43
Бел.10: В един вариант на тази част от разказа Турин обявява пред разбойниците истинското си име; при това твърди, че като наследствен господар и съдия на хората от Хадоровия род е имал право да посече Форвег, който бил родом от Дор-ломин. Тогава старият разбойник Алгунд, който след Нирнает Арноедиад избягал надолу покрай Сирион, казва, че Туриновите очи отдавна му напомняли за някого и едва сега разпознавал в него сина на Хурин.
„— Ала той бе по-нисък, дребен за своя род, макар че огън пламтеше в жилите му; и имаше златисто- червени коси. Ти си тъмнокос и снажен. Като се вгледам, виждам майка ти в теб; тя беше от Беоровия род. Питам се каква ли съдба я е сполетяла.
— Не знам — рекъл Турин. — Няма вести от Севера.“
В този вариант именно разкритието, че Неитан всъщност е Турин, син Хуринов, кара разбойниците от Дор-ломин да го приемат за главатар.
44
Бел.11: Най-късно написаните варианти на тази част от разказа сочат, че след като става главатар, Турин отвежда разбойниците си надалеч от домовете на горяните по южния бряг на Теиглин, а малко по- късно пристига Белег; географските подробности обаче са неясни и съществуват противоречия в описанието на тяхното придвижване. С оглед на по-нататъшния развой на историята се налага да предположим, че са останали в Сирионската долина и не са били много далече от познатата област, когато орките нападат домовете на горяните. В един експериментален вариант те се насочват на юг и стигат до областта „над Аелин-уиал и Сирионските мочурища“; но тъй като разбойниците започват да недоволстват от тази „неприветлива страна“, Турин решава да тръгнат обратно към горите южно от Теиглин, където ги е срещнал за пръв път. Подобна версия напълно съвпада с цялостното повествование.
45
Бел.12: В „Силмарилион“ разказът продължава (на стр. 258–260) със сбогуването на Белег и Турин, странното предчувствие на Турин, че съдбата ще го отведе към Амон Руд, завръщането на Белег в Менегрот (където получава меча Англахел от Тингол и лембас от Мелиан) и заминаването му на бой срещу орките в Димбар. Пропуснал съм този текст, тъй като не съществуват други варианти.
46
Бел.13: Турин избягва от Дориат през лятото; есента и зимата прекарва с разбойниците, а през пролетта на следващата година убива Форвег и става главатар. Описаните тук събития се развиват през следващото лято.
47
Бел.14: За растението аеглос, тоест „снеготрън“, се казва, че е било като прещип, но по-високо и с бели цветове. Аеглос се нарича и копието на Гил-галад. Серегон, тоест „каменна кръв“, е бил от рода на растението, наречено тлъстига; имал е наситено червени цветове.
48
Бел.15: Това напомня за прещиповите храсти с жълти цветове, които Фродо, Сам и Ам-гъл срещат в Итилиен — те са „престарели и високи, отдолу суховати и длъгнести, но по-горе гъсти“, тъй че хобитите могат „да крачат изправени под тях по дълги закътани пътеки“; цветовете им „лъщяха в сумрака и пръскаха лек сладостен аромат“ („Властелинът на Пръстените“, книга 4, глава 7).
49
Бел.16: Другаде Синдаринското име на калпавите джуджета е дадено като Ноегит Нибин (например в „Силмарилион“, стр. 262) или Нибин-Ногрим. Споменатите малко по-горе „високи бърда, които разделяли долините на Сирион и Нарог“, често се срещат под името Бърда на Нибин-ноег (или варианти на същото название).
50
Бел.17: Високата канара, където Мим превежда разбойниците по пукнатина, която нарича „порта на двора“, е била (по всяка вероятност) откъм северната страна на площадката; скалите на изток и запад очевидно са непристъпни.
51
Бел.18: Проклятието на Андрог се среща и в друга форма: „Дано от липса на лък да загине“. Както е известно, Мим загива от меча на Хурин пред портите на Нарготронд („Силмарилион“, стр. 299).
52
Бел.19: Загадката на другите предмети в торбата на Мим остава неизяснена. Освен тук, единственото споменаване за тях е в една набързо надраскана бележка, която намеква, че вътре е имало златни кюлчета, и че Мим е търсел „древни съкровища от изоставен дом на джуджета близо до плоските камъни“. Без съмнение това са споменатите няколко страници по-рано канари, разхвърляни поотделно или накуп на мястото, където бива заловен Мим. Но никъде не се намират сведения каква роля е трябвало да изиграе това съкровище в историята на Бар-ен-Данвед.
53
Бел.20: В главата „Бягството на Турин“ се казва, че проходът по склона на Амон Дартир е бил единственият проход „между Серех и далечния запад, където Дор-ломин се преливал в Невраст“.
54
Бел.21: Според историята, разказана в „Силмарилион“ (стр. 280), предчувствието за зло обзема Брандир, след като чува вестите „що му донесъл Дорлас“ и следователно (поне така изглежда) след като узнава, че човекът върху носилката е Черния меч от Нарготронд, за когото се носят слухове, че е син на Хурин от Дор-ломин.
55
Бел.22: Виж Приложението, в което се споменава, че Ородрет разменял вести с Тингол „по тайни пътища“.
56
Бел.23: В „Силмарилион“ (стр. 149) Фаротското плато или Таур-ен-Фарот е представено като „просторни
