спаднало. Предстоеше европейско първенство през октомври в Амстердам. Всичко в тази година беше подчинено на тези три дни в Амстердам.
Треньорките в нашия спорт обикновено избягват да показват големите си състезателки на международни турнири преди голямо състезание. Страхуват се, че ще видят някои от най-ефектните си елементи на следващото състезание у съперничките си. Един съвсем основателен страх. Често се случва. И аз съм виждала най-доброто от нашите композиции, пренесено при други гимнастички, но отдавна престанах да се тревожа от това. Бях убедена, че имам аванс, който поне до октомври не може да се стопи. Може да се вземе един или друг елемент, но въпросът е къде ще се сложи — в композиция или натрупано, елемент до елемент. Може да се вземе, но въпросът е как ще се изработи. Нямаше от какво да се страхувам. Нека видят и нека взимат каквото им харесва. Колкото повече им харесва, толкова по-добре.
Не се страхувах и от това да изпратя свои състезателки на турнир, на който домакинството е все още такъв фактор, че моите момичета могат да не победят. Нека. Единственото, което исках от съдийката, която придружава българския отбор, е да не влиза в никакви комбинации. В тези турнири трябваше да се види дали действително съм изпреварила съперничките. Исках да чуя думата на съдийките от другите страни. Исках те да си спомнят след това, че никой не се е опитвал да влияе на оценките им. Затова предпочитах с нас да е Лили Цветкова.
Това беше цялата ми тактическа програма преди европейското първенство. Можех наистина вече да си го позволя, защото си бях осигурила преднина в подготовката. Знаех гол Бях видяла всички съпернички. Знаех много добре кое за колко време се прави, затова не виждах никаква опасност в този срок да ме изпреварят по композиции и изработка на детайлите в цялото. Това бяха трите ми силни страни, не виждах защо да не ги използувам, за да наложа своите гимнастички и пред съдийки, и пред публика. Нищо че публиката от Варшава, Прага. Копенхаген, Корбей Есон няма да присъствува в Амстердам. Това беше публика, която даваше криле на моите момичета, защото се бяха научили да чуват какво казва залата. Освен всичко — какво казва залата, не могат да не чуят и съдииките.
За да няма после излишни приказки за принципи и справедливост, предупредиха ме, че ще участвуват на европейското първенство Илиана Раева и Кристина Гюрова, стига Кристина малко да се стабилизира. Нямаше вече осем контролни, тази тържествено напрегната обстановка около тях и това „или — или“, което те изчерпва. В първия етап от подготовката ще се вземат пред вид републиканският и международният турнир за купата на „Студентска трибуна“, във втория — три контролни, без да им се дава особено значение. Достатъчно е на последното контролно състезание Кристина да изиграе съчетанията си без груби грешки, за да замине. Доказала е вече, че може да се мобилизира на големи състезания, излишно е да говорим и спорим.
Не говорех и не спорех. Казах на момичетата, че ще участвува Кристина. Контролните са за моя ориентация. Те се готвят за световно първенство. Не говорех и не спорех, но никак не вярвах, че без тренировки могат да стават безкрайно чудеса. Изчерпват се и запасите от самочувствие, колкото и голямо да е, когато не се подхранват от ежедневната убеденост, че можеш.
Заредиха се състезания. Първото за годината — в Бърно. Голям осмомартенски турнир. Миналата година Лпли бе на 13-то място. Сега я взех отново. Нея и Анелия. Ани имаше нови композиции, още нестабилизирани, но исках да видя как в такъв период ще ги играе на състезание.
Лили — първа! Не го очаквах. Та ние бяхме на гости на Бошанска и Хавличкова! Не можех да си представя, че ще ги изпревари там. Изпревари ги. На четвърто място — Анелия, Серих от СССР — шеста. В шампионата на уредите публиката направи скандал за второто място на Лили на бухалки. Бошанска я вдигна до себе си горе и залата беше доволна от своето момиче. Лили щастлива, на земята не стъпва.
Върнахме се н нещо не й се тренираше. Позната ми бе тази „болест“. В нашата зала е известна като „Лилино настроение“. Моето настроение не беше по-добро от Лилиното. Само че тя се размотаваше, а аз не можех място да си намеря от това мое „не ми стига времето“. Едно боледуване ме беше отдалечило от залата за три седмици, обръчите ми бяха набързо направени и като видях обръчите на Мария Чижкова, съвсем се притесних. Колко движение имаше в чехословашките гимнастички, колко много беше търсила и намерила Чижкова!
Хвърлих се към обръчите с настървение, което отдавна смятах, че е отстъпило място на спокойната, планомерна работа, Какво ти спокойствие! Исках момичетата ми да изпреварят на безопасна дистанция всички, а ето че в този уред, който сега отново се въвеждаше, някои бяха отишли по-напред. В залата се настани една постоянна тема — обръчът. Осъмвахме и замръквахме с нови идеи и нови постижения.
Моята треска забавляваше момичетата. Беше се нарушил стереотипът на строго програмираната работа и те се радваха на тези творчески тренировки. Пусках музика и казвах: „Играйте! Всяка каквото иска. Каквото ви хрумне“. Радостната възбуда от търсенето на новото се развихри във фойерверки от нови елементи. Едва смогвах да правя композиция след композиция. „Спокойно, другарко, като ни видят чехкините, шапките им ще паднат“. Тези дяволчета си имаха свой начин да разреждат атмосферата. Не зная дали на чехкините им падаха шапките, като ни гледаха, но Мария Чижкова беше много изненадана, когато месец след срещата в Бърно на нова среща в София видя нашите обръчи…
Бях решила да не пускам Лили в Гданск. Миналата година там много я бяха харесали. Победителка, носителка на специалния приз. Знаех колко много й се отиваше, но не виждах вече как да я излекувам от „Лилиното настроение“.
Само най-близките ми знаеха, че като втора за европейското първенство в Амстердам виждах Лили, не Кристина. Наистина не вярвах в чудеса. Готова бях и за такава изненада — Гюрова да се стабилизира и това последно контролно да изиграе без груби грешки. Тогава идеята ми за Лили щеше да бъде като тайна, останала в най-тесен кръг, но аз съвсем не можех да чакам Кристина да разхвърля уредите по всички посоки на контролното и тогава бюрото на федерацията да започне да се чуди коя да изпрати. Лили трябваше до това време да се е наложила достатъчно силно, за да не се стигне до никакви въпроси. Бях убедена, че Илиана и Лили на европейското ще си помогнат така, че всяка от тях да вземе максималното, което може. Разбира се, това щеше да стане, ако не ни нападаха прекалено често „Лилините настроения“.
За турнира в Гданск се готвеха Анелия и Тереза, но от Полша помолиха да им изпратим Игнатова. При такава лична и настойчива покана отстъпих, изпратих Лили на мое място и зачаках резултатите. У нас никой не ги следи тези турнири.
Не можеш и от БТА да разбереш какво става. „Советский спорт“ пристига обикновено след гимнастичките, така че нищо не ти остава, освен да чакаш на аерогарата. Лили трета след две полякини, Анелия и Тереза на четвърто място. Веднага добавят — Девина е на шесто място. Мен ме интересуваше защо Лили е на трето. Изпуснала три пъти лентата си, на два уреда на шампионата взела златни медали. Публиката страшно я харесала. Не можех да разбера как така ще си изпусне три пъти точно лентата, с която отдавна е така сигурна, точна. Реших да не я пускам вече без мене. Лилиното самочувствие беше от особено значение в този период. Дойде ред на републиканския турнир за купата на „Студентска трибуна“ в Кюстендил. Илиана се яви с три нови съчетания. Още неулегнали, а и момичето беше много нервно от това, че трябва да се представи с новата си програма за пръв път пред нашите специалистки. Изглежда не само аз, но и те се чувствуваха по-спокойни на международни турнири, пред чужди съдийки, пред чужди треньорки.
Четири пъти Илиана изпусна обръча, три пъти заплете въжето. Този път съдийките бяха под всякаква критика. При тези грешки, при една много по-силна игра на Анелия поставиха Илиана на второ, Анелия на трето място. Събрах ги и им казах, че една Илиана Раева няма нужда от такива подаръци. Когато е силна, ощетяват я, когато греши — я лансират. Ако искат да помогнат на нашия спорт, да бъдат така добри да си уточнят критерия, да не играят ролята нито на благодетели, нито на наказателна рота. Анелия с нищо не е виновна и едва ли ще може да си обясни по какви правила съдят те. Бях извън кожата си.
Събрах отбора, поздравих Лили и Анелия за добрата игра, казах, че сигурно не взимат сериозно това класиране. Илиана няма какво да се безпокои. В такъв период е, в който не мога да искам върхова спортна форма. Настроението в отбора се подобри. Беше се настанила някаква неловка тишина. Първа се окопити Илиана:
— Добре, че го казахте. Беше ми страшно неудобно от Ани. Като че аз съм виновна. Чувствувам се много по-удобно, когато ме ощетяват, отколкото сега. Това направо на нищо не приличаше. Какви бяха тези оценки? Понякога ми идва да отида и да кажа на съдийките всичко, което мисля, а зная, че не бива.
Казвам:
