— По-нататъшни напътствия ще получите от Белар — казах му аз. — Боговете също участват.
— Белар не ме харесва — промърмори Драс. — Аз го бия кажи-речи непрекъснато на зарове.
— Тогава не играй повече с него. Опитай се да му харесаш.
— Земите наоколо са много открити — каза Алгар, оглеждайки ширналата се пред нас степ. — Ще трябва доста да походя пеш.
— Тук има диви коне. Хвани ги, опитоми ги и ще можеш да ги яздиш.
— Краката ми се влачат по земята, когато яхна кон.
— Тогава си хвани някой по-едър.
— Няма толкова едри коне.
— В такъв случай ще се наложи да отгледаш нова порода.
— Времето на Острова на бурите е отвратително — оплака се Рива.
— Построй къщи със солидни стени и здрави покриви.
— Но вятърът ще издуха сламените покриви.
— Тогава ги направи от дъски и закови дъските.
Личеше, че Черек се чувства толкова изтощен, колкото бях и аз самият.
— Вече знаете какво да правите — каза той на своите синове. — Вървете да си вършите работата. Може и да сте крале, но пак си оставате мои синове. Гледайте да не ме посрамите.
Ние с Рива се отправихме на запад, стигнахме до планините, а после кривнахме на северозапад, за да избегнем северните покрайнини на Улголанд. И двамата не бяхме в настроение за нови приключения. Ангараките ни бяха създали достатъчно емоции, за да си мерим сега силите с алгоротите или елдракините.
Спуснахме се по планинските склонове и прекосихме плодородните поля на днешна Сендария, за да стигнем накрая до брега на Великото западно море. Там спряхме, за да изчакаме воините, които ни бе обещал Черек. Те трябваше да пристигнат със семействата си. Новото кралство се нуждаеше и от нови поколения поданици.
(Знам, че описвам всичко твърде опростено и това вероятно ще обиди Поулгара, но все някак ще преживея поредния й гневен изблик. Ако не се ядоса за това, тя със сигурност ще си намери някой друг повод.
Тоя път май добре те подредих, а, Поул?)
Докато двамата с Рива чакахме неговите хора да пристигнат от Вал Алорн, аз се позабавлявах с няколко дребни магически номерца. Близо до брега имаше неголяма горичка, която набързо превърнах в старателно подредени камари от рендосани дъски. Рива вече ме беше виждал да правя какво ли не с помощта на Волята и Думата, но кой знае защо гледката на дъските, които сами се подреждаха, го изнерви повече от всичко останало. Накрая просто отказа да гледа повече и тръгна нанякъде, мърморейки си под носа. Успях да схвана само често повтарящото се определение „противоестествено“. Опитах се да му обясня, че ще са ни нужни кораби, за да се доберем до Острова на бурите, а за да ги построим, ще ни трябва дървен материал, но той отказа да ме изслуша. Едва когато покрих почти цяла миля от брега с прясно нарязани дъски, той все пак измисли що-годе логичен довод против моите фокуси.
— Ако направиш кораби от тези сурови дъски, те със сигурност ще потънат. Ще е нужна поне година, за да изсъхнат както трябва.
— Е, няма да е чак толкова много — заявих невъзмутимо. После, само за да му покажа, че наистина знам какво правя, погледнах към най-близката камара и казах:
— Горещо.
Камарата тутакси започна да пуши. Рива ме бе ядосал и затова се поувлякох малко. Намалих температурата и на мястото на дима се появи пара. Влагата се изпаряваше постепенно от суровите дъски.
— Ще се изкривят — заяви Рива тържествуващо.
— Естествено — отвърнах му спокойно. — Аз точно това искам.
— Изкривените дъски за нищо не стават.
— Зависи какво си намислил да правиш от тях — възразих. — На нас ни трябват кораби, а корабите имат обли корпуси. Само баржите са с прави корпуси, а те не плуват много добре.
— Ти май си имаш отговори за всичко, а, Белгарат? Дори когато те хванат в грешка.
— Какво съм ти докривял толкова, Рива?
— Какво ли? Та ти разби живота ми на пух и прах. Откъсна ме от семейството ми, а сега се каниш да ме отведеш на най-негостоприемното място на света, за да прекарам там остатъка от живота си. Стой настрани от мен, Белгарат. Точно сега компанията ти не ми е особено приятна. — И той закрачи гневно по протежение на брега.
Тръгнах след него.
—
—
—
—
—
Невидимият досадник винаги усещаше как ще ме уязви най-умело. „Върви да си печеш дъските!“ И до ден днешен ми пламват ушите от яд, когато се сетя за тази обида.
След около два дни Рива се върна и ми каза с извинителен тон:
— Съжалявам, Белгарат.
— За какво? Ти каза самата истина. Аз разбих живота ти, откъснах те от семейството и смятам да те отведа на Острова на бурите, за да прекараш там остатъка от живота си. Единствената подробност, която ти убягна, бе, че идеята за всичко това не е моя. Сега ти си Пазител на Сферата и все някой трябва да ти каже какво да правиш. Аз пък съм твоят учител. Никой от нас не се е молил за подобна съдба, но така ни било писано. Всичко, което ни остава, е да видим как бихме могли да направим живота си поносим. Ела да ти покажа плановете, които съм начертал за твоите лодки.
— Кораби — поправи ме той отнесено.
— Както кажеш, Пазителю на Сферата.
Алорните започнаха да прииждат през следващия следобед. Те никога не пристигат под строй. Дори не се движат заедно, когато пътуват на по-големи разстояния, пък и представата им за посока е доста мъглява. Освен това малки групички от тях току кривват встрани, уж за да изследват терена.
Рива веднага ги накара да се заемат с изграждането на корабите и скоро брегът се превърна в импровизирана корабостроителница. Моите планове предизвикаха доста възражения, някои от които дори съвсем уместни. Повечето, разбира се, бяха абсолютно недомислени. Но алорните обожават да спорят, по простата причина, че споровете обикновено завършват със сбивания.
Аз се мотаех по брега и поощрявах тук-там работата, стига да беше необходимо. Така успяхме да завършим корабите за шест седмици. После Рива повери командването на братовчед си Анрак и заедно с мен и малка група бойци пое на разузнавателен рейд до острова.
Ако никога не сте виждали Острова на бурите, може и да помислите, че всичко казано за него е най- малкото преувеличено. Нищо подобно, повярвайте ми. Като начало островът има само един подходящ за пристан плаж — широка не повече от миля камениста ивица откъм източната му страна. Останалата част от бреговата линия представлява низ от назъбени скали. Във вътрешността на острова има гори — вечнозелени дебри, каквито бихте могли да видите на север, както и някои доста просторни долини в планините на север. Климатът не би бил чак толкова неприятен, ако не бяха непрестанните ветрове и дъждовете, които обикновено траят по шест месеца. После, когато на времето му омръзне да бъде все дъждовно, започват снеговете.
Обиколихме острова два пъти, преди да стъпим на брега, но така и не открихме други плажове. Върнахме се при пристана, за който споменах, и акостирахме там.
