Недовършени предания

такава страна.

— Ала няма такава днес в Средната земя — добавил той — и не ще има вече покой за елфическия народ. Ще трябва да се прехвърлим през Великото море към древния Запад. — После й разказал за пристанището на юг, където някога били пристигнали мнозина от неговото племе. — Днес те са намалели, защото мнозина отплаваха към Запада; ала останалите още строят кораби и предлагат помощ на всеки, който дойде при тях, изморен от Средната земя. Казват, че благосклонното разрешение на Валарите да отидем отвъд Морето сега се разпростирало и над всички ония, що тръгнали на Големия поход, макар да не са стигнали някога до бреговете и да не са съзирали още Блаженото царство.

Няма тук място да разкажем за тяхното пътешествие към страната Гондор. Туй било през времето на крал Еарнил Втори, предпоследен от владетелите на Южното кралство, и смут царял по земите му. [Еарнил II царува в Гондор от 1945 до 2043 г.] Другаде е разказано [но не е съхранен подобен ръкопис] как се разделили и как подир напразно търсене Амрот слязъл в елфическото пристанище и открил, че там са останали само неколцина. Дори един кораб не стигали да запълнят, а и само един здрав им оставал. Поради туй се готвели да напуснат и да изоставят навеки Средната земя. Те сърдечно посрещнали Амрот и се зарадвали, че тъй ще укрепят малкия си отряд; но не желаели да чакат Нимродел, понеже им се струвало, че вече няма надежда да дойде.

— Ако е минала през населените земи на Гондор — казвали те, — от никого не би видяла зло и дори щяха да й помогнат; защото людете от Гондор са добри и ги управляват потомци на древните Елфически приятели, що още умеят донякъде да говорят езика ни; но планините гъмжат от враждебни люде и зли твари.

Годината отминавала, настанала есен и скоро щели да повеят могъщи ветрове, опасни и неблагоприятни дори за елфическите ладии, ако плавали близо до Средната земя. Ала тъй велика била скръбта на Амрот, че още с няколко седмици задържали отплаването си; и живеели върху кораба, понеже къщите им на брега били запустели и празни. И една нощ налетяла есенна буря, една от най-страховитите според аналите на Гондор. Тя дошла откъм студената Северна пустош, минала с рев през Ериадор и нахлула в Гондор, разрушавайки всичко по пътя си; не я възпрели Белите планини, та много човешки кораби били пометени в залива Белфалас и вече не се завърнали. Леката елфическа ладия се откъснала от пристана и дивите вълни я понесли към умбарските брегове. Не дошла повече вест от нея до Средната земя, ала създаваните за това пътешествие елфически кораби никога не потъвали, тъй че тя несъмнено напуснала Кръговете на света и накрая стигнала до Ересеа. Но не отвела натам Амрот. Вихърът бил налетял над гондорските брегове тъкмо докато зората надничала през бурните облаци; а когато Амрот се събудил, корабът вече бил далеч от сушата. С отчаян вик „Нимродел!“ се хвърлил той в морето и заплувал към чезнещия бряг. С острия си елфически взор моряците дълго го виждали как се бори с вълните, чак додето изгряващото слънце разкъсало облаците и осветило за миг в далечината русата му коса като златна искрица. Повече не го видели в Средната земя ни елфически, ни човешки очи. Не се знае що станало с Нимродел, макар да има много легенди за съдбата й.

Всъщност горният разказ е съчинен като добавка към етимологично обсъждане на имената на някои реки в Средната земя — в случая Гилраин, река от гондорската област Лебенин, която се вливала в залива Белфалас на запад от Етир Андуин; нови подробности в легендата за Нимродел възникват от анализа на частицата раин. Тя вероятно произлиза от корена ран- със значение „бродя, лутам се, вървя в неясна посока“ (както в Митрандир и в името на Луната Рана).

