— Животът ми стана доста труден, откакто миналата година баща ми умря от препиване — каза Гер. — Вършех дребни услуги на Двени, който държи кръчма недалеч оттук. Той ми позволяваше да изяждам огризките от масата и да спя под един навес зад кръчмата. Кръчмата на Двени се посещава от много крадци и често слушам техните истории, но никога не задавам въпроси. В какво сгреших, когато се опитах да се промъкна във вашия бивак, господин Алтал?
— Някога не ти ли е идвало наум, че в такива случаи не трябва да вдигаш шум?
Момчето се оклюма.
— Мислех си, че всички сте заспали.
— И така да е, пак не трябваше да вдигаш толкова много шум. Стъпваше като пияна мечка.
— В такъв случай дали бихте могли да ми дадете някои полезни съвети? — попита обнадеждено Гер.
— Ще видим.
Гер имаше мръсна сплъстена и чорлава руса коса. Бе облечен в дрипи, които се бе опитал да позакърпи, но без особен успех. Дрехите му бяха мръсни. Лицето и ръцете му не бяха по-чисти.
— Ти нямаш ли роднини? — попита Елиар.
— И да имам, не ги познавам. Баща ми, преди да умре, вече много-много не помнеше. Нищо чудно и да е имал братя и сестри, обаче никога не ми е говорил за тях. Вечно беше пиян и не можеше да говори смислено.
— Какво знаеш за майка си?
— Не знам дали въобще съм имал майка.
Елиар леко се изкашля и попита:
— Не се ли чувствуваш леко замаян?
— Не. Трябва ли?
— Аз се почувствувах замаян, когато разчетох надписа върху Ножа.
— Чувствувам се добре. Ти за господин Алтал ли работиш?
— Би могло да се каже, че да.
При огъня дойде Бейд и каза:
— Чух песента на Ножа. — След това погледна Гер. — Този ли е най-новият ни спътник?
— Според Ножа е той — отвърна Алтал.
— Та той е още дете! — възрази Бейд.
— Това може да го обясниш на Ножа, Бейд, стига да имаш такова желание. Не ги избирам аз. Аз само ги издирвам. Казва се Гер.
— Каква дума прочете?
— „Измамвай!“ Нали така, Алтал? — каза Елиар.
— Аз поне така го разбрах.
Бейд се намръщи.
— „Търси!“, „Води!“, „Просветлявай!“, „Подчинявай се!“ и „Измамвай!“ Последното някак си не се връзва. Не мога да разбера логиката на редуването.
— Еми може да я обясни — каза Елиар. — Еми може да обясни всичко.
— Какво правите? — попита сърдито Андина. — Смятате ли, че е възможно да се спи при цялата тази шумотевица?
— Андина, тъкмо мислехме да ти представим нашия най-нов спътник — каза Алтал.
— Този ли? — попита тя и погледна Гер с пренебрежение. — С този ли ще трябва да работим?
— Всичко ще се изясни, когато му дойде времето — каза Бейд с престорено благочестие.
— Бейд, по-добре иди да си изнасяш проповедите другаде! — избухна тя. След това отново погледна Гер. — Изпод някой камък ли е изпълзял? Или се е измъкнал от най-близката помийна яма?
— Длъжен ли съм да търпя такива приказки, господин Алтал? — попита разгорещено Гер.
— Позволи му да й отговори, Алтал — прошепна гласът на Еми.
— Ако го направя, нощта дали няма да стане малко шумна? — опита се да възрази той.
— Просто го направи.
— Добре, Еми, ще го направя — каза Алтал и погледна момчето. — Гер, имаш свободата да й отговориш. Подготви се добре обаче. Нашата мила Андина има много изразителен глас. И много силен.
— Какво искаш да кажеш? — попита Андина; гласът й се извиси с няколко октави.
— Много харесваме гласа ви, ваше величество — отговорни той. — Заслужава си обаче малко да поработите върху кресчендото. Не би било зле да опитате с дълбоко дишане. Да тренирате така гласа си, че да не преминава от шепот в писък с такава бързина. Ще стане много по-впечатляващ, след като се научите да го контролирате.
После се обърна към Гер.
— Ти имаш ли нещо да добавиш, момче?
— Искам само да й кажа, че изобщо не може да ме обиди с надутите си приказки — каза Гер и погледна Андина в очите. — Добре де, госпожа, хванали са ме от гората. Какво от това? Ако не ти харесвам, не ме гледай. Нямам майка и баща и съм облечен с парцали, защото нямам други дрехи. Това обаче не е твоя работа. Аз се чудя как да оцелея и нямам време да мисля за дрехи. Ако не ти харесвам, това е твой проблем.
— Отмести се, Алтал — каза властно Еми. — Трябва да свърша една работа.
Той почувствува как тя изтласква съзнанието му. Андина бе зяпнала от удивление.
— Никой не си позволява да разговаря така с мен!
— В лицето може и да не ти казват нищо — отвърна Гер. — Обаче ако си затвориш устата и от време на време слушаш какво говорят другите, може и да разбереш какво наистина мислят за теб. Ти обаче не искаш да научиш това, нали? Мен не са ме възпитавали в дворец като теб. Израснал съм на сметище и затова нямам възпитани обноски.
— Не съм длъжна да слушам това!
— Може и да не си длъжна, но няма да ти навреди! И аз като тебе дишам, а ти не си собственик на въздуха. Остави ме на мира, че ми става лошо, като те гледам!
Андина избяга.
— Ти ли направи това? — попита безмълвно Алтал.
— Разбира се — отвърна Еми. — Казах ти, че в такива случаи трябва да прибягвам до твоето посредничество. Гер ще се справи, Алтал… Няма да е зле обаче малко да го поизмиеш.
Останаха на мястото на старата кръчма на Набжор няколко дни, за да запознаят Гер с новото му положение. Момчето схващаше бързо и при други обстоятелства Алтал охотно щеше да го вземе за чирак, тъй като показваше големи заложби. Срещна известни трудности само докато убеди Гер в ползата от редовното къпане. С помощта на Еми Алтал набави нови дрехи за новобранеца и той вече престана да прилича на живо плашило.
Андина избягваше Гер с едва ли не религиозно усърдие. На четвъртия ден обаче се появи пред него с решителен израз и с ножица и гребен в ръце.
— На теб говоря! Сядай там, и то веднага! — каза тя и му посочи един пън.
— Какво ще ми правиш?
— Ще те подстрижа. Косата ти прилича на купа сено.
— Мога да я пригладя, ако това те дразни.
— Млъквай и сядай.
Гер погледна Алтал.
— Трябва ли да изпълнявам заповедите й?
— На твое място бих се подчинил. Важното е да има мир в семейството.
— Ти как можеш изобщо да гледаш през тази коса? — попита Андина, като стисна перчема, закриващ лицето на Гер. После започна да го подстригва с намръщено от съсредоточаване лице. По някакви неизвестни причини възприемаше работата си много сериозно.
Гер очевидно не бе свикнал да го стрижат, така че непрестанно мърдаше, а Андина го сгълчаваше. Сресва го и го подстригва близо час, като от време на време правеше крачка назад, за да огледа
