Позитронният човек

една книга, древна книга, която според мен е вече напълно забравена. Нарича се Алиса в Страната на чудесата. Разказваше се за момиченце отпреди триста-четиристотин години, което последвало заек в дупката му и попаднало в свят, в който всичко е абсурдно докрай, само че никой не го знае и приемат всичко съвсем сериозно. И това е нещо точно като от книгата. Или нейно продължение. Мога да го нарека Алви в Страната на чудесата. Макар че май си има продължение. — Магдеску говореше много забързано, почти трескаво. — Трябва ли да приемам сериозно тази схема за усъвършенстване? Това е шега, нали?

— Не. Никаква шега.

— Не… е… шега?

— Не. Съвсем сериозен съм, уверявам ви. Защо не прегледате моя диск, доктор Магдеску?

— Ами да. Защо ли не го прегледам?

Докосна бутон в стената и от пода се надигна бюро със сканиращо устройство. Той бързо пъхна диска в гнездото на скенера и екранът веднага сякаш разцъфна в живи цветове. Името на Ендрю се появи в яркоалено, с дълъг списък от номера на патенти под него. Магдеску кимна и нареди на скенера да продължи нататък. Поредица от сложни диаграми се зареди на екрана.

Магдеску стоеше вдървено и все по-внимателно се вглеждаше. Понякога си промърморваше нещо и подръпваше брадичката си. Погледна странно Ендрю:

— Това изобретение е забележително. Забележително. Кажете ми — наистина ли направихте всичко сам?

— Да.

— Трудно ми е да повярвам!

— Нима? Моля ви, опитайте се.

Магдеску го удостои с остър въпросителен поглед, но Ендрю го посрещна твърдо и невъзмутимо. Директорът по изследванията вдигна рамене и се обърна към скенера, за да продължи. Диаграма след диаграма. Цялата последователност на обмяната — от поглъщането до усвояването. Понякога Магдеску се връщаше към нещо от вече прегледаното. След време пак спря:

— Представеното тук е нещо повече от подобрение. Това е основна, качествена промяна във вашата биологична програма.

— Да, съзнавам този факт.

— Твърде експериментално. Уникално. Нечувано. Нищо подобно не е било нито предлагано, нито изпробвано. Защо искате да направите такова нещо със себе си?

— Имам си причини — отговори Ендрю.

— Каквито и да са те, едва ли сте ги обмислил добре.

Както винаги, Ендюр запази самообладание.

— Напротив, доктор Магдеску. Току-що видяното от вас е резултат от дългогодишни изследвания.

— Предположих. От технологична гледна точка е много впечатляващо, така да знаете. Страшна схема и единствената дума, която мога да подбера за концептуалната основа е „блестяща“. Но все пак мога да измисля милион причини защо не бива да се подлагате на тези изменения и нито една в тяхна полза. Това тук е рисковано. Повярвайте ми — предлагате да извършим с вас нещо, граничещо с невъзможното. Вслушайте се в съвета ми и си останете какъвто сте.

Ендрю се боеше, че ще чуе от Магдеску нещо подобно. Но не бе дошъл тук с намерение да се поддава на внушения.

— Не се съмнявам в добрите ви намерения, доктор Магдеску. Поне се надявам да е така. Но аз настоявам да извършите тази работа.

— Настоявате ли, Ендрю?

Стъписването на Магдеску се прояви видимо — сякаш въпреки предишната му реплика какво подобие на живо същество е Ендрю, едва сега осъзнаваше, че разговаря с робот.

— Да, настоявам — Ендрю се запита дали нетърпението достатъчно се проявява на лицето му, но беше сигурен, че Магдеску го различава в гласа му. — Доктор Магдеску, вие пропускате важен момент. Нямате друга възможност, освен да изпълните искането ми.

— Нима?

— Ако устройствата, проектирани от мен, могат да бъдат вградени в тялото ми, значи могат да бъдат вградени и в човешки тела. Начините за удължаване на човешкия живот чрез протезиращи устройства вече са добре развити — изкуствени сърца, бели дробове, бъбреци, заместители на черен дроб, цял комплект от органи за подмяна, използвани през последните два-три века. Но не всички подобни устройства работят задоволително. На някои от тях почти не може да се разчита и никой не отрича, че има още много да се желае. Принципите, залегнали в моята разработка, са едно от възможните подобрения. Говоря за съгласуваното взаимодействие между органичното и неорганичното — връзката, позволяваща изкуствените части от тялото да се съединят с органичните тъкани. Това е нова отправна точка. Не съществуват протезиращи устройства, равни на създадените и проектираните от мен.

— Доста дръзко твърдение — забеляза Магдеску.

— Може и така да е. Но е подкрепено от факти и според мен вие вече се убедихте благодарение на представената ви информация. Доказателство е и моето желание да бъда първият обект на експеримент с метаболичния преобразовател, въпреки рисковете, които изглежда виждате.

— Доказателство само за желанието ви да поемате безразсъдни рискове. И може би това означава единствено, че параметрите на Третия закон при вас не са нормални.

Ендрю остана спокоен.

— Вероятно така ви се струва. Но сигурно ви заблуждава външният ми вид. Иначе параметрите на Трите закона в мен са си непокътнати и ако виждах самоубийствен елемент в искането си за това подобрение, не се съмнявайте, че не само нямаше да го поискам, но и нямаше да мога да ви помоля за това. Доктор Магдеску, горивната камера ще действа. Ако не я изработите и вградите в мен, възможно е да направя това на друго място.

— На друго място? Кой друг може да извърши подобрения на робот? Тази корпорация контролира цялата технологична информация, отнасяща се до роботите!

— Не цялата — тихо го поправи Ендрю. — Нима мислите, че бих могъл да проектирам устройството, без да познавам напълно своята конструкция?

Магдеску беше като зашеметен.

— Искате да кажете, че сте готов да създадете конкурентна фирма за роботи, ако ние не извършим тези подобрения във вас?

— Разбира се, че не. И една стига. Но ако ме принудите, доктор Магдеску, ще създам фирма за производство на протезиращи устройства като моя преобразовател. Не за андроидния пазар, доктор Магдеску, защото той се свежда до един-единствен индивид, а за широкия човешки пазар. И си мисля, че тогава „Ю Ес Роботс енд Мекеникъл мен“ ще съжалява за отказа си да ми предложи съдействие.

Последва дълго мълчание. После Магдеску каза безчувствено:

— Май вече виждам накъде клоните.

— Надявам се. Но ще ви обясня изчерпателно. Обстоятелствата са такива, че аз контролирам патентите за това устройство и целия спектър от устройства, които е възможно да се разработят от него. Фирмата „Файнголд и Чарни“ досега ме е представяла изключително успешно по юридическите въпроси и ще продължи да го прави. Няма да е трудно да намеря поддръжници и сам да се заема с този бизнес — развитието на поредица протезиращи устройства, които в края на краищата ще дадат на човешките същества много от предимствата — издръжливост и лесен ремонт — притежание на роботите, но без техните недостатъци. В такъв случай, какво според вас ще стане с „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“?

Магдеску кимна. Лицето му помрачня. Ендрю продължи:

— Обаче ако вие изработите и вградите в мен устройството, което току-що ви показах и ако се съгласите да ме оборудвате при поискване с всяко протезиращо подобрение, което бих проектирал впоследствие, готов съм да сключа с вашата фирма договор за предоставяне на лиценз. Накратко, това е същността на нещата — имам нужда от опита и уменията ви в технологията на роботите и андроидите,