на адвоката.
Файнголд и Сър се настаниха пред камината в големия централен салон и Сър му показа малък инкрустиран плакет, изработен от Ендрю преди няколко дни.
Адвокатът кимна. Обръщаше предмета в ръцете си, потърка одобрително полираната повърхност и го въртеше под различни ъгли спрямо светлината.
— Прекрасно — оцени го той накрая. — Извънредно фина изработка. Твоят робот ли го направи?
— Да. Как позна?
— Чувал съм да говорят. Джералд, за никого не е тайна, че си имаш робот-майстор в дърводелството.
Сър погледна Ендрю, застинал в тъмния ъгъл.
— Чу ли, Ендрю? Известен си в цяла Калифорния… Но в едно грешиш, Джон. Ендрю не е просто майстор-занаятчия. Без преувеличение той е изявен
— Истина е — съгласи се Файнголд. — Това е подходящата дума. Чудесна творба.
— Искаш ли да я притежаваш? — попита Сър.
Очите на Файнголд се разшириха учудено.
— Предлагаш ли ми я, Джералд?
— Може би. Зависи колко си готов да платиш.
Файнголд изпръхтя, сякаш Сър го мушна с пръст в ребрата. Отпусна се рязко назад и започна да се намества внимателно, така че не отговори веднага. После се обади с напълно променен глас:
— Не знаех, че напоследък имаш финансови злополуки, Джералд.
— Нямам.
— Но тогава… извини ме, ако ти се струвам пообъркан… защо искаш да…
Гласът му замря.
— Да ти продам това малко украшение? — довърши Сър вместо него.
— Да. Да го продадеш. Знам, че си раздал много от произведенията на Ендрю. Хората разправят, че просто е невъзможно да дойдат тук и да не им предложиш нещо. Виждал съм някои от подаръците. Никога не е ставало дума пари да минават от ръце в ръце, прав ли съм? А сега — като оставим настрана факта, че не съм колекционер на дърворезба, колкото и да е хубава — ти ме смайваш, като ме питаш искам ли да я купя! Защо? Твърде силно се съмнявам, че имаш някаква особена причина да искаш от мен пари за нещо, което другите са получили безплатно, още повече, че ти едва ли имаш нужда от тях. Току-що го потвърди. Както и да е, колко ще получиш за подобен предмет? Петстотин долара? Хиляда? Ако е вярна представата ми за твоето богатство, Джералд, какво означават за тебе петстотин долара, или дори хиляда?
— Не за мен. За Ендрю.
— Какво?
— Джон, предположението ти попадна точно в целта. Смятам, че за това ще измъкна хиляда. Предлагали са ми доста повече за маси и кресла, направени от Ендрю. Не еднократни покупки, а мащабни оферти за производство. Ако бях приел някоя, досега да се е събрала тлъстичка банкова сметка, няколкостотин хиляди долара, по мои изчисления.
Файнголд опипа разсеяно яката си.
— За Бога, Джералд, не виждам никакъв смисъл. Богат човек да става още по-богат, като кара робота си да развива производство в къщи?
— Джон, казах ти вече, парите не са за мен. За Ендрю са. Имам намерение да започна продажба на неговите произведения и искам парите да постъпват в банка на името на Ендрю Мартин.
— Банкова сметка на робот?
— Точно така. Затова те помолих да дойдеш днес. Искам да знам законно ли е да открия банкова сметка на Ендрю, самият Ендрю да я контролира, нали разбираш, парите да са само негови и да прави с тях каквото пожелае.
Файнголд се озадачи:
— Законно? Робот да печели и да спестява пари? Не знам. Няма прецедент, поне доколкото ми е известно. Съмнявам се да има забранителен закон, но… роботите не са хора. Как могат да имат банкови сметки?
— И корпорациите не са хора, освен в най-абстрактен смисъл — нещо като юридическа фикция, както ти би се изразил. А корпорациите имат банкови сметки.
— Да, прав си. Но от векове законът признава корпорациите като юридически лица с право да притежават всякаква собственост. Джералд, и ти знаеш, че роботите нямат юридически права. И просто като процедурен въпрос, нека ти припомня, че корпорациите имат ръководители, които подписват документите при откриване на банкови сметки. Кой ще открие сметката на Ендрю? Ти ли? Ако е така, тя сметка на Ендрю ли ще бъде?
— Откривал съм банкови сметки на децата — отвърна Сър. — Независимо от това, парите са техни. Пък и Ендрю може да се подписва не по-зле от тебе.
— Е да, предполагам, че може — Файнголд се облегна така, че креслото изпука. — Нека да помисля, Джералд. Това е напълно извън установения ред. Дали има закон, специално забраняващ на роботите да притежават собственост, или е
— Котките и кучетата могат да имат банкови сметки. Фондове под попечителство, завещани им от техните любящи господари. Никой съд не го оспорва.
— Да, още един добър довод. Но котките и кучетата поне са живи същества. Роботите са неодушевени.
— Не виждам в какво е разликата.
— Джералд, налага се да помниш, че в нашето общество съществуват определени предразсъдъци, бих могъл да ги назова почти страхове, спрямо роботите, които не се простират върху котките и кучетата. Нищо чудно някой наистина да е пробутал закон, лишаващ роботите от възможността да притежават собственост. Но това лесно ще го проверим… Нека засега приемем, че е законно. Как смяташ да постъпиш? Ще заведеш Ендрю в банката да си побъбри с мениджъра?
— Просто ще поискам да изпратят тук документите и Ендрю ще ги подпише. Не е нужно да се появява лично някъде. Но от тебе, Джон, искам да науча какво мога да направя, за да предпазя Ендрю… и себе си от отрицателна обществена реакция. Дори ако е законно да има банкова сметка, вероятно ще се намерят хора, на които идеята няма да им хареса.
— И как ще открият? — попита Файнголд.
— А как ще им попречим да открият? — отвърна Сър. — Ако някой купи нещо от него и напише чека на името на Ендрю Мартин, да речем…
— Хъм. Да. — Погледът на Файнголд за миг като че потъна навътре, после адвокатът предложи: — Е, например можем да основем корпорация, която ще управлява финансовите въпроси от негово име… корпорация с хубавичко безлично название, нещо като Фирма с ограничена отговорност „Художествена дърворезба — Западен бряг“. Ендрю може да бъде президент и единствен акционер, макар че ние можем да се назначим в съвета на директорите. Това ще сложи слой от юридическа изолация между него и враждебния свят. Според мен е достатъчно, Джералд. Когато Ендрю поиска да пазарува, ще изтегли сумата от средствата на корпорацията. Или ще си определи дивидент. А фактът, че е робот, не е необходимо да става обществено достояние. За документите на корпорацията са нужни само имената на акционерите, а не рождените им свидетелства. Разбира се, той ще започне да попълва формуляри за данъци върху дохода, но хората от данъчните служби няма да нахълтат тук, за да питат дали данъкоплатецът Ендрю Мартин е човек или не е. Интересува ги само данъкоплатецът Ендрю Мартин навреме да си плаща дължимото.
— Добре. Има ли нещо друго?
— Не мога да измисля без подготовка. Ако ми хрумне нещо по време на проучването за прецедент, ще ти съобщя. Но подозирам, че ще уредим работата. Едва ли някой ще те спре, стига, всичко да се уреди тихо
