силни и издръжливи, тъй че можели „с лекота“ да изминават по осем левги на ден в пълно бойно снаряжение — изминавали ги на осем прехода по една левга с кратки почивки след всеки преход (думата лар със Синдарински еквивалент даур първоначално е означавала спирка или почивка) и един час отдих по пладне. Така „целодневният“ преход е траел около десет часа и половина, от които осем в движение. При добро хранене бойците можели да поддържат това темпо за дълги периоди. А при необходимост достигали и много по-голяма бързина — до дванайсет левги дневно (в краен случай и повече), но само за кратко време. По време на злощастните събития в откритите местности на географската ширина на Имладрис (която наближавали) денят е траел около единайсет часа; в средата на зимата обаче дължината му спадала под осем часа. Но в мирно време из Севера не се