Недовършени предания

— Знае ли някой къде е Камъкът на Еарендил? И Енердил изчезна, що го бе сътворил.

— Днес и двамата са отвъд Морето — рекла Галадриел, — както стана с почти всичко прекрасно по тия земи. Но трябва ли тогаз Средната земя да повехне и загине навеки?

— Такава е нейната участ според мен — отвърнал Келебримбор. — Ала знаеш колко те обичам (макар че ти предпочете Келеборн от Горите) и заради тази обич ще сторя каквото мога, та дано чрез уменията си да облекча твоите скърби.

Но не казал на Галадриел, че сам той някога е живял в Гондолин и бил пръв приятел на Енердил, макар и да му отстъпвал във всяко едно отношение. И все пак, ако не бил Енердил, Келебримбор щял да спечели повече слава. Дълго мислил той подир този разговор и накрая подхванал бавно и трудно дело, та създал за Галадриел най-великото си творение (ако не се броят Трите Пръстена). И разказват, че зеленият камък, що сътворил, бил по-бистър и по-изящен от онзи на Енердил, ала и лъчите му имали по-малка сила. Защото в най-ранната си младост огряло Слънцето камъка на Енердил, а когато Келебримбор подхванал своето дело, вече били минали много години и нийде по Средната земя светлината не била тъй бистра, както преди; и макар че Моргот бил прокуден в Пустотата и не можел да се завърне, сянката му оставала да тегне. Въпреки туй лъчезарен бил Елесарът на Келебримбор; и той го вградил в голяма сребърна брошка, изработена като излитащ орел с разперени криле131. С помощта на Елесара всичко около Галадриел станало прекрасно чак до идването на Сянката над Гората. Ала сетне, когато й бил изпратен Нения, главният от Трите Пръстена132, тя вече не се нуждаела от него (или поне тъй си мислела), та го дала на щерка си Келебриан и тъй стигнал до Арвен и Арагорн, когото нарекли Елесар.

В края е написано:

Елесарът бил сътворен в Гондолин от Келебримбор и тъй стигнал до Идрил, а от нея до Еарендил. Ала той заминал надалеч. Но вторият Елесар бил сътворен в Ерегион пак от Келебримбор по молба на Владетелката Галадриел (която обичал) и бил неподвластен на Единствения, понеже се появил преди новото въздигане на Саурон.

В много отношения това повествование съвпада с „Относно Галадриел и Келеборн“ и вероятно е написано приблизително по същото време или малко по-рано. Келебримбор тук отново е златар от Гондолин и няма нищо общо с Феаноровия род; а за Галадриел се говори, че не желаела да напусне Средната земя — макар че по-късно текстът е поправен и се въвежда идеята за нейното изгнание, а малко по-надолу в разказа тя говори за прошката на Валарите.

Енердил не се появява в нито едно друго съчинение; а заключителните думи на текста подсказват, че Келебримбор е трябвало да го измести като създател на Елесара в Гондолин. Никъде другаде не срещаме споменаване за любовта на Келебримбор към Галадриел. В „Относно Галадриел и Келеборн“ се намеква, че Келебримбор е дошъл в Ерегион заедно с тях; но в настоящия текст, както и в „Силмарилион“, Галадриел среща Келеборн в Дориат и е трудно да се разберат думите на Келебримбор „макар че ти предпочете Келеборн от Горите“. Неясно остава и споменаването, че Галадриел живеела „под свода на Зеленогор Велики“. Можем да го приемем като най-общ израз на представата (която не срещаме никъде другаде), че Лориен е обхващал и горите от другата страна на Андуин; но изразът „идването на Сянката над Гората“ без съмнение се отнася до появата на Саурон в Дол Гулдур, наречен „Горската Сянка“ в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“. Това може да означава, че властта на Галадриел някога се е разпростирала над южния дял на Зеленогор Велики; потвърждение намираме и в „Относно Галадриел и Келеборн“, където за кралството Лоринанд (Лориен) е казано, че „се разпростряло в горите по двата бряга на Великата река, като включило и областта, където по-сетне бил Дол Гулдур“. Освен това може би същата идея се съдържа и в една бележка от „Разказ за годините“ към първото издание на „Властелинът на Пръстените“: „много от Синдарите заминали на изток и основали кралства из далечните гори. Техни вождове били Трандуил в северната част на Зеленогор Велики и Келеборн в южния дял на гората“. В преработеното издание текстът за Келеборн е премахнат и вместо това се посочва, че живеел в Линдон (както вече бе цитирано в началото на главата).

Накрая трябва да отбележим, че целебната сила, приписвана тук на Елесара в Сирионските заливи, се споменава в „Силмарилион“ (стр. 319) като свойство на Силмарила.

Приложения

Приложение АГорските елфи и техните езици

Според „Силмарилион“ (стр. 111) някои от Нандорите — Телерийски елфи, които напуснали похода на Елдарите източно от Мъгливите планини — „дълго живели из горите в долината на Великата река“ (за други се казва, че слезли до устието на Андуин, а трети навлезли в Ериадор — от тях произлезли Зелените елфи в Осирианд).

По-късно при едно етимологично обсъждане на имената Галадриел, Келеборн и Лориен се споменава изрично, че Горските елфи в Мраколес и Лориен са произлезли от онези Телери, които останали в Андуинската долина:

Горските елфи (Таварваит) били по произход Телери и следователно далечни сродници на Синдарите, макар че останали разделени с тях дори по-дълго от Телерите във Валинор. Те били потомци на ония Телери, които по време на Големия поход се изплашили от Мъгливите планини и останали в долината на Андуин, та тъй и не стигнали до Белерианд и Морето. Поради туй били по-близко до Нандорите (наричани и Зелени елфи) от Осирианд, които след време прекосили планините и стигнали най-сетне в Белерианд.

Горските елфи се укрили в непроходимите дебри отвъд Мъгливите планини и се разпаднали на дребни племена, почти неразличими от Аварите, ала все още помнели, че са по произход Елдари от Третия род и с радост посрещали ония Нолдори, а най-вече Синдари, които не отплавали отвъд Морета, а се преселили на изток [в началото на Втората епоха]. Под тяхното ръководство те отново се превърнали в истински народ и мъдростта им растяла. Трандуил, бащата на Леголас от Деветимата Спътници, имал Синдарински произход и този език се говорел в неговия род, макар че не бил разпространен сред племето му.

В Лориен, където мнозина били Синдари по произход или нолдорски бежанци от Ерегион, Синдаринският станал всеобщ език. Разбира се, днес вече не е известно по какъв начин техният Синдарински се е различавал от диалектите в Белерианд — виж „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 6), където Фродо споменава, че езикът, на който Горските елфи говорят помежду си, се различава от западния. Разликата едва ли е била в нещо повече от онова, което днес бихме нарекли „акцент“: главно в произношението на гласните и в интонацията, но все пак достатъчна, за да заблуди слушател като Фродо, който не е добре запознат с чистия Синдарински език. Естествено, може да е имало някои местни думи и други особености, повлияни от по-ранния Горски език. Лориен дълго е бил изолиран от външния свят. Несъмнено, някои запазени от миналото имена като Амрот и Нимродел не могат да бъдат обяснени напълно чрез Синдаринския, макар да съвпадат по форма. Изглежда, че карас е древна дума, означаваща крепост с ров и не се среща в Синдаринския език. Лориен вероятно е видоизменение на изчезнало древно име [макар по-рано да се твърди, че първоначалното Горско или Нандорско название е Лоринанд; виж Бележка 5].

Заслужава си да сравним тези размисли за Горските имена с бележката под линия в Приложение Е към „Властелинът на Пръстените“, раздел „За елфите“.

Друго общо твърдение относно езика на Горските елфи откриваме в историко-лингвистични записки, датиращи от същия период, както по-горните: