— Не е чак толкова важно — отвърна ми той уклончиво.
— Човек никога не знае кое в сънищата е важно, и кое не е. Та за какво ставаше въпрос в този сън?
Кралят се изчерви още повече.
— Ами… имаше едно момиче в съня ми. Това не би трябвало да е чак толкова важно, нали?
— Най-вероятно да. Успя ли Белар накрая да привлече вниманието ти?
— Да, но трябваше здравата да се развика. Онова момиче определено си го биваше.
— Щом казваш.
— Тя имаше най-прекрасната руса коса, която някога съм виждал, и… може и да не ти се вярва, но нямаше никакви дрехи по себе си. Съвсем никакви.
—
— Няма защо да се косиш толкова, Белгарат — рече той, леко засегнат. — Нали това се опитвам да ти кажа.
Рива сбърчи чело.
— Я да видим сега, какво точно беше. Май нещо от рода: „Гледай, Пазителю на Сферата, сега ще накарам две звезди да паднат от небето и после ще ти покажа къде точно са те. Ти трябва да откриеш звездите, да запалиш буен огън и да ги сложиш в него. От едната звезда изкови острието, а от другата — ръкохватката. Това ще бъде мечът на Пазителя на Сферата на моя брат Алдур.“ Нещо подобно беше.
— Тогава ще трябва да поставим наблюдатели за през нощта.
— Тъй ли? Защо?
— За да гледат небето, естествено. Нали трябва да разберем кога ще паднат звездите.
— О, аз вече знам къде точно са паднали, Белгарат. Белар ме накара да изляза пред шатрата си и после ми посочи небето. Двете звезди се спуснаха една след друга и аз видях точно къде отидоха. После Белар си тръгна, а аз си легнах отново в постелята, с надеждата, че ще сънувам онова прекрасно момиче.
— Ще зарежеш ли
— Не, Белгарат. Просто не мога да я забравя. Как бих могъл? Та тя беше най-прекрасното създание в целия свят.
— А случайно да си спомняш още мястото, където паднаха звездите?
— Ей там горе. — И той посочи неопределено към покрития със сняг връх, който се извисяваше над долината.
— Да вървим и да ги приберем тогава.
— А не трябва ли да стоя тук, все пак? Нали ръководя строежа?
— Твоят братовчед трезвен ли е?
— Анрак? Ами да… кажи-речи.
— Защо тогава не го извикаш и не му кажеш да наглежда всичко, докато те няма? Хубаво е да намерим звездите, преди отново да завали сняг и да ги покрие.
— О, няма да имаме никакви проблеми с намирането им. Доста сняг ще е нужен, за да ги скрие.
Аз го изгледах учудено.
— Това са
(Сега разбирате ли какво имах предвид, когато говорех за наивността на Рива? Той далеч не беше глупак, но просто не можеше да повярва, че нещо би могло да се обърка.)
И тъй, Пазителя на Сферата изрева нещо на своя братовчед. Анрак се домъкна с леко полюляващата се походка на човек, прекарал тежка нощ, а ние поехме към върха.
Докато се изкачвахме по склона, аз искрено се забавлявах с описанието, което Рива направи на своето момиче-мечта. Не знам защо, но той просто не можеше да спре да говори за нея.
Звездите наистина не бяха чак толкова трудни за откриване. При падането си на земята те трябва да са били нажежени до бяло, защото имаше широки кратери в снега и каменистата почва.
— Че това не са никакви звезди, Белгарат — отбеляза Рива, леко разочарован, след като му посочих с пръст двата метеорита. — На мен ми приличат просто на две големи буци желязо.
— Снегът е изгасил пламъка им — обясних му. Не беше най-точният, но пък най-лесният начин да му разясня цялата работа.
— Никой не може да изгаси пламъка на една звезда — упорстваше той.
— Тези звезди са по-особени. — Настойчивостта му започваше леко да ме изнервя, но реших все пак да запазя самообладание.
— О, не бях помислил за това. А сега какво?
— Ще изпълним напътствията на Белар. Хайде да запалим огън.
— Тук горе? В снега?
— В нашия случай има и по-лесен начин да го направим. Сферата е у теб, нали?
— Разбира се. Аз никога не се разделям с нея. — Рива потупа едно малко по-изпъкнало място под туниката си. — А какво ще използвам вместо чук? Ами вместо наковалня?
— Аз ще се погрижа за това. Не мисля, че обикновени инструменти биха ни свършили работа. Тези звезди ми изглеждат малко по-твърди от обикновеното желязо.
Отидохме до близката горичка и аз запалих огън. По бързия начин, естествено. Иначе трябваше да загубим половин ден, докато си подсигурим нужната топлина.
— Хвърли ги в огъня, Рива — казах на младия крал.
— Както кажеш — съгласи се той и пусна двете буци небесно желязо в лумналия огън.
Аз концентрирах волята си върху направата на чук, наковалня и клещи, които щяха да му трябват за изковаването на меча. Ако някой си направи труда да се изкачи в планините зад двореца на риванския крал, той сигурно ще ги открие на същото място. Моите наковалня, чук и клещи се получиха толкова устойчиви, че най-вероятно дори не са ръждясали.
Рива взе чука в ръка.
— По-тежък е, отколкото изглежда — отбеляза той.
— Защото е магически. — Отново си спестих сложните обяснения за плътността на материала и прочие.
— И аз така си помислих — каза съвсем спокойно Рива.
Настанихме се край огъня и зачакахме буците метал да се нагреят достатъчно. Когато се нажежиха до бяло, Рива ги измъкна от тлеещите въглени и се захвана за работа. Вече бе успял да усвои няколко полезни занаята. Определено не беше толкова добър ковач, колкото Дюрник, но се справяше прилично.
След като налага около десет минути омекналия метал с моя чук, Рива изведнъж спря.
— Какво има? — попитах го.
— Тези звезди сигурно също са магически като чука. Ако бяха от обикновено желязо, досега да са изстинали.
(Не, Дюрник, номерът този път не беше мой. По-скоро беше на Белар.
В няколко от версиите на Книгата на Алорните най-наивно се твърди, че аз съм приел облика на лисица, за да съветвам Рива как да изкове своя меч. Това, разбира се, са пълни глупости. Никога през целия си живот не съм се преобразявал в лисица. Не мога да ги разбера тия жреци, вечно ще измислят някоя небивалица, с която да развалят хубавата история. Като толкова им се е прищяла магия, защо просто не отделят малко повече време за учение и не усвоят поне някой магически трик? После ще могат да се наиграят на воля и сигурно ще мирясат.)
Рива продължи да бие с чука по двете парчета желязо, докато накрая те придобиха грубите очертания на острието и дръжката на меч. Веднага му сътворих пила и той се зае да полира двете съставни части на бъдещото си оръжие. Не след дълго Рива изведнъж спря и избълва няколко изпитани алорнски проклятия.
— Сега пък какво? — попитах го.
— Сбърках — каза той мрачно.
— Не виждам къде.
— Направих две части, Белгарат. Сега как ще ги съединя?
— Не се притеснявай за това. Продължавай с шлифоването.
