Когато се извърна, видя, че Андина е седнала на леглото. Големите й очи бяха отворени, но очевидно не виждаха нищо.
— Дрехите ги вземи ти — каза Еми. — Ще я накарам да ги облече сама, когато излезем от града. Засега наметалото е достатъчно.
Андина стана, все още с празен поглед, и гушна Еми. Алтал я загърна с наметалото.
— Колко време можеш да я задържиш в това състояние? — обърна се към Еми.
— Колкото е необходимо.
— Може би ще е добре това да продължи поне месец-два. Ако първото лице, което види, е това на Елиар, обстановката може да стане доста шумна.
Еми се замисли, после промърмори:
— Май си прав. Ще направя необходимото. Ще тръгваме ли?
Поведоха спящата си пленница в коридора. Алтал за миг се спря до спящия Арган и огледа внимателно лицето му. Слугата на Генд имаше жълта коса и правилни черти.
— Какво правиш? — попита Еми.
— Искам да го запомня, за да го позная веднага, когато го видя пак — каза мрачно Алтал.
След като завиха по друг коридор, Алтал разсъни Арган и другаря му и после мълчаливо поведе владетелката на Остос извън двореца.
Прекосиха мълчаливо тъмните улици, Алтал приспа стражите пред градската порта с думата „леб“ и излезе от града.
— Струва ми се, че си прав, Алтал — каза Еми, докато Андина се обличаше с несръчни движения. — Може би ще е по-добре разумът й да се пробуди едва когато пресечем границата с Перквейн. Утре по пладне войниците й вероятно ще започнат да претърсват всички храсталаци в Треборея.
Скоро стигнаха при Елиар и Бейд. Елиар се взря внимателно в лицето на младата жена, която навярно все още гореше от желание да го убие.
— Добре ли е? — попита загрижено. — Нали не се наложи да я нараните?
— Еми я приспа — отвърна Алтал. — Може би ще е по-добре да продължава да спи, докато се измъкнем от Треборея.
— В това състояние тя няма да може да язди — каза Бейд.
— Аз ще се погрижа за нея — каза Елиар. — Ще я сложа на моето седло, пред мен. Ще я придържам и няма да падне.
— Добре, ти поемаш отговорността за нея — каза Алтал. — Хайде да се махаме. Искам утре сутрин вече да сме далеч от Остос.
Два дни по-късно пресякоха река Магу на север, непосредствено до перквейнския град Гаган, и навлязоха в поразената от сушата селска местност. През цялото това време ариа Андина не се събуди. Елиар не престана да показва изненадваща загриженост за нея. Придържаше я, докато яздеха, и бе много внимателен, когато я сваляше от коня. Лично я хранеше, когато настъпеше време за обяд или вечеря, като при това собственият му апетит значително спадна.
— Дали аз си внушавам, или той действително се държи малко странно? — попита Бейд, когато прекосиха реката.
— Елиар се отнася много сериозно към всички свои задължения — отвърна Алтал. — Винаги е готов да помогне с каквото може. Вероятно след време ще му мине.
Бейд тихо се засмя.
— Ако съм те разбрал добре, не би трябвало да е близо до Андина, когато тя се събуди. Ако тя наистина го ненавижда така силна, както ми каза, вероятно ще се опита да го удуши или да изтръгне сърцето му веднага щом дойде в съзнание.
— Надявам се скоро да разберем това. Тази нощ Еми ще събуди нашето малко момиченце и ние с теб вероятно ще трябва да сме нащрек, когато Елиар й поднесе Ножа за прочит. Нищо чудно да възприеме това като покана.
Същия следобед се приютиха в развалините на някаква отдавна изоставена къща и Алтал поднесе за вечеря говеждо преди Еми да успее да поръча риба. Елиар, вече свикнал със задълженията си, наряза храната за Андина и внимателно я нахрани. Тя седеше безметежно с ръце, сгънати в скута, и отваряше уста, за да поема поредните хапки, така, както я отваря врабче.
След като се нахраниха, Еми отново използува гласа на Алтал, за да им даде указания.
— Елиар, искам да си застанал точно пред нея, като Ножът бъде непосредствено пред очите й. Така, след като я събудя, първо ще види Ножа, а едва после теб. След като прочете думата върху острието, тя повече или по-малко ще се чувствува задължена да прави това, което й се казва. Може и да бесува известно време, но няма да се опита да те убие.
Елиар сложи пленницата да седне върху един квадратен камък до огнището, извади Ножа и застана пред нея така, че острието да е пред очите й. Еми скочи в скута й, гушна се и измърка.
Огромните тъмни очи на владетелката отново се изпълниха с живот.
— Ваше величество, можете ли да ми кажете какво пише тук? — попита Алтал и посочи Ножа.
— „Подчинявай се“ — отвърна Андина почти автоматично. Ножът радостно запя и Еми замърка още по- силно.
Андина изглеждаше едновременно удивена и замаяна. Изведнъж усети, че Еми е в скута й, и я притисна към себе си.
— Лошо котенце! — скара й се. — Друг път да не бягаш така! Къде беше?
После се огледа и видя развалините. Ножът продължаваше да пее.
— Къде съм? — попита удивено Андина.
— Ваше величество, по-добре не ставайте — каза Алтал. — Вероятно все още сте малко замаяна.
Владетелката обаче не му обърна внимание. Бе втренчила поглед в Елиар.
— Това си ти! — изкрещя тя, хвърли котката и се хвърли върху младия арумец, за да му издере очите. — Убиец!
Изгуби равновесие и насмалко щеше да падне, ако Елиар не я бе задържал.
— Внимавайте, ваше величество! — възкликна младежът. — Ще се нараните!
— Нека аз се погрижа за нея, Елиар — предложи Бейд. — Нека се опитаме да я успокоим.
— Сам ще се справя, Бейд — възрази Елиар. — Тя не може да ми направи нищо лошо.
— Възможно е да си прав, но пък твоето присъствие навярно й причинява болка. Сигурен съм, че в крайна сметка ще се успокои, но може би няма да е зле на първо време да стоиш по-далеч от нея.
— Вероятно е прав, Елиар — съгласи се Алтал. — Тя очевидно е малко емоционална натура.
— Малко? — попита Елиар и въздъхна със съжаление. — Всъщност може би сте прави. Може би наистина ще е добре на първо време да стоя по-далеч от нея.
Алтал и Бейд върнаха Андина на мястото й до огнището и Еми отново се настани в скута й.
— Къде сме? — попита Андина със звънкия си глас.
— В Перквейн, ваше величество — отвърна Алтал.
— В Перквейн? Това е невъзможно!
— На ваше място не бих бързал да използувам тази дума, ваше величество — каза Бейд. — Алтал е в състояние да извърши много неща, а Еми още повече.
— Струва ми се, че не те познавам — каза му Андина.
— Аз съм Бейд — представи се той. — Жрец съм. Или по-скоро, бях, преди Алтал да ме призове.
— Какво става тук, господин Алтал? — попита момичето. — Доколкото разбрах, трябваше да отведете в солните мини на Ансу робите, които купихте от мен.
— Малко ви поизлъгах, ваше величество — призна Алтал. — Трябваше ми само Елиар. Останалите ги пуснах да си вървят.
— Крадец! — викна тя.
— Характеристиката ви е точна — съгласи се Алтал. — А сега, нека си изясним обстановката. Вие току-що постъпихте на служба при Дейвос.
— Това е нелепо!
— Андина — твърдо каза той. — Какво прочете върху Ножа?
