— Мога ли да я докосна? — попита Бейд почтително.
— Еми! — провикна се Алтал през рамо. — Събуди се! Бейд иска да те почеше зад ушите.
Еми подаде сънлива муцунка от качулката и промърмори:
— Това е много мило.
Алтал я измъкна от качулката и я подаде на Бейд.
— Заповядай, Бейд. Тя ще открадне душата ти, разбира се, но защо ли пък трябва да се различаваш от Елиар и от мен?
Бейд отдръпна ръката си като опарен.
— Само се пошегувах — каза Алтал.
— Сигурен ли си в това, приятелю? — попита Еми и в зелените й очи се появи лукавство.
Ръцете на Бейд все още трепереха, когато я пое от Алтал. Когато обаче тя започна да мърка, той се успокои.
— Кога ще спрем, за да обядваме? — чу се зад тях гласът на Елиар.
Прекосиха западната част на Медио, като избягваха главните пътища. От внезапната поява на разногледия мъж в Авес стана ясно, че Генд има свои агенти навсякъде. Алтал знаеше, че може да се справи с тези агенти, обаче излишните убийства бяха в разрез с принципите му. Един добър крадец не трябва да убива хора.
В средата на лятото наближиха моста над левия ръкав на река Остос. Алтал благоразумно се отклони от пътя и отведе Елиар и Бейд в една близка горичка.
— Еми — каза безмълвно, след като слязоха от конете — Кажи ми сега кого точно трябва да издирим в Остос?
— Познай — отвърна тя закачливо.
— Моля те, без такива приказки — смъмри я той.
— Ти вече си я срещал, приятелю.
Той примигна.
— Не можеш да казваш това сериозно. — Насмалко не изрече тези думи на глас.
— Съвсем сериозно го казвам.
— И как ще влезем в двореца й?
— Ти си крадец, Алтал. Щом можеш да крадеш каквото ти попадне, би трябвало да ти е по силите да откраднеш едно малко момиче.
— Еми, дворецът й се охранява от цяла армия. Достатъчно е да изписка и върху мен веднага ще се нахвърлят тридесетина въоръжени стражи.
— В такъв случай не би трябвало да й позволяваме да пищи, нали? — каза Еми и се замисли. — Може би ще е най-добре да оставим Елиар и Бейд тук. Също и коня ти. Аз съм котка, а ти — крадец. Знаем как да се движим безшумно. За разлика от тях.
— Ти откога знаеше, че и Андина ще се присъедини към нас?
— Още от момента, когато Елиар прочете думата върху Ножа.
— Защо тогава не я взехме с нас преди да заминем за Авес?
— Защото щяхме да нарушим последователността на събитията. Всяко нещо трябва да се прави, когато му дойде времето.
Алтал погледна Елиар и си спомни как го гледаше Андина.
— Брат ти има доста нащърбено чувство за хумор, Еми.
— Алтал, изненадана съм от думите ти. Направо съм смаяна.
Някъде след полунощ Алтал и Еми се промъкнаха в двореца на Андина. Този път Еми предпочете да върви сама. Тръгна на няколко крачки пред крадеца и от време на време го предупреждаваше. Накрая го отведе до покоите на владетелката.
— Заспала е — каза Еми. — Пред вратата й има двама стражи. Прикани ги да си подремнат.
— Как?
— Произнеси думата „леб“.
— Ще свърши ли работа?
— Досега винаги е свършвала работа. След като излезем обаче, отново ги разсъни. Хората ще се изненадат, ако разберат, че са спали петдесет или шестдесет години. В Дома ти спеше горе-долу по толкова време.
— Ти така ли ме приспиваше?
— Разбира се. Почвай да действуваш, Алтал. Нощта няма да продължи вечно.
Двамата стражи до вратата на Андина все още бяха изправени, но главите им бяха клюмнали върху гърдите и те леко похъркваха. Алтал ги отмина и хвана дръжката на вратата.
Точно в този момент Еми изсъска.
— Какво има? — прошепна той.
— Арган!
— Какво е арган?
— Арган не е нещо, а е някой. Арган е стражът, застанал от лявата страна.
— Това име трябва ли да ми говори нещо?
— Веднъж го споменах. Арган е един от слугите на Генд.
— Това е хубаво — отвърна Алтал и понечи да извади камата си.
— Прибери това нещо — ядосано каза Еми.
— Еми, това е едно просто и удобно решение.
— И така да е. Как обаче би решил проблема, който ще възникне после?
— За какъв проблем ти е думата?
— Как ще го съживиш преди момента, когато трябва да е жив и здрав?
— Не мога да те разбера.
— Аз и не очаквах да ме разбереш. Прибери ножа си, Алтал. Не ти си този, който трябва да се справи с Арган. Така, както не от теб се очакваше да се справиш с Пехал или Хном. Просто го остави на мира.
— Почакай малко, Еми. Това не означава ли, че нашето идване тук е известно на Генд?
— Вероятно му е известно.
— Как е успял да разбере?
— Вероятно го е научил от Дейва.
— Той пък как го е научил?
— Научил го е така, както го научих и аз. Алтал, ние с него виждаме неща, които ти не можеш да видиш. Аз знам за съществуването на хора като Хном, Пехал и Арган. Дейва пък знае за съществуването на хора като Елиар, Бейд и Андина. Те са важни хора, а важните хора излъчват звук, който ние можем да чуем. Остави Арган на мира. Трябва да приберем Андина и да се махнем оттук преди да се е събудил.
Глава 13
Имаше пълнолуние и лъчите на бледата лунна светлина, проникнали през отворения прозорец на спалнята, падаха върху лицето на спящото момиче. Тъмните му коси бяха разпилени върху възглавницата. Сънят бе смекчил царственото изражение на девойката и тя изглеждаше уязвима и много, много млада.
Тиха като сянка, Еми скочи на леглото и седна до главата на спящото момиче. Зелените й очи, оглеждащи лицето на бившата й господарка, бяха изпълнени с тайнственост. После започна да мърка.
— Как ще се измъкнем оттук? — попита безмълвно Алтал. — Предполагам, че бих могъл да я нося, обаче…
— Тя сама ще върви — отвърна Еми. — Намери някакви дрехи и тъмно наметало.
— Не трябва ли да е будна, за да може да върви? Няма ли да се разпищи още преди да отвори очи?
— Знам какво правя, Алтал. Довери ми се. Хайде, потърси някакви дрехи.
Алтал се порови из помещението и откри подходящи дрехи, ботуши и едно добре скроено наметало.
