Когато Горските елфи отново срещнали своите сродници подир дълга раздяла, диалектите им се били откъснали от Синдаринския дотолкова, че понякога ставали напълно неразбираеми, ала все пак не било необходимо задълбочено проучване, за да се открие тяхната близост като Елдарски езици. Макар че мъдреците, особено от Нолдорски произход, проявили голям интерес към сравнението на Горските диалекти със своя собствен език, днес не се знае почти нищо за езика на Горските елфи. Те не били измислили писменост, а онези, що усвоили това изкуство от Синдарите, пишели на Синдарински както могат. Към края на Третата епоха Горските езици вероятно вече не се говорели из двете области, имащи значение по време на Войната за Пръстена — Лориен и кралството на Трандуил в Северен Мраколес. В древните ръкописи от тях са оцелели само няколко думи и имена на места и личности.
Приложение Б
Синдарските принцове на горските елфи
Във встъпителната бележка на „Разказ за годините на Втората епоха“ от Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ се казва, че „преди изграждането на Барад-дур мнозина Синдари заминали на изток и някои основали кралства в далечните гори, където живеели предимно Горски елфи. Един от тях бил Трандуил, крал на северния дял от Зеленогор Велики“.
Малко повече сведения за Синдарските принцове на Горските елфи и тяхната история откриваме в късните филологически съчинения на баща ми. Така например в един очерк се казва, че кралството на Трандуил обхващало горите около Самотния връх и се разраствало по западните брегове на Дългото езеро до идването на джуджетата-бегълци от Мория и нашествието на дракона. Елфите в това кралство били преселници от юг, сродници и съседи на елфите от Лориен; но живели в Зеленогор Велики на изток от Андуин. През Втората епоха техният крал Орофер [баща на Трандуил и дядо на Леголас] се оттеглил на север отвъд Перуникови поля. Сторил го, за да се отърве от властта и непрестанните нашествия на джуджетата от Мория, която била станала най-грамадното сборище на джуджета в цялата история; а освен туй не бил доволен от намесата на Келеборн и Галадриел в делата на Лориен. Ала все още нямало страх из областта от Зеленогор до Планините и неговият народ често общувал със своите сродници отвъд Реката чак до Войната на Последния съюз.
Въпреки желанието на Горските елфи да се месят колкото е възможно по-малко в делата на Нолдорите и Синдарите — както и на който и да било друг народ: джуджета, хора или орки — Орофер имал мъдростта да прозре, че не ще има мир додето Саурон не бъде низвергнат. Затуй сбрал могъща армия от своя вече многоброен народ и като се обединил с по-малката армия на Малгалад от Лориен, повел на рат войската на Горските елфи. Силни и храбри били Горските елфи, ала зле снабдени с брони и оръжия в сравнение с Елдарите от Запада; а освен туй имали независим нрав, та не желаели да застанат под върховното управление на Гил-галад. Затова загубите им били далеч по-тежки, отколкото могли да бъдат дори в онази ужасна война. Малгалад и повече от половината му войници загинали при голямото сражение в Дагорлад, понеже били откъснати от армията и изтласкани към Мъртвите блата. Орофер паднал в първата атака срещу Мордор, тъй като се втурнал напред с най-силните си бойци още преди Гил-галад да даде заповед за нападение. Син му Трандуил оцелял, ала когато войната приключила с гибелта на Саурон (както смятали всички), той се завърнал едва с една трета от армията, що тръгнала на рат.
Името Малгалад от Лориен не се среща никъде другаде и тук не се твърди да е бил баща на Амрот. От друга страна на два пъти е казано (в „Амрот и Нимродел“), че Амдир, бащата на Амрот, загинал в Дагорладската битка; затова изглежда твърде вероятно да става дума за едно и също лице. Не бих могъл обаче да кажа кое име е утвърдено и кое трябва да отпадне. Очеркът продължава така:
Последвал дълъг мир, през който броят на Горските елфи отново нараснал; ала те били тревожни и неспокойни, понеже усещали какви промени ще донесе на света Третата епоха. Людете също растели на брой и на сила. Владенията на Нуменорските крале в Гондор се ширели на север към границите на Лориен и Зеленогор. Волните люде от Севера (тъй ги наричали елфите, понеже не признавали властта на Дунедаините и само малцина сред тях се огънали пред Саурон и слугите му) почвали да се преселват на юг — най-вече източно от Зеленогор, макар че някои заживели из горските дебри и сред ливадите на Андуинската долина. По-зловещи слухове идели откъм Изтока: Дивите люде се раздвижвали. Прежни слуги и обожатели на Саурон, те сега били освободени от неговата тирания, ала не и от злото и мрака, що вселил в сърцата им. Жестоки войни бушували между тях и някои се оттегляли на запад, а умовете им били пълни с ненавист, та смятали всички тамошни жители за врагове, заслужаващи единствено смърт и грабежи. Но в душата на Трандуил тегнела още по-мрачна сянка. Той бил видял ужасите на Мордор и не можел да ги забрави. Колчем погледнел на юг, слънчевите лъчи помръквали пред страшния спомен и макар да знаел, че сега Мордор е разрушен и пустее под строгата бдителност на Кралете човешки, страхът нашепвал в сърцето му, че злото не е покорено навеки и пак ще се надигне.
В друг откъс, писан по същото време, е казано, че когато отминали хиляда години от Третата епоха и Сянката паднала над Зеленогор Велики, Горските елфи от кралството на Трандуил отстъпили пред нея, а тя се ширела все по-далече на север, додето накрая Трандуил основал своето кралство в северозападната част на гората и издълбал там подземен чертог и крепост. Орофер бил от Синдарско потекло и без съмнение синът му Трандуил следвал древния пример на крал Тингол от Дориат. Нямал той ни умения, ни богатство или помощ от страна на джуджетата; и в сравнение с елфите от Дориат неговият Горски народ бил прост и недодялан. Някога Орофер дошъл сред тях само с шепа Синдари, що скоро се претопили сред горските елфи, като приели техния език и се нарекли с местни имена. Сторили го нарочно; защо те (както и други подобни скиталци, забравени или само накратко споменати в легендите) идвали от Дориат след неговата разруха и не желаели ни да напуснат Средната земя, ни да се смесят с другите Синдари в Белерианд, управлявани от Нолдорските изгнаници, към които народът на Дориат не хранел топли чувства. Искали наистина да станат Горски народ и да се завърнат, както казвали, към простичкия живот, присъщ за елфите преди поканата на Валарите да наруши покоя им.
Никъде (доколкото знам) не е изяснено как да свържем описаното тук възприемане на Горския език от Синдарските владетели в Мраколес с твърдението от Приложение А, че към края на Третата епоха езикът на Горските елфи вече не се говорел в кралството на Трандуил.
Виж също така Бележка 14 към „Гибел сред Перуникови поля“.
Приложение В
Границите на Лориен
Както твърди приложение А към „Властелинът на Пръстените“, по време на своя разцвет под властта на крал Хиярмендакил (1015–1149 г. от Третата епоха) Гондорското кралство се простирало на север „до Келебрант и южните предели на Мраколес“. Баща ми на няколко пъти е заявявал, че тук има грешка — всъщност би трябвало да се чете „до Полето на Келебрант“. Според последното му съчинение за взаимните връзки между езиците в Средната земя.
Река Келебрант (Сребропът) се намирала в пределите на Лориен и реалната граница на Гондорското кралство на север (западно от Андуин) минавала по река Липосвет. Цялата степ между Сребропът и Липосвет, през която по-рано са се простирали на юг горите на Лориен, е била известна на тамошните елфи като Парт Келебрант (т.е. полето или степта на Сребропът) и се смятала за част от тяхното кралство, макар че елфическите племена не се заселвали извън гората. В по-късни времена Гондор изградил мост над горното течение на Липосвет и често окупирал тясната ивица между долното поречие на Липосвет и Андуин като част от своята източна отбрана, тъй като по широките завои на Андуин (където бързото течение минавало покрай Лориен и навлизало в равните низини, преди отново да се спусне към бездните на Емин Муил) имало много плитчини и широки пясъчни наноси, през които решителен и добре организиран враг можел да построи мост от салове или понтони, особено на двата западни завоя, известни като Северна и Южна плитчина. Именно тази област била наричана в Гондор с името Парт Келебрант; оттук идва и нейното
