— Длъжни сме да отидем в Петелея и да убедим брат Амбо да ни предаде тази прокълната жена, за да я отведа в Авес за разпит. Нищо чудно съдбата на човешкия род да зависи от това.
— Отивам да оседлая коня си — каза Теркор и излезе.
— Много добре се справяш, Бейд — каза с възхищение Алтал.
— Беше ми неприятно — отвърна Бейд. — Теркор е добър човек.
— Прав си — съгласи се Алтал. — Ти обаче всъщност не го излъга. Напълно е възможно съдбата на човечеството да зависи от това, което правим. Той върши нещо правилно на основата на погрешни съображения. Важното обаче е, че е правилно.
— Братко Бейд, ще трябва да бъдеш наистина много красноречив, за да успееш да убедиш брат Амбо да ти предаде Лейта — каза Теркор, докато яздеха на юг. — Той има репутацията на човек, който обича да изгаря хората, без да си е направил труда да събере убедителни доказателства, че наистина са вещици и вещери. Достатъчно му е да се сдобие с едно-две обвинения и веднага започва да приготвя кладата. На твое място бих наблегнал върху това, което са ми казали звездите. Ако съм те разбрал правилно, възможно е между бедствието и вещицата от Петелея да има някаква връзка.
— Нищо чудно да си прав, Теркор — съгласи се Бейд. — Звездите понякога ни разкриват такива връзки. Техните послания са предупреждения, в които често пъти са обяснени начините за предотвратяване на бедствията.
Бейд бръкна под наметалото си и извади свитък с картата на звездното небе.
— Трябва да я разгледам още веднъж.
— Ако не съответствува напълно на това, което казваш, измисли съответствието — промърмори тихо Алтал.
— Разбрах те — отвърна шепнешком Бейд. — Предупреди Еми, че след малко може да ми се наложи да я помоля да изтърколи няколко скали от планината, за да съм по-убедителен.
Жрецът на Петелея бе мършав човек с вид на мъртвец. Върху лицето му сякаш бе залепен израз на възмущение. Благодарение на изгарянето на вещици се радваше на широка известност в западен Кверон. Идеята, че трябва да предаде пленницата си на Бейд, съвсем не съответствуваше на разбиранията му за добре свършена работа.
— Съборът на Авес няма никаква власт над мен, Бейд — заяви той с почти войнствен тон.
— Възможно е и да няма, Амбо — отвърна хладно Бейд. — Звездите обаче имат власт над теб. Виждам, че си готов да пренебрегнеш предупреждението им и да се погубиш. Под кой знак си роден?
— Под знака на Глигана — отвърна малко нервно Амбо.
— Така си и помислих. Звездите ни учат да се пазим от хората, родени под знака на Глигана.
— Имаш наглостта да обиждаш моя знак, така ли? — ококори се Амбо.
— Глиганите сте опърничави хора — студено каза Бейд. — Понякога на звездите се налага да започнат да падат покрай ушите ви, за да успеят да привлекат вниманието ви.
След това вдигна ръце и каза високо:
— Аз сторих това, което ми наредиха звездите. Щом си решил да не ме слушаш, няма да нося отговорност за това, което може да се случи.
— Думата, която трябва да произнесеш, е „твай“, приятелю — прошепна Еми на Алтал. — Когато я произнасяш, мисли си за силен тътен. Все пак прояви известно чувство за мярка.
Алтал погледна планината, извисяваща се над селото и промълви:
— Твай.
Тътенът се разнесе на километри под земната повърхност. Бе толкова силен, че хората по-скоро го усетиха, отколкото чуха. Заглъхна бавно в северозападна посока.
— Какво беше това? — възкликна Амбо.
— Склонен съм да мисля, че това бе последното предупреждение, което ти бе отправено — отвърна Бейд. — Бих предложил да се помириш с Бога. Не ми се вярва да доживеем до залеза, ако продължаваш да отказваш да ми предадеш вещицата.
— Това бе съвпадение — каза презрително Амбо.
— Съвпадения няма, братко мой. Всичко, което се случва, е следствие на Божия помисъл. Решавай какво ще правиш, Амбо. Животът на всички живи същества в Петелея зависи от твоя избор.
Алтал раздвижи земната твърд още веднъж. Този път малко по-силно.
По стръмния скат започнаха да се търкалят скали.
— Следващите вече ще ни улучат — каза спокойно Алтал и погледна към планината. — Сбогом, господарю Бейд. Ако извадим късмет, камъните ще ни убият на място. Самият аз не понасям мисълта, че мога да бъда погребан жив.
— Взимайте я! — почти изкрещя Амбо. — Прибирайте си вещицата и я водете в Авес!
— Бях сигурен, че по някое време ще дадеш съгласието си — каза Алтал.
Глава 15
Вещицата Лейта имаше ленена коса, сякаш изпълнена с вътрешна светлина. Кожата й бе много светла, с цвят като на мрамора, така харесван от скулпторите. Бе висока и стройна, а очите й — големи, сияещи и изпълнени с мъдрост — бяха наситеносини. Бе окована с верига за каменен стълб в центъра на Петелея. Стълбът бе почернял от предишните клади.
Лицето й беше студено, но погледът й бе изпълнен с обида.
— Това е само отсрочка, вещице — каза грубо Амбо, докато отключваше веригата. — Жреците от свещения град Авес ще те разпитат най-строго и ще те накарат да си признаеш всичко за връзките си със зловещия си господар. След това ще те изгорят на клада.
— Аз нямам господар, Амбо — отвърна тя спокойно. — Надникнах в душата ти, жрецо, и тя е пълна с низост. Пламъците в нея са твое, а не мое дело. Не са дело и на всички онези, които ти изгори на кладата. Единственото зло нещо в нея е твоята похот, а ти не можеш да унищожиш тази похот, като изгаряш предметите на нейните въжделения. Нарушаваш своя обет с всяка своя мисъл и пламъците, в които ще гориш, са далеч по-страшни от пламъците, в които изгаряш нас. Махни се и се опитай да пречистиш душата си.
Амбо я погледна. На намусеното му лице внезапно се изписа чувство на вина и на погнуса от самия себе си. Той се обърна и бързо се отдалечи.
Алтал плати безбожна цена за един кон за Лейта, сбогува се с Теркор и се запътиха към планините. Когато се отдалечиха от селото, спря коня си и каза:
— Нека се отървем от тези вериги още сега. — Помогна на Лейта да слезе от коня, огледа пренебрежително примитивния катинар, с който бяха вързани ръцете й, и го отключи. Свали веригите и във внезапен прилив на гняв ги захвърли с все сила в храсталаците.
— Благодаря ти, Алтал — тихо каза тя.
— Знаеш името ми? — изненада се той.
— Вече го знам.
— Боже мой! — промърмори Еми.
— Какво има? — попита той смутено.
— Двейя разбра, че мога да чета мислите ти, Алтал — каза Лейта с лека усмивка. — Струва ми се, че това я смущава.
— Значи наистина можеш да правиш това? — възкликна Бейд.
— Да. Винаги ме е озадачавало, че другите не могат.
— И значи заради това Амбо искаше да те изгори!
— Не. Амбо е дал обет за целомъдрие, а главата му е непрестанно изпълнена с мисли, нарушаващи този обет. И е решил, че трябва да обвинява за това не себе си, а хората, които неволно предизвикват тези мисли. Доколкото съм успяла да забележа, много други хора постъпват по същия начин.
— Това е голяма дарба, Лейта.
— Може и да си прав, ако трябва да приемем това качество като дарба. Бих се радвала да я споделя с
