— И двамата са юноши, а това е възраст, заредена с изпитания. Боя се, че те могат да засегнат дори и нас двамата.
— Прав си — съгласи се Бейд. — Има такова нещо.
— И двамата сега изпитват силни желания. Най-простият начин да се реши проблемът е едно бракосъчетание. След това бихме могли да им предоставим седмица, за да разберат каква е разликата между момчетата и момичетата, и да се заемем отново с работа.
Бейд се засмя.
— Струва ми се, че би било малко трудно да убедим Андина да направи това. Прилича ми на чайник, чийто капак може да отхвръкне във всеки момент.
— Сравнението е удачно, Бейд — каза Алтал. — Елиар е съвсем просто устроен, докато Андина е негова противоположност. Предполагам, че Еми вече има някакви планове за тях.
— Казала ли ти е нещо?
— Не, а и не е необходимо. С Еми вече общуваме от доста време и усещам намеренията й. Събирането на момчета с момичета е част от природата й. Не забравяй това, Бейд. Предполагам, че вече ти търси жена.
— Аз съм жрец, Алтал. Мъжете от моя орден не се женят. Дал съм обет.
— Може би в такъв случай няма да е зле да се запишеш в друг орден. Ако Еми реши да те ожени, непременно ще го направи, независимо дали го желаеш, или не.
Когато доближаваха Магу, Еми отправи внезапно безмълвно предупреждение към Алтал. „Внимавай!“
— Какво има?
— Човекът от лявата страна на пътя се казва Коман. Бъди нащрек. Ще се опита да проникне в разума ти.
— И той ли е някой от слугите на Генд?
— Да. И при това може би най-опасният. Вмъкни се между него и Елиар. Момчето още не знае как може да се справи с него.
— А аз какво да правя?
— Застани между него и останалите. Погледни го в лицето и започвай да броиш дърветата.
— Пак ли трябва да броя дървета, Еми? — запита той отегчено.
— Не съвсем. Пропускай някои числа.
— Не мога да те разбера.
— От шест премини направо на осем. После се върни към три. Въобще, объркай числата така, както се бъркат яйца.
— Какво очакваш да се получи?
— Това ще го разсее и ще провали усилията му. Той ще се опита да проникне в разума ти. Ако ти нарушиш естествения ред на числата, той няма да може да се съсредоточи и да проникне нито в твоя разум, нито в разума на останалите. Ще се опита да получи информация, обаче ние няма да му я предоставим. Просто ще блокира, Алтал.
— Надявам се да си права, Еми. Добре поне че не поиска отново да ти имам доверие.
Човекът, застанал до пътя, имаше грубо лице и къса брада. Алтал забеляза, че очите му светят така, както бяха светили очите на Генд в кръчмата на Набжор. Спря коня си и погледна човека право в лицето.
След това започна да брои наум.
— Едно, две, три, четири, деветстотин четиридесет и две, осем, девет, дванадесет.
Човекът започна да мига, после разтърси глава, сякаш искаше да се освободи от нещо.
— Деветнадесет, осемдесет и четири, две, четири, шест, петдесет и две.
Коман го погледна с нескрита омраза.
— Забавно ли ти е? — попита го сухо Алтал и продължи да брои. — Единадесет милиона и четвърт, тринадесет, деветдесет и седем цяло и седем осми, четиридесет и три…
Коман си тръгна, като мърмореше нещо под носа си.
— Радвам се, че успяхме да си поговорим, приятелю — подвикна Алтал зад гърба му. — Вероятно скоро пак ще се срещнем.
— Дробите бяха наистина гениално хрумване — измърка весело гласът на Еми.
— Помислих, че това може да ти достави удоволствие.
— И как така успя да се сетиш?
Той вдигна рамене.
— Просто ми дойде наум. Сетих се, че щом целите числа го дразнят, то дробите направо ще го подлудят.
Спряха до една селска къща в покрайнините на Магу и Алтал купи една кротка кобила за Андина — въпреки уверенията на Еми, че девойката се е примирила с положението си, за всеки случай благоразумно реши да купи кон, който не може да тича прекалено бързо.
Напуснаха Перквейн и продължиха през хълмовете на Арум. Бейд и Андина яздеха един до друг и жрецът с кестенявите коси задели цели дни, за да й обясни защо снегът по върховете на арумските планини не се топи дори и през лятото. Учителите на Андина вероятно бяха вярвали прекалено в логиката, тъй като независимо от гледката на заснежените върхове тя продължи да обяснява на Бейд, че след като планините са по-близо до слънцето, то няма как в горната им част да не е по-топло.
След три дни подобни аргументи Бейд се отказа да спори.
В един прекрасен летен ден стигнаха долината, където се намираше замъкът на княз Алброн, и Алтал каза на Елиар:
— Гледай да не се задържаш прекалено дълго при майка си, Елиар. Нали знаеш вира до водопада?
— Разбира се. Там ходехме да плуваме — отвърна Елиар.
— Е, там ще спрем. Постарай се да се присъединиш към нас преди да се е стъмнило.
— Ще дойда навреме — обеща Елиар, после пришпори коня си и препусна към долината.
— Повече няма да го видим — каза Андина иронично.
— Защо мислиш така? — попита я Алтал.
— Защото ще избяга и ще се скрие.
— Не ми се вярва.
— Досега беше с нас само защото ти имаш някакъв контрол върху него. Той е убиец, а на убийците не трябва да се вярва. Отгоре на всичко му даде и ценния Нож, който ти е толкова необходим. Можеш да забравиш и него.
— Всичките ти страхове са неоснователни, Андина. Елиар е войник, а един войник изпълнява заповедите, които са му дадени. Ще бъде отново при нас преди да се е стъмнило, а колкото до Ножа, той е човекът, комуто е отредено да го съхранява. Просто иска да види майка си.
— Омръзна ми да слушам за майка му — сопна се Андина.
— Те са много близки, Андина — обади се Бейд. — Често съм разговарял с Елиар за нея. Баща му е бил убит в една война преди няколко години и сега Елиар е единственият, който издържа семейството. Бил е твърде млад, за да ходи на война, дори за арумец, обаче майка му се е нуждаела от войнишката му заплата. Колкото и странно да ти се стори, Елиар отишъл на война, за да засвидетелствува уважение към майка си и към паметта на баща си. Баща ти, за свое нещастие, се е озовал на пътя му тъкмо когато момчето е демонстрирало почитта си към родителите си. Нима ти не си била готова да направиш същото, като го убиеш, преди да се появи Алтал?
— Става дума за различни неща, Бейд — отвърна тя сърдито. — Баща ми беше владетел на Остос. Бащата на Елиар е бил прост войник.
— Наистина ли вярваш, че Елиар обича по-малко своите родители, отколкото ти — твоите? Всички почитаме родителите си, Андина. Знай, че един селянин или прост войник тачи родителите си и скърби за тях не по-малко от един благородник. Може би няма да е зле да се позамислиш върху думите ми преди да си