Това не изглежда вярно за всички реки в Гондор; но названията на реки често могат да се отнасят само до част от течението, извора или устието, както и до други техни особености, които са впечатлили авторите на имената. В случая обаче някои откъси от легендата за Амрот и Нимродел предлагат обяснение. Също като другите потоци в онази област, Гилраин се спускал буйно от планините; но когато достигал края на планинската верига Еред Нимраис, която го отделяла от Келос [виж картата към том III на „Властелинът на Пръстените“], течението му слизало в широка и плитка низина. Известно време лъкатушел из нея и оформял езерце в южния й край, преди да прекоси един хребет и отново да слезе буйно към Серни, в който се вливал. Казват, че когато избягала от Лориен, Нимродел се изгубила в Белите планини и дълго скитала, додето накрая (незнайно по кой път или проход), стигнала до рекичка, що й напомняла нейния поток в Лориен. С олекнало сърце седнала край езерцето, гледала как звездите се отразяват в тъмните му води и слушала водопадите, по които реката продължавала пътя си към морето. Там заспала дълбоко от изтощение и тъй дълго траял сънят й, че не слязла в Белфалас преди вихрите да отнесат кораба на Амрот към морето и тъй да изчезне в отчаяния си опит да стигне обратно до сушата. Тази легенда била широко известна в Дор- ен-Ернил (Земята на Принца)124 и без съмнение името е дадено в нейна памет.

Очеркът продължава с кратко обяснение как кралското управление на Амрот в Лориен се съчетава с властта на Келеборн и Галадриел:

Дори тогава [т.е. по време на гибелта на Амрот] обитателите на Лориен били почти същите, както и в края на Третата епоха — Горски елфи по произход, но управлявани от принцове със Синдарско потекло (също като кралството на Трандуил в северната част на Мраколес; макар че днес вече не е известно дали Трандуил и Амрот са били сродници)125. Към тях обаче се примесили множество Нолдори (говорещи Синдарински език), които дошли през Мория след като Саурон опустошил Ерегион през 1697 г. от Втората епоха. По онова време Елронд отишъл на запад [внимание!; това навярно би трябвало просто да означава, че не е пресякъл Мъгливите планини] и основал убежище в Имладрис; но Келеборн най-напред заминал за Лориен и укрепил страната против всякакви по-нататъшни опити на Саурон да прекоси Андуин. Ала когато Саурон се оттеглил в Мордор и (според слуховете) изцяло се посветил на завоевания из Изтока, Келеборн отишъл в Линдон при Галадриел.

Дълго живял Лориен в мир и забрава под властта на своя крал Амдир, чак до Падението на Нуменор и внезапното завръщане на Саурон в Средната земя. Амдир се отзовал на молбата на Гил-галад и довел за Последния съюз цялата войска, която успял да събере, но загинал в Дагорладската битка с почти всички свои бойци. Крал станал синът му Амрот.

Разбира се, тия твърдения влизат в остро противоречие с ръкописа „Относно Галадриел и Келеборн“. Амрот вече не е син на Галадриел и Келеборн, а на Амдир и има Синдарски произход. По-старата история за връзките на Галадриел и Келеборн с Ерегион и Лориен, изглежда се е променила в редица съществени подробности, но днес не можем да кажем каква част от нея би се съхранила в едно цялостно произведение. Съществено се променя и връзката на Келеборн с Лориен (защото в „Относно Галадриел и Келеборн“ той изобщо не е посещавал Лориен през Втората епоха); и тук научаваме, че мнозина Нолдори са преминали през Мория в Лориен след унищожаването на Ерегион. В по-ранните разкази няма подобно сведение и прехвърлянето на „Белериандските“ елфи към Лориен става много години по-рано, в мирни условия. Смисълът на приведения по-горе откъс подсказва, че след падането на Ерегион Келеборн е повел това преселение към Лориен, докато Галадриел се е присъединила към Гил-галад в Линдон; но в друг ръкопис, датиращ от същото време, е казано изрично, че двамата „минали през Мория заедно с мнозина Нолдорски изгнаници и останали за дълги години в Лориен“. В тези късни съчинения нито се твърди, нито се отрича, че Галадриел (или Келеборн) е имала връзка с Лориен преди 1697 г.; извън „Относно Галадриел и Келеборн“ не съществуват други сведения за бунта на Келебримбор (някъде между 1350 и 1400 г.) срещу тяхната власт в Ерегион, нито за това, че по същото време Галадриел се е прехвърлила в Лориен и станала тамошна владетелка, докато Келеборн останал в Ерегион. В по-късните разкази не се изяснява са били Галадриел и Келеборн през дългите години на Втората епоха след поражението на Саурон в Ериадор; във всеки случай никъде не става дума за дълъг техен престой в Белфалас.

Анализът за Амрот продължава: