и да се спази буквата на законите за корпорациите. Ако пък някой открие какво става и не му хареса, е, негова работа е да предприеме действия, за да те спре… в случай, че намерят юридическо основание да се намесят.
— Но ако някой намери нещо, Джон? Ще поемеш ли защитата, ако заведат дело срещу нас?
— Разбира се. Срещу подходящ хонорар.
— Как мислиш, какъв хонорар е подходящ?
Файнголд се усмихна.
— Нещо от този род — и посочи дървения плакет.
— Съвсем справедливо.
— Не че съм колекционер, нали разбираш. Но в това се чувства художествено послание.
— Така е — съгласи се Сър.
Файнголд се засмя и погледна към робота.
— Ендрю, ти ще станеш… не богат човек, но поне богат робот. Доволен ли си?
— Да, сър.
— И какво смяташ да правиш с парите, които ще спечелиш?
— Ще плащам за неща, за които иначе би трябвало да плати Сър. Така ще му спестя разходи, сър.
6
Поводите за теглене от банковата сметка на Ендрю бяха по-чести, отколкото някой очакваше. От време на време Ендрю, като всяка машина, макар и чудесно направена, се нуждаеше от ремонт, а ремонтите на роботи винаги са скъпи. Имаше възможности и за постоянни усъвършенствания. Роботиката винаги се е отличавала с динамиката си, всяко десетилетие се придвижваше бързо напред — още от дните на първите тежки, дрънчащи изделия, лишени от способността дори да говорят. Подобренията в дизайна, във функциите, във възможностите бяха безкрайни. С годините роботите ставаха по-елегантни, по-способни, по-ловки в движенията и по-издръжливи като структура.
Сър се погрижи всяко ново приспособление, създавано в „Ю Ес Роботс“ да бъде изпращано на Ендрю. Когато се появи усъвършенстваната схема за поддържане на хомеостаза, Сър уреди Ендрю да я получи почти незабавно. Щом измайсториха много по-ефективното задвижване на краката, Ендрю се сдоби с него. След няколко години последен вик на модата станаха по-фините лицеви плочи от карбонови нишки върху епоксидна основа, твърде малко напомнящи небрежна скица и Ендрю съответно се промени, за да придобие сериозния, чувствителен, артистичен вид, който Сър — по внушение на Малката Мис — започна да вярва, че е подходящ за неговата природа. Малката Мис искаше Ендрю да стане абсолютното въплъщение на металното съвършенство — и Сър споделяше желанията й.
Естествено, всички разходи поемаше Ендрю.
Той настоя. Не искаше и да чуе, че Сър би могъл да плаща цената, на неговите подобрения. Непресъхващ поток от великолепни творби изтичаше от малкото студио на мансардата — уникални резбовани накити от редки видове дървесина, разкошни мебели за офиси, елегантни комплекти за спални, удивителни лампиони и украсени библиотеки.
Нямаше нужда от изложбена зала или каталог, защото мълвата имаше грижа за всичко и творбите на Ендрю бяха ангажирани за месеци и години напред. Чековете се изпращаха на името на „Тихоокеанската корпорация за художествени произведения“, а Ендрю Мартин бе единственият ръководител на „Тихоокеанската“, който разполагаше с пълномощия да тегли пари от сметките й. Щом се наложеше Ендрю да отиде в заводите на „Ю Ес Роботс“ за поддръжка или промени, чекът на „Тихоокеанската“, подписан от самия Ендрю, се плащаше за направеното по него.
Единствено незасегнати от каквито и да е промени, бяха позитронните схеми. Сър настояваше —
— Ендрю, новите роботи не могат дори да се сравняват с тебе — убеждаваше го той. — Всъщност новите роботи са презрени елементарни същества. Фирмата се научи как да прави схемите по-прецизно, по-ограничено, по-задълбочено, но това развитие е като нож с две остриета. Новите роботи не мърдат от мястото си. Нямат никаква умствена подвижност. Те просто правят това, за което са проектирани и нищо повече. Ти ми харесваш повече, Ендрю.
— Благодаря ви, Сър.
— Фирмата ще ти каже, че роботите от новото поколение са надеждни деветдесет и девет процента и девет десети, а може тази година да претендират и за сто процента. Е, радвам се за тях. Но робот като тебе, Ендрю, притежава сто и два процента. Може би сто и десет. А онези в „Ю Ес Роботс“ точно това не искат. Те се стремят към съвършенството и предполагам, че са постигнали целта си, поне според тяхната идея за съвършенство. Идеалният слуга. Безупречно функциониращият механичен човек. Но съвършенството може да се превърне в ужасно ограничение, Ендрю. Съгласен ли си? То създава бездушен автомат, неспособен да надхвърли представите на своите създатели за наложените му граници. За разлика от тебе, Ендрю. Ти не си без душа, всички вече го виждаме. А като говорим за граници…
— Аз имам напълно определени ограничения, Сър.
— Разбира се, че имаш. Но не говоря за това и ти също го знаеш, по дяволите! Ти си художник, Ендрю, художник на дърворезбата и щом си художник, значи някъде из твоите позитронни схеми имаш душа. Не ме питай как се е озовала там. Нито аз, нито хората, които те направиха, знаем. Но тя си е там. Тя те подтиква да създаваш чудесните предмети. Защото твоите схеми са от старомодния обобщен тип.
— Да, Сър. Мисля, че ми е ясно.
— Защото позволих на Мъруин Мански да дойде и добре да те огледа. Убеден съм, че той и Смит са заповядали всички генерализирани схеми да бъдат изхвърлени от производство, и то още щом са се върнали у дома. Видяха какво представляваш и сигурно са се почувствали силно застрашени. Уплашиха се от непредсказуемото.
— Уплашиха ли се, Сър? Но как бих могъл аз да уплаша някого?
— Поне Мански се страхуваше, това го знам. Ендрю. Ти го хвърли в ужас. Видях как му трепереше ръката, когато подаваше онзи плакет на Смит. Мански въобще не очакваше да открие артистични наклонности у един робот NDR. Обзалагам се, че той е бил убеден, че подобно нещо е невъзможно. А ти стоиш насреща му и той вижда твоите шедьоври. Знаеш ли колко често ми се обажда през следващите пет години и се опитваше да ме предизвика да те върна в завода и да те изследва? Девет пъти! Девет! Всеки път му отказвах. А когато ти наистина
По това време Сър се бе отказал от мястото си в Законодателното събрание. През изминалите години ту започваха, ту заглъхваха разговорите да се кандидатира за Регионален координатор, но все не улучваше подходящия момент. Настояха да остане още един мандат в Законодателното събрание, за да прокара някои допълнения към законите, а междувременно избраха нов Координатор — в началото обявиха, че е преходна фигура, само да движи въпросите, докато Сър поеме поста.
Но този, замислен като „временен“ човек, се оказа енергичен и силен Координатор, остана още един мандат, после още един, Сър започна да се уморява от работата си в служба на обществото и загуби интерес към изборите. (А може би призна пред себе си, че хората вече биха предпочели по-млад кандидат за поста.)
Изминалите години промениха Сър в най-различни посоки, не само отнеха огъня и убеждението му, водили го към успеха, когато беше още млад и зелен законодател. Косата му се разреди и посивя, лицето му повехна, а суровите пронизващи очи вече не виждаха толкова ясно. Даже знаменитите мустаци не стърчаха сега толкова предизвикателно. Ендрю пък изглеждаше много по-добре, отколкото при първото си появяване пред семейството — всъщност беше доста красив, поне според критериите за роботите.
Времето донесе и други промени в дома на Мартинови.
