посрещнати с радост от Гил-галад; тъй започнал дружеският съюз на Нуменор и Елдарите от Линдон. Новината бързо се разпространила за изумление на хората от Ериадор. Макар че през първата епоха те живеели на изток, слуховете за «страшната война отвъд Западните планини» (т.е. Еред Луин) били стигнали и до тях; ала в легендите им нямало ясни описания на събитията, затова вярвали, че всички хора по онези земи са загинали от огъня или унищожителните вълни на страховитото бедствие. Но тъй като сред тях още се говорело, че в незапомнени времена тия хора са били техни сродници, те пратили при Гил-галад вестоносци да молят за среща с морските люде «що се завръщали от гибелта в бездните на Морето». Тъй се стигнало до първата среща на Крепостните хълмове; и на тази среща с Нуменорците дошли само дванайсет храбри и доблестни мъже от Ериадор, понеже повечето им сънародници се бояли, че пришълците всъщност са страшни духове на отдавна починали люде. А когато съзрели мореплавателите, страх ги обзел, та дълго не могли дума да продумат от благоговение; защото макар да се смятали за могъщи и славни сред своя народ, мореплавателите пред тях приличали по снага и одежди не на простосмъртни хора, а на елфически владетели. Въпреки туй не се усъмнили в древното родство; а пришълците също гледали с радостна изненада тия люде от Средната земя, защото дотогава в Нуменор вярвали, че там са останали само потомци на злите племена, които Моргот призовал на помощ от Изтока в последните дни на войната срещу него. Ала сега съзирали лица, свободни от Сянката и хора, които спокойно биха могли да крачат из Нуменор, без да приличат на чужденци освен по оръжията и облеклото. Подир дългото мълчание Нуменорците и людете от Ериадор изведнъж изрекли приветствени слова на своите езици, сякаш се срещали с отдавна изгубени сродници. Изпървом и двете страни били разочаровани, че не могат да се разберат; ала когато се смесили и повели дружески разговори, скоро открили, че все още имат множество общи думи, които ясно се разпознавали в говора, а други можели да се проумеят при по-внимателно вслушване, тъй че макар и неуверено, успявали да разговарят за най-прости неща.“ На друго място в това есе е обяснено, че тези хора живеели край езерото Бледоздрач, по Северните ридове, Бурните хълмове и околните земи чак до река Брендивин, на запад от която бродели често, макар и да не се заселвали там. Те били дружелюбни към елфите, но изпитвали и боязън от тях; а от Морето дълбоко се страхували и не смеели да го погледнат. Изглежда, че по произход са били близки с народите на Беор и Хадор, които не пресекли Сините планини към Белерианд през Първата епоха.
69
Бел.4: Синът на нуменорския престолонаследник — Алдарион, син на Менелдур. Тар-Елендил предава кралския скиптър на Менелдур едва петнайсет години по-късно.
70
Бел.5:
71
Бел.6: (Сир) Ангрен било елфическото име на река Исен. Названието Рас Ангрен не се среща никъде другаде и навярно се отнася до дългия нос на север от залива Белфалас, наричан обикновено Андраст (Дългия нос).
Споменаването на „страната на Амрот, гдето още живеят елфи от племето на Нандорите“ би трябвало да означава, че преданието за Алдарион и Ерендис е било записано в Гондор преди последният кораб да отпътува от пристанището на Горските елфи край Дол Амрот през 1981 година на Третата епоха; виж и съответните пасажи в „Историята на Галадриел и Келеборн“.
72
Бел.7: За Уинен, съпругата на Осе (Маяр на Морето) виж „Силмарилион“, стр. 27. Там се споменава, че „Нуменорците дълго живели под нейна закрила и я почитали наравно с Валарите“.
73
Бел.8: Известно е, че Домът на Дръзновените „бил конфискуван от кралете и преместен в западното пристанище Андуние; от всички техни записи не останало нищичко“ (има се предвид, че са били унищожени при Падението), включително и подробните карти на Нуменор. Не се споменава обаче кога точно е бил конфискуван „Еамбар“.
74
Бел.9: По-късно реката била наречена Гватло или Сивталаз, а пристанището Лонд Даер; виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“.
75
Бел.10: За сравнение виж „Силмарилион“, стр. 185: „В онзи род мъжете имали черна или кестенява коса и сиви очи“. Според родословното дърво на Беоровия род Ерендис е потомка на Берет, която била сестра на Барагунд и Белегунд, а следователно се падала леля на Туриновата майка Морвен и Туоровата майка Риан.
76
Бел.11: За разликите в дълголетието на Нуменорците виж Бележка 1 към „Потомците на Елрос“.
77
Бел.12: За дървото
78
Бел.13: Това трябва да се тълкува като лоша поличба.
79
Бел.14: За сравнение виж „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 359), където се казва, че по времето на Ар- Фаразон „някои от големите нуменорски кораби потъвали, та вече не се завръщали в пристанищата, а подобна беда не се помнела още от древните времена, когато изгряла Звездата“.
80
Бел.15: Валандил се падал братовчед на Алдарион, тъй като бил син на Силмариен, дъщеря на Тар- Елендил и сестра на Тар-Менелдур. От Валандил, първия владетел на Андуние, тръгва родът на Елендил Високи, баща на Исилдур и Анарион.
81
Бел.16:
