теб, ако можех. Безмълвието вероятно е нещо чудесно.
После Лейта впери поглед в Еми и каза:
— Няма смисъл да се прикрива такова качество, Двейя. Всички рано или късно узнават за него. В Петелея направих грешката да се опитам да го укрия, и виж какво щеше да ми се случи.
— Махни се от пътя ми, Алтал — заповяда Еми.
— Мога да те чуя и без помощта на неговия глас, Двейя — каза Лейта. — Не мисля, че изпитвам желанието да се присъединя към вас.
— Мисля, че нямаш избор.
Лейта въздъхна и тъжно промълви:
— Може и да си права.
— Какво става? — обърна се Бейд към Алтал.
— Дамите започнаха разговор — отвърна Алтал и се потупа по челото. — Разговарят тук. Главата ми е вече доста пренаселена. Да вървим, че скоро ще се мръкне.
Когато стигнаха при Елиар, Андина и Гер, вече се здрачаваше.
— Тя ли е избраницата? — попита Гер.
— Според Еми е тя — отвърна Алтал.
— Много е хубава, нали?
— Хубава е, наистина. Насмалко щяха да я изгорят жива. Жрецът от нейното село има навика да изгаря хубавите момичета на клада. Хубавите момичета предизвикват у него палави мисли и той смята, че може най-лесно да се отърве от тях с помощта на огън.
— Уби ли го? — попита сърдито Гер.
— Дойде ми наум такава мисъл, обаче Еми ме разубеди. Много обичам Еми, но тя понякога е твърде неразумна. Не одобрява убийството на създания, които не смяташ да изядеш.
— Ако искаш, мога да уредя тази работа с помощта на Елиар. Ти ще разсееш Еми, а ние с Елиар през това време ще проникнем в селото и ще убием жреца.
— Тя после ще разбере това и ще ни се кара цяла седмица — отвърна тъжно Алтал.
— Чух какво каза, Алтал — разнесе се недоволният глас на Еми.
— Това никак не ме учудва, Еми. Ако не си пъхаш носа в неща, които не те засягат, ще си спестиш много неприятности.
— Смятащ ли, че ти е по силите да озаптиш Гер? Той е абсолютно диваче.
— Харесва ми такъв, какъвто е. Лейта тази вечер ли ще прочете надписа върху Ножа?
— Ще изчакаме до сутринта. Мисля, че е добре преди това да поговоря с нея. Тя наистина няма никакво желание да участвува в това, което правим.
— Нима някой друг от нас е изпитал подобно желание?
— Дръж се добре, приятелю.
— Добре, мила.
Гората бе мрачна и гъста, а небето бе стоманеносиво. Алтал се бе заблудил и не можеше да си спомни откъде точно бе минал преди да навлезе в тази мрачна гора. Разумът му бе разсеян и всеки път, когато се опитваше да се съсредоточи, кухият звук на стенанието объркваше мислите му и го оставяше да броди безцелно из храсталаците. Струваше му се, че тази прокълната гора няма край, но въпреки това с безсилно примирение продължи да върви напред.
Разумът му внезапно се пробуди и той се опита да си пробие път през мислите си, объркани като горските дебри. Тъкмо тогава стенанието отново го захвърли в глъбините на подобния на черна паяжина свят, който Генд бе изтъкал около него.
„Тя иде“, запяха дърветата. „Тя иде“, отвърнаха им дивите лози. „Падни пред нея по лице и признай жалкото си поражение!“
И Генд прекоси още веднъж гората и равнината, когато настъпи изгревът. „Как ще я поздравиш, крадецо?“, попита Генд и очите му се изпълниха с огън.
„Ще я предизвикам — отвърна Алтал. — Така, както отправям предизвикателство към теб. Така, както отправям предизвикателство към твоя Господар.“
„Жалката ти напереност е съвършено неуместна, Алтал“, отвърна Генд с горящите очи. „Гелта, кралицата на нощта, ще те надвие. Аз, слугата на мрака, ще те хвърля в бездната. Дейва, Господар на всичко съществуващо, ще прибере душата ти.“
Алтал му се присмя. „В илюзията ти няма истина, Генд. Придържай се обаче към нея, щом си длъжен да го направиш. Притисни илюзията към гърдите си с цялото старание, на което е способен човек. Въпреки всичките ти усилия аз ще изтръгна тази илюзия от ръцете ти и слънцето отново ще поеме по своя път. Времето няма да се върне в отправната си точка. Илюзиите ти са глупави, а проклятията ти — безплодни. Хвърлям ръкавица в лицето на Кралицата на мрака. Хвърлям ръкавица в твоето лице, Слуга на мрака. Хвърлям ръкавица в лицето на този, който е твой Господар, но никога няма да бъде мой.“
Тогава Генд изкрещя…
…и Алтал се събуди.
— Полудя ли? — извика Еми и гласът й затрептя в главата му.
— Не знам, Еми — отвърна й спокойно той. — Нали лудите не знаят, че са луди? Ако си спомням добре, по този въпрос вече разговаряхме няколко пъти в Дома. Знаеш ли, дойде ми наум, че би трябвало да се заемем с Генд. Той се опитва да си играе с реалността, обаче и аз съм майстор в това. Известни са ми множество начини, по които мога да променя правилата на играта, както и да ги състави.
— Това не би трябвало да те изненадва, Двейя — промърмори тихият глас на Лейта. — Нали в крайна сметка го нае именно заради това?
— Лейта, нямаш работа тук! — рече остро Еми.
— Просто полюбопитствувах, Двейя — отвърна Лейта. — Пък и няма как да ме изгониш оттук, добре знаеш това.
— Уважаеми дами, не бихте ли могли да проведете разговора си другаде? — попита Алтал. — Иска ми се да поспя, а вие вдигате много шум.
Рано сутринта Алтал, Елиар и Бейд направиха кратък оглед на околността.
— Това не е точно приятелска територия, господа — предупреди ги Алтал. — Кверонците сами по себе си не представляват особена заплаха, но се намираме прекалено близо до Некверос за моя вкус.
Реши да не им казва нищо за нощното посещение на Генд.
Когато се върнаха в лагера, видяха, че Андина и Лейта оживено спорят. Гер, седнал наблизо, ги наблюдаваше отегчено. Момчето засия, когато ги видя и попита обнадеждено:
— Открихте ли нещо?
— Видяхме само една сърна — отвърна Елиар. — Хора нямаше.
— Да нахраним конете, господа — предложи Алтал. — След това ще се погрижа за закуската.
— Тъкмо бях започнал да си мисля, че си забравил за нея, и щях да ти напомня — каза Елиар.
— За какво разговарят дамите, Гер? — попита Бейд, когато отидоха при конете.
— Главно за дрехи — отвърна Гер. — Преди това, за прически. Изглежда, се разбират добре. Естествено Еми лежи в скута на Андина, за да ги опазва от спорове.
— Еми е женска котка, Гер — каза му Елиар. — Тя може би също се интересува от дрехи и прически.
След като нахраниха конете, се върнаха при дамите и Алтал поднесе закуска.
— Досега виждали ли сте нещо толкова странно? — обърна се Елиар към Лейта.
— Странно е, настина — съгласи се тя, като не скри удивлението си от ентусиазма, с който Елиар се зае със закуската.
— Той все още расте — обясни й Бейд.
