— Не си прав. Кажи им, че в Авес трябва да узнаят какви са замислите на Дейва, за да ги провалят. Наговори каквото си знаеш за съдбата на света, вечния мрак, дяволите, излизащи от преизподнята, и други подобни дивотии. Аз пък ще имам грижата Алтал да придаде повече убедителност на думите ти с помощта на мълнии и земетресения, а може би и на небесни фанфари.
— Еми! — протестира той.
— Какво? Някакъв проблем ли има?
— Еми! Това, което предлагаш, е чисто мошеничество!
— Какво от това?
— Аз съм жрец, Еми, не шарлатанин. Не мога да постъпвам така.
— Защо да не можеш?
— Длъжен съм да казвам истината.
— Та това е самата истина, Бейд. Просто трябва да опростиш нещата, за да те разберат и обикновените хора.
— Жената, която ще спасяваме, настина ли е вещица?
— Разбира се, че не е. Тя е една от нас. Или по-точно, ще стане една от нас, след като прочете текста върху острието на Ножа. Тя ни е нужна на всяка цена, Бейд. Без нея ще се провалим.
— Караш ме да нарушавам един от най-свещените си обети.
— Съжалявам. Впрочем, можем да постъпим и по друг начин. Можем да избием всичко живо в тази част на Кверон. Ще си потънал в кръв, но душата ти ще е чиста и красива. Би ли се гордял с това?
— Това, което казваш, е чудовищно!
— От теб зависи как да постъпим, Бейд. Ще трябва да бъдеш или измамник, или касапин. Хайде, Бейд, решавай! Ако ще трябва да убиваме, по-добре да почваме веднага.
— Не си ли прекалено жестока към него? — обади се тихо Алтал от едно ъгълче на главата си.
— Трябва да се научи да изпълнява това, което му казвам, приятелю. Посланията, които всеки един от вас прочита върху острието, са валидни за всички ни. Ти не си единственият, който търси, а Андина не е единствената, която трябва да се подчинява. Всичките търсим и всичките се подчиняваме.
После Еми се обърна на глас към смутения млад жрец.
— Добре, Бейд, какво предпочете? Лъжите или кръвта?
— Нима имам избор? — каза той безпомощно. — Ще трябва да ги излъжа.
— Чудесно — рече Еми с одобрение.
Спуснаха се в бедното селище. Вероятно някога, преди замръзването на залива, то беше било рибарско. Алтал слезе от коня и попита един селянин — брадат мъж, който водеше кротък вол.
— Извинете. Знаете ли къде мога да открия местния жрец?
— Храмът е ей там. Нищо чудно обаче жрецът още да не се е събудил.
— В такъв случай ще го събудя — каза Алтал. — Господарят ми трябва да си поговори с него.
— Той не обича да го будят.
— Още по-малко пък ще обича да го погребат жив.
— Да го погребат жив ли? — възкликна брадатият мъж.
— Да. Да се окаже под лавината.
— Каква лавина?
— Тази, която скоро ще се свлече от склона на планината. Благодаря ти за информацията, приятелю. Приятен ден.
— Не биваше да казваш това, Алтал — изсъска Бейд, когато се отдалечиха от разтревожения мъж.
— Това е предварителна подготовка, Бейд — обясни му Алтал. — В такива случаи ужасните слухове много помагат.
Местният жрец бе висок мъж със занемарена външност и тъжни очи. Казваше се Теркор.
— Боя се, че не съм се занимавал достатъчно с астрология, братко — каза той на Бейд. — Тук сме в един затънтен край, далеч от цивилизацията. Грижа се за болните, успокоявам тъжните и се стремя да разрешавам местните конфликти. Не ми остава много време за учение. Какво ти казват звездите?
— Драконът се е преместил в седмата клетка — отговори хладнокръвно Бейд. — Има и пълнолуние, така че опасността от природно бедствие е много голяма. Сигурен съм, че разбираш за какво става дума.
— Приемам думите ти на доверие, братко — каза Теркор. — Говориш за неща отвъд пределите на моите познания.
— Драконът е един от трите земни знака — обясни Бейд. — Луната пък има признаци на нестабилност. Би могла да предизвика земетресения, срутвания и какво ли не. Като гледах движението на Мечката, стигнах до извода, че това е най-вероятно да се случи тук, в Кверон. Бях длъжен да дойда и да те предупредя. Заедно с моя слуга веднага се отправихме насам. Слава Богу, че успяхме да дойдем навреме.
— Благороден човек си, братко. Повечето ми познати не биха си направили такъв труд.
— Това е мой дълг, братко. Нали заради това чета звездите. За да мога да помагам на хората, когато предстои тези неща да се случат. Повечето от моите познати в Авес съставят хороскопи срещу заплащане. Аз пък предпочитам да следя звездите, за да разбера кога наближава опасност.
— Успя ли да разбереш какво точно бедствие ни застрашава?
— Положението на луната ме навежда на мисълта, че най-вероятно е част от планинския склон да се свлече.
— Боже мой!
— Така мисля аз. Някои от братята в Авес смятат, че в земята ще се блъсне комета. На мен обаче това не ми се вярва. Петелът не е в подходящата клетка за комета.
— Комета или срутване… Има ли значение, братко? При всички положения ще загинат много хора.
Бейд се огледа, сякаш за да се увери, че са сами, после попита:
— Братко Теркор, в последно време тук случвало ли се е нещо необичайно? Усещам присъствието на голямо зло недалеч от нас. Звездите, изглежда, се преподреждат, за да му се противопоставят.
— От другата страна на залива се намира Некверос — сухо отвърна Теркор. — За друго зло не ми е известно.
— Не, братко Теркор, има нещо тук. В Кверон. Нещо, което обаче сигурно се укрива.
— Нищо чудно това да е вещицата, която брат Амбо наскоро откри в село Петелея, на два километра на юг оттук. Брат Амбо обича да лови вещици.
— Вещица ли? — възкликна Бейд с престорен ужас.
— Според брат Амбо е вещица. Ако питаш мен, доказателствата му не се особено убедителни. Казва се Лейта и брат Амбо е решил утре при изгрев слънце да я изгори на клада.
— Ще го накарам да размисли — мрачно каза Бейд.
— Не ми се вярва. Брат Амбо е абсолютен фанатик, когато става дума за вещици.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че решението на миналогодишния събор още не е известно тук? — попита Бейд. — Съборът, в който участвуваха духовници от всички вери, взе единодушно решение: всички вещици да бъдат изпращани в Авес, за да бъдат разпитани. Какво прави вашият екзарх? Това решение трябваше отдавна да бъде оповестено навсякъде!
— Кверон е доста далеч от Авес, братко Бейд — отвърна Теркор. — Съмнявам се нашият екзарх въобще да знае къде точно се намира Авес. Защо трябва да изпращаме вещиците там, вместо да ги изгаряме?
— Защото трябва да ни се предостави възможност да ги разпитаме, братко Теркор. Вещиците са в съюз с Дейва. Ако успеем да ги убедим да говорят, ще разберем какви са плановете на демона. Нищо чудно съдбата на цялото човечество да зависи от научаването на тези отговори.
— Досега не съм срещал вещица, която да си признае, че е вещица.
— Това е, защото не знаете как да ги разпитвате. В Авес има свещени предмети. Нито един от слугите на злото не се осмелява да ги погледне. Болката, която изпитват от гледането на тези свещени предмети вещиците и останалите слуги на Дявола, е толкова силна, че те са готови да разкажат всичко, което им е известно, само и само за да не ги гледат. Чрез това можем да научим най-съкровените помисли на Дейва.
— Нашият любим екзарх очевидно не е смятал, че трябва да бъдем осведомени за това — каза Теркор.
