Белегост били разрушени при рухването на Тангородрим; но „Разказ за годините“ в Приложение Б твърди: „Около 40 г. много джуджета напускат древните си градове в Еред Луин, отиват към Мория и умножават тамошното население“.
Бел.5: В бележка към текста е обяснено, че Лоринанд било елфическото название на тази област (наричана по-късно Лориен или Лотлориен), което в превод от елфически означавало „златна светлина“ или „долина от злато“. Куенийската форма би трябвало да е Лауренанде, а Синдаринската Глорнан или Нан Лаур. Както тук, така и другаде смисълът на името се обяснява чрез позоваване на златните малорнови дървета в Лотлориен; те обаче са донесени там от Галадриел (за техния произход виж в „Описание на Нуменор“) и по-късно при друго обсъждане се казва, че след появата на малорните името Лоринанд възникнало чрез преобразуване на по-древното название Линдоринанд — „Долина в Земята на Певците“. Тъй като елфите от онази област са по произход Телери, тук без съмнение присъства името, с което сами се наричат — Линдари, тоест Певци. От множество други обсъждания на името Лотлориен, влизащи често в противоречие помежду си, излиза наяве фактът, че вероятно всички останали имена се дължат лично на Галадриел и комбинират различни елементи: лауре — злато, нан(д) — долина, ндор — земя или страна, лин — пея; а в Лаурелиндоринан, тоест „Долина на Пеещото злато“ (както казва Дървобрад пред хобитите, това е нейното древно име) целенасочено отеква името на Златното дърво, расло някога във Валинор, „по което, както личи, копнежът на Галадриел растял година подир година, та накрая се превърнал в непоносима скръб“.
Първоначално Лориен е Куенийско название на област във Валинор, често използвано вместо името на Валара, комуто принадлежала (Ирмо) — „спокойно място със сенчести дървета, убежище от грижи и скърби“. По-нататъшната промяна от Лоринанд, тоест „Златна долина“, към Лориен „може би се дължи на самата Галадриел“, защото „приликата не може да бъде случайна. Тя се била посветила на една цел — да превърне Лориен в убежище, в остров на покоя и красотата, прекрасен спомен за древните дни, ала сега била изпълнена със скръб и недоверие, понеже знаела как бързо иде подир златния сън мрачно пробуждане. Нека тук отбележим, че Дървобрад е превел Лотлориен като «Цвете на Бляновете», но може да се изтълкува и като «Цвете на сънищата».“
В „Относно Галадриел и Келеборн“ запазих навсякъде названието Лоринанд, макар че при написването то е предвидено само като първоначално и най-древно име на областта, а историята за донасянето на малорните от Галадриел още не е била измислена.
Бел.6: Този текст е по-късна поправка; според първоначалния ръкопис Лоринанд бил управляван от местни принцове.
Бел.7: В една откъслечна бележка, чието време на съставяне не успях да установя, се казва, че макар името Саурон да е използвано и по-рано в „Разказ за годините“, това име, подсказващо неговата идентичност с описания в „Силмарилион“ пръв Морготов заместник, остава неизвестно чак до 1600 година от Втората епоха, когато е изкован Единствения пръстен. Загадъчната враждебна мощ, която се изправя срещу елфите и Едаините, бива усетена малко след 500 г., а от Нуменорците пръв узнава за нея Алдарион към края на осми век (по времето, когато създава пристанището Винялонде, виж „Алдарион и Ерендис“). Но не се знае откъде идва тя. Саурон полага големи усилия да не смесва двете си роли: враг и изкусител. Когато идва между Нолдорите, той си присвоява особено красива външност (сякаш е предвиждал по-късното пристигане на Истарите) и красиво име — Артано, тоест „Върховен ковач“ или Аулендил, чрез което иска да се представи за верен служител на Валара Ауле. (В „За Всевластните Пръстени“, стр. 371, името, което си присвоява Саурон по онова време, е Анатар, Повелител на даровете; в настоящия ръкопис обаче то не се споменава.) По-нататък в бележката се казва, че Галадриел не била заблудена и твърдяла, че този Аулендил няма нищо общо със свитата на Ауле от Валинор; ала туй няма значение, тъй като Ауле е съществувал още преди „Изграждането на Арда“ и най- вероятно този Саурон всъщност е бил някой от Маярите на Ауле, покварен от Мелкор „още преди Арда да е съществувала“. Можем да сравним това с началните изречения на „За Всевластните Пръстени“: „В древни времена сред Маярите имало един на име Саурон… След сътворението на Арда Мелкор го привлякъл на своя страна“.
Бел.8: В едно писмо от септември 1954 г. баща ми споделя: „В началото на Втората епоха той [Саурон] все още бил красив на вид, или поне още можел да придобива прекрасен облик — и все още не бил затънал в злото докрай, освен ако сметнем, че всички «реформатори», бързащи в своите «реконструкции» и «реорганизации» са зли по начало, още преди гордостта и жаждата за налагане на собствената воля да разядат душите им. Що се отнася до въпросните елфи, наричани Нолдори или Премъдри, те винаги са били уязвими по линия на «науката и технологията», както бихме се изразили днес — желаели са да получат знанията, които Саурон наистина притежавал, затова в Ерегион отхвърлят предупрежденията на Гил-галад и Елронд. Това «желание» на елфите от Ерегион — ако искате, наречете го «алегория» на обичта към машините и техническите нововъведения — е символизирано и чрез тяхната изключителна дружба с джуджетата от Мория“.
Бел.9: Галадриел не може да е използвала мощта на Нения преди да настане далеч по-късната епоха, когато Пръстенът-Повелител бива изгубен; трябва обаче да признаем, че според цитирания текст съвсем не е така (макар че изрично се споменава как самата тя съветва Келебримбор да не се използват елфическите Пръстени).
Бел.10: Тук текстът е поправен с думите „първият Бял съвет“. В „Разказ за годините“ се посочва, че Белият съвет е създаден през 2463 г. от Третата епоха; но може би Съветът през Третата епоха нарочно е взел името на онзи древен Съвет, особено като се има предвид, че неколцина членове на единия са участвали и в другия.
Бел.11: Малко по-рано в повествованието е казано, че Гил-галад дал Червения Пръстен Нария на Кирдан веднага, след като го получил от Келебримбор, и това съвпада с твърденията в Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ и „За Всевластните Пръстени“, че Кирдан съхранявал Пръстена от самото начало. Новото твърдение е включено като бележка в полето на текста, но влиза в противоречие с всички останали.
