предприемали дълги пътешествия от началото на
146
Бел.10: Менелдил бил племенник на Исилдур, син на по-малкия му брат Анарион, загинал при обсадата на Барад-дур. Исилдур го провъзгласил за крал на Гондор. Менелдил бил любезен, но далновиден мъж и не разкривал замислите си. Всъщност той се радвал, че Исилдур и синовете му си заминават и се надявал делата из Севера да приковат задълго цялото им внимание. (Бележка на автора.)
В непубликувани летописи за потомците на Елендил е казано, че Менелдил бил четвъртият син на Анарион, роден през 3318 г. от Втората епоха, и че бил последният човек, роден в Нуменор. Единствено в цитираната по-горе бележка срещаме подробности за характера му.
147
Бел.11: И тримата се сражавали във Войната на Съюза, но Аратан и Кирион не взели участие при нахлуването в Мордор и обсадата на Барад-дур, тъй като Исилдур ги изпратил да заемат крепостта Минас Итил поради опасенията си, че Саурон ще се опита да избяга от Гил-галад и Елендил, да си пробие със сила път през прохода Кирит Дуат (наречен по-късно Кирит Унгол) и жестоко да отмъсти на Дунедаините преди гибелта си. Като любимец на Исилдур и негов наследник, Елендур придружавал баща си през цялата война (освен при последния двубой по склоновете на Ородруин) и бил посветен във всички негови планове. (Бележка на автора.)
Споменатите в предишната Бележка летописи твърдят, че най-големият син на Исилдур бил роден в Нуменор през 3299 г. от Втората епоха (самият Исилдур е роден 3209 г.).
148
Бел.12:
149
Бел.13: Другото име на Перуникови поля е
150
Бел.14: Много преди Войната на Съюза Орофер, крал на Горските елфи източно от Андуин, се разтревожил от слуховете за растящата мощ на Саурон и напуснал древните си владения около Амон Ланк (срещу Лориен, но от другата страна на реката). Три пъти се преселвал на север неговият народ и в края на Втората епоха живеел из западните долини на Емин Муил, където много елфи бродели волно през горите чак до Андуин, северно от древния път на джуджетата (Мен-и-Наугрим). Орофер се присъединил към Съюза, но загинал при щурма срещу Портите на Мордор. Синът му Трандуил се завърнал с остатъците от армията на Горските елфи една година преди похода на Исилдур.
Емин Дуир (Мрачните планини) представлявали група високи хълмове в североизточната част на Гората и били наречени тъй заради гъстите елови гори по техните склонове; но все още нямали лоша слава. По- късно, когато сянката на Саурон паднала над Зеленогор Велики и името на гората било променено от Ерин Гален на Таур-ну-Фуин (преведено като Мраколес), Емин Дуир се превърнал в свърталище на множество от най-злите му изчадия и получил името Емин-ну-Фуин, тоест Планини на Мраколес. (Бележка на автора.)
За Орофер виж Приложение Б към „Историята на Галадриел и Келеборн“; в един от цитираните там откъси оттеглянето на Орофер към Зеленогор се обяснява с желанието му да избегне джуджетата от Мория и властта на Келеборн и Галадриел в Лориен.
Елфическите названия на Планините на Мраколес не се срещат никъде другаде. В Приложение Е към „Властелинът на Пръстените“ елфическото име на Мраколес е Таур-е-Ндаеделос, тоест „гора на големия страх“; с приведеното тук име Таур-ну-Фуин, тоест „гора под нощта“, по-късно бил наречен Дортонион — гористото плато по северната граница на Белерианд през Древните дни. Употребата на едно и също име спрямо Мраколес и Дортонион е многозначителна като се има предвид голямата близост между двете места в картините на баща ми. След края на Войната за Пръстена Трандуил и Келеборн отново преименували Мраколес и го нарекли Ерин Ласгален, тоест Гора на Зелените листа (Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“).
Пътят на джуджетата
151
Бел.15: Краткото описание, приведено в „За Всевластните Пръстени“ („Силмарилион“, стр. 382–383), дава друга версия на събитията: „в Мъгливите планини Исилдур бил нападнат из засада от голям отряд орки; ненадейно злите твари нахлули в лагера му между Зеленогор и Великата река, близо до Перуниковите поля Лоег Нинглорон; а станало тъй, понеже Исилдур бил безгрижен и не разположил стража наоколо, смятайки, че всички врагове са унищожени“.
152
Бел.16: