резултатите от труда си.
— Готово! — рече най-сетне и отряза едно непокорно косъмче. После погледна Алтал. — Какво ще кажеш?
— Чудесно — отвърна той.
— Та ти дори не го погледна!
Гласът й се извиси с една октава.
— Добре, добре. Ще го погледна. Не се сърди.
Рошавата коса на Гер сега бе старателно подстригана и сресана. Андина бе оголила челото му, а останалата част от косите на детето бе подстригана до яката му, както бе модно в Остос.
— Съвсем не е зле, ваше величество. Откъде усвоихте това умение? — попита Алтал.
— Подстригвах баща си. Видя ли несресана коса, започват да ме сърбят пръстите.
— Поне вече не прилича чак толкова на овчарско куче — отбеляза Бейд.
Андина стисна Гер за брадичката, погледна го право в очите и каза:
— Вече имаш съвсем друг вид, Гер. Вече си чист, с нови дрехи и нова прическа. Когато си играеш, внимавай да не се изцапаш.
— Ще внимавам, госпожо — отвърна Гер и я погледна почти стеснително. — Страшно сте красива — добави. — Съжалявам за онези неща, които ви наговорих.
— Вярвам ти — каза тя и му кимна. После го погали по косата и го целуна по бузата. — Хайде, Гер. Бягай да си играеш, обаче си пази косата и дрехите.
— Добре, госпожо — обеща момчето.
Андина огледа останалите, като разсеяно щракаше с ножиците и попита:
— Иска ли още някой да го подстрижа?
В този следобед Еми каза на Алтал:
— Отиваме в Кверон. Оттам трябва да приберем още един човек. И не е зле да побързаме.
На следващия ден тръгнаха през вековната гора на северозапад. Андина настоя Гер да се качи при нея, на кротката й кобила.
— Останах с чувството, че при запознанството си май много-много не си допаднаха — каза Елиар на Алтал и Бейд. — Да не би междувременно да се е случило нещо, което не ми е известно?
— Гер й каза нещо, което очевидно я нарани — обясни Бейд. — Сигурен съм, че той е първият човек от народа, с когото е разговаряла. Вероятно въобще си няма представа колко нещастен е животът на повечето обикновени хора. Гер пък е малко цапнат в устата и нашата малка принцеса, изглежда, бе изненадана от факта, че той въобще може да говори. Като го подстрига и го покани да язди при нея, тя всъщност му се извини за обидата.
— Имаш малко прекалено радикални възгледи за духовник, Бейд — каза Алтал.
— Човечеството трябва да се стреми към справедливост, Алтал. Със сърцата си хората искат да бъдат справедливи и добри, но някои неща им пречат. Задължение на духовенството е да води хората по правилния път.
— Не е ли малко ранен часът за философски дискусии? — попита Алтал.
— Никой час не е ранен или късен, за да научиш нещо, сине мой — отвърна назидателно Бейд.
— Тези думи наистина са обидни.
— Радвам се, че ти допаднаха — отвърна Бейд с усмивка.
В Кверон бе настъпило началото на есента и листата на трепетликите и брезите бяха започнали да окапват. Алтал не бе посещавал тези планини много често, защото по времето, когато бе срещнал Генд и бе отишъл в Дома на края на света, в Кверон не живееха много хора. Селищата тук бяха малки и примитивни, а обитателите им изглеждаха наплашени и затворени.
— Какво ще кажете? Май не са много дружески разположени към непознати, нали? — попита Елиар, докато вървяха по калната главна улица на поредното селце. — У нас, минат ли непознати, цялото село идва да ги види. Тук обаче хората се крият.
— Кверонците имат славата на суеверни хора — каза Бейд. — Чувал съм, че се сърдят, когато ги докосне чужда сянка. Предполагам, че това се дължи на близостта с Некверос. Според легендите откъм Некверос от време на време се промъкват ужасни създания.
— Еми каза ли ти къде точно отиваме? — обърна се Елиар към Алтал.
— Сигурен съм, че ще ми го каже, когато му дойде времето — отвърна Алтал.
През следващата седмица продължиха да яздят на запад, прекосиха планините и стигнаха до брега на дългия тесен залив, който бележеше западния край на Кверон. Заливът, както и прилежащото към него море, бе пълен с лед.
— Вече наближаваме, Алтал — промърмори гласът на Еми в един късен следобед. — Нека се върнем отново за малко в гората. Имай грижата за лагера, а сетне тримата — Бейд, ти и аз — ще посетим две от крайбрежните селца.
— Кого търсим, Еми?
— Една вещица.
— Не говориш сериозно, нали?
— Местните хора я наричат вещица, но тя, естествено, не е. Ще ни се наложи да поговорим с жреците в тези селца, а това Бейд най-добре го умее. Не използувай обаче думата „вещица“ пред други хора. Тя е от тези думи, от които много хора се плашат.
Върнаха се в гората, Алтал поговори с Бейд и после нареди на Елиар, Андина и Гер да ги чакат.
— С Бейд ще се наложи да разузнаем едно-друго — каза им. — Кверонците са доста странни хора. Бих предпочел да не нахълтваме всичките едновременно в тези села.
Алтал и младият жрец напуснаха бивака.
— Трябва да си поговоря с него — каза Еми на Алтал. — Защо не си починеш за малко?
— Много смешно.
— Просто се отдръпни за малко, Алтал. Можеш да ни слушаш, ако желаеш, но не взимай участие в разговора.
След тези думи Еми отново изтласка съзнанието му и попита:
— Бейд, чуваш ли ме?
Бейд втренчи поглед в Алтал и удивено попита:
— Еми, ти ли си?
— Да. Ще се наложи известно време отново да се държиш като жрец и да си припомниш знанията си по астрология. Когато отидем в тези села, искам да се запознаеш с местните жреци. Представи им се и им кажи, че си дошъл, за да провериш нещо, което си прочел с помощта на звездите.
— Би трябвало да бъдеш малко по-конкретна, Еми.
— В такъв случай им кажи, че ако си разчел звездите правилно, в най-близко време тук ще има големи свличания на земни маси.
— Ще има ли наистина такива свличания?
— Почти мога да ти ги гарантирам, Бейд. Ако се наложи, Алтал може да събори цяла планина. Искам да се престориш, че си много разтревожен. Да кажеш, че си пропътувал половината свят само и само за да ги предупредиш. Покажи, че си възбуден. Използувай думата „природно бедствие“ под път и над път. После Алтал ще смъкне няколко акра скали от някой планински склон и всички ще те възприемат като истински спасител и ще ти повярват.
Бейд изглеждаше озадачен.
— Какво точно целим тук, Еми?
— В едно от селата е окована жена, която мнозина смятат за вещица. Имат намерението да я изгорят на клада и по този повод да организират голямо тържество. Длъжен си да ги убедиш вместо това да ти я предадат. Можеш да им кажеш, че трябва да я отведеш в Авес, за да я разпиташ.
— Това може да се окаже доста трудно — каза той с известно съмнение.
