гористи плата“. Описанието му тук като „кафяво и голо“ може би се отнася само до началото на пролетта, преди дърветата да се разлистят.
57
Бел.24: Би могло да се предположи, че едва след гибелта на Турин и Ниенор, когато всичко е свършило, някой си е припомнил за този пристъп, разбрал е неговия смисъл и Димрост е преименуван на Нен Гирит; но в легендата през цялото време се използва наименованието Нен Гирит.
58
Бел.25: Ако Глаурунг наистина е възнамерявал да се завърне в Ангбанд, би могло да се предположи, че ще потегли по стария път към Теиглинските бродове — маршрут, твърде близък до този, по който стига до Кабед-ен-Арас. Може би горяните са очаквали да тръгне към Ангбанд както е дошъл преди време — покрай Нарог и Иврин. Показателни са думите на Маблунг: „Гледах идването на Глаурунг и си мислех, че… се завръща при своя господар. Ала той зави към Бретил…“
Когато говори за надеждата Глаурунг да продължи направо без завои, Турамбар има предвид, че ако драконът мине покрай Теиглин до бродовете, тогава ще може да навлезе в Бретил, без да преодолява клисурата, където е уязвим — това личи и от по-нататъшния му разговор край Нен Гирит.
59
Бел.26: Не открих карта, която да илюстрира подробно представата на баща ми за местността, но тази скица поне отговаря на изискванията на повествованието:
(От преводача: тук трябва да се включи факсимиле на картата от стр. 149 на книгата със следните наименования:
Към Амон Обел; Нен Гирит; река Келеброс; Теиглински клисури; Теиглински бродове; към Нарготронд)
60
Бел.27: Изразите „диво побягнала от онова място“ и „пак се втурнала пред него“ подсказват, че е имало известно разстояние между ръба на клисурата и мястото, където Турин лежи до мъртвия Глаурунг. Може би в предсмъртния си гърч драконът се е преметнал далече напред.
61
Бел.28: Малко по-късно в разказа самият Турин преди смъртта си нарича това място Кабед Наерамарт и може да се предположи, че името се е съхранило като спомен за последните му думи.
Съществува привидно противоречие в твърдението (срещано както тук, така и в „Силмарилион“), че Брандир е последният човек, надникнал в Кабед-ен-Арас, макар че по-късно там идва Турин, а също така елфите и всички горяни, които струпват могила над трупа му. Навярно то може да се обясни, ако приемем израза в по-тесен смисъл: Брандир е последният, който наднича „в нейния мрак“. Всъщност баща ми възнамеряваше да промени историята тъй, че Турин да се самоубие не край Кабед-ен-Арас, а върху могилата на Финдуилас при Теиглинските бродове; този вариант обаче никога не се е появявал в писмена форма.
62
Бел.29: Тези думи подсказват, че вероятно първоначалното име на клисурата е било Еленов скок и именно така се превежда названието Кабед-ен-Арас.
63
Бел.1: Това описание на малорните силно напомня за думите на Леголас при наближаването към Лотлориен („Властелинът на Пръстените“, том I, стр. 322).
64
Бел.2: Трябва да се отбележи, че кралският меч е бил Аранрут — мечът на Елу Тингол от Дориат; Елрос го наследил от майка си Елвинг. Освен него има и други наследствени съкровища: Пръстенът на Барахир; прославената Секира на Туор, бащата на Еарендил; и Лъкът на Брегор от Беоровия род. След Падението оцелял единствено Пръстенът на Барахир, бащата на Берен Едноръки, тъй като бил подарен от Тар-Елендил на дъщеря му Силмариен и съхранен при Владетелите на Андуние, последният от които, Елендил Верни, избягал в Средната земя след гибелта на Нуменор. (Дотук бележката е на автора.) Историята на Барахировия пръстен е разказана в „Силмарилион“, глава 19, а по-нататъшната му съдба — във „Властелинът на Пръстените“, приложение А. За „прославената Секира на Туор“ не се споменава в „Силмарилион“, но тя е описана в оригинала на „Падането на Гондолин“ (1916–17 г., вж. Увода към първа част на „Недовършени предания“), където се казва, че Туор предпочитал да носи в Гондолин секира вместо меч и я нарекъл на местен език
65
Бел.1: В „Описание на Нуменор“ той е наречен Тар-Менелдур Елентирмо (Звездоброеца). За него виж също така в „Потомците на Елрос“.
66
Бел.2: Както се вижда и от допълненията в края на тази глава, ролята на Соронто може да бъде проследена само съвсем смътно.
67
В текста тук и по-нататък са използвани типично нуменорски обръщения (най-често с окончание „-ия“); така например употребената малко по-долу от Менелдур дума
68
Бел.3: Както се посочва в „Описание на Нуменор“, Веантур пръв извършил пътешествие до Средната земя през 600 година от първата епоха (той бил роден през 451 година). В „Разказ за годините“ от Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ е записано за 600 година: „Първите нуменорски кораби се появяват край бреговете“.
В едно по-сетнешно есе по езикознание е описана първата среща на нуменорците с хората от Ериадор: „Едва шестстотин години след като оцелелите Атани (Едаини) потеглили по море към Нуменор, първият кораб от Запада отново наближил Средната земя и навлязъл в Лунния залив. Капитанът и моряците били
