— „Подчинявай се!“ — отвърна тя.
— Така. А сега замълчи и не ме прекъсвай. Аз съм учител, а ти — ученичка. От мен се очаква да те науча на нещо. От теб се очаква да мируваш и да гледаш тъпо.
— Как смееш!…
— Млъкни, Андина!
Очите й се разшириха и тя се опита да възрази, но от устата й не излезе нито дума.
— Струва ми се, че от време на време такъв подход е полезен — промърмори Бейд, сякаш говореше на себе си.
— Млъкни, Бейд — каза му Алтал.
— Извинявай.
Алтал търпеливо обясни обстановката на ученичката си и тя го изслуша, макар и с неохота.
— След известно време човек свиква с това — каза й той. — Когато Еми за пръв път ме докосна с лапички, си помислих, че съм обезумял. След време обаче свикнах. Навярно и ти вече си разбрала, че тя владее някои малки хитрости.
— Какво искаш да кажеш? — попита момичето.
— Събуди се, Андина. Нима ти наистина щеше да ми продадеш Елиар, ако нещо много силно не бе докоснало с лапички твоето сърце? Та единственото нещо, което ти желаеше в деня, когато влязох в двореца, бе да го убиеш! Точно тогава Еми се озова в скута ти и започна да мърка. След около половин час ти щеше да бъдеш готова да ми предложиш град Остос за нея, не си ли съгласна?
— Как да ти кажа… — Андина погледна безсилно котката в скута си. — Та тя е наистина толкова мила… — След което вдигна Еми и притисна лице към косматата завоевателка на сърцето си.
— Значи вече си забелязала това — отбеляза Алтал сухо. — Не се опитвай да й противоречиш, защото тя винаги излиза победителка. Просто й се отдай с цялата си любов и прави това, което ти казва. Знай обаче, че тя е готова да излъже, когато реши да направи това, което си е наумила.
— Достатъчно, Алтал — разнесе се в главата му строгият глас на Еми.
— Добре, мила — отговорни той. — Ти успя ли да разбереш какво каза Ножът, когато Елиар го показа на Андина?
— Разбира се.
— Сега къде трябва да отидем?
— В Хуле.
— Хуле е голяма страна, Еми. Не успя ли случайно да разбереш името на човека, който ни трябва?
— В този случай името му няма да ни е нужно. Той сам ще те намери.
— Вие двамата сега разговаряте, нали? — попита Елиар с известно учудване.
— Тя току-що ми даде поредните указания. Трябва да тръгнем към Хуле.
Очите на Елиар се изпълниха с надежда.
— В такъв случай ще минем през Арум, нали? Ще мога ли да се отбия да видя майка си? Тя много се тревожи за мен.
— Струва ми се, че ще уредим тази работа — даде съгласието си Алтал. — Не трябва обаче да й казваш с какво се занимаваме.
Елиар се усмихна.
— Това го умея. Като бях малък, правех много неща, за които не й казвах нищо. Разбира се, никога не съм я лъгал. Едно момче никога не бива да лъже майка си. Просто понякога забравях да й кажа някои неща.
— Разбирам те — засмя се Алтал. — И аз непрестанно забравям някои неща.
— Малко съм гладен, Алтал — каза Елиар. — Напоследък от много грижи за нейно величество пропуснах няколко вечери. Направо умирам от глад.
— По-добре го нахрани, Алтал — каза Бейд. — Не искам да го слушам как мрънка.
— Няма да е зле да попитате и нейно величество дали и тя не би хапнала нещо — добави Елиар. — По време на последния обяд не можах да я накарам да поеме почти нищо.
Андина ги погледна учудено.
— Ах, да, Андина, това навярно не ти е известно — каза Бейд лукаво. — След като Еми те приспа, Елиар през цялото време се грижеше за теб така, както квачка се грижи за единственото си пиленце. Задели повече време, за да храни теб, отколкото за да се храни самият той. Точно в този момент храната е много важна за младия Елиар. Ако се вгледаш в него, ще забележиш, че расте почти пред очите ти.
— Какво искаш да кажеш? Та той е голям мъж.
— Не, той е още момче — поправи я Бейд. — Вероятно не е много по-голям от теб.
— По-едър е от всеки мъж в Остос.
— Арумците са по начало по-едри от треборейците — каза Алтал. — Колкото по на север отиваш, толкова по-високи стават хората. Вероятно за да могат да надничат иззад високите преспи.
— Щом е момче, защо е отишъл на война?
— Защото войната е в основата на неговата култура. Става дума за култура, по-ранна от тази на цивилизованите народи. Това бе първата му война и се очакваше да протече без проблеми. Полуидиотът, който заема трона на Кантон, обаче се увлякъл и заповядал на войниците, които наел от племенния вожд на Елиар, да нахълтат в територията на баща ти. Това е било глупаво и въобще не е трябвало да става. С други думи, той е виновен за смъртта на баща ти, а не Елиар. Той просто е изпълнявал заповеди. Цялата тази история е наниз от глупави грешки. Такива, впрочем, ако не се лъжа, са всички войни. Замислиш ли се всъщност по-дълбоко, една война не може да бъде спечелена. Искаш ли да хапнеш нещо? Не си длъжна да го правиш, разбира се. Елиар обаче наистина е разтревожен от това, че по време на пътуването ни от Остос дотук си яла твърде малко.
— Защо пък трябва да се тревожи?
— Защото му бе възложено да отговаря за теб, а той се отнася към задълженията си много сериозно.
— Поверили сте ме на грижите на това чудовище? — Гласът й се извиси. — Добре, че не ме е убил!
— Той нямаше в никакъв случай да го направи, Андина. По-скоро е вярно друго. Ако някой те бе застрашил по време на пътуването, Елиар щеше да го убие или да загине за теб.
— Лъжеш!
— Попитай го сама.
— По-скоро ще умра, отколкото да го заговоря.
— Не говори така, Андина. Все някой ден ще трябва да го направиш.
— Престани, Алтал — каза му гласът на Еми. — Тя още не е готова за това. Нека засега не общуват. Нека на първо време с нея се занимава Бейд. Ще имам грижата да й помогна да преодолее тези си чувства.
— Да й купя ли кон?
— Нека първо се поуспокои.
— Дали няма да се опита да избяга?
— Ножът няма да й позволи да избяга, приятелю. Тя обаче още не иска да приеме истината за Елиар и това би могло да й причини голяма болка. Нека засега с нея се занимава Бейд и да й помага, доколкото му е по силите. Ти пък не позволявай на Елиар да се доближава много до нея. Нека бъдем по-внимателни с децата, докато се успокоят.
Продължиха на север през опустошените от сушата поля на Перквейн. Алтал и Бейд се стараеха да държат Андина на разстояние от Елиар. Алтал скоро установи, че младият жрец с кестенявата коса е много умен. След като се излекува от заблудата си относно възможностите на астрологията, той започна да използува ума си по много по-полезен начин.
— Алтал, не знам дали не си внушавам, но ми се струва, че между децата като че ли започва да възниква нещо — рече му един следобед, когато бяха останали сами. — Никога не се поглеждат в лицето, но поради някакви неведоми за мен причини непрестанно се следят с поглед.
— Това е от възрастта, Бейд — отвърна Алтал.
— Не те разбирам.
