Поулгара — магьосницата

дъщерята на Белгарат — Поулгара, не е ли така?

— Как го разбра, Хатан? — попитах изумено.

— Имам очи и знам как да ги използвам. При това съм алорн и знам всички легенди. Там си описана много точно, но и това не е достатъчно, защото си може би най-красивата жена на земята. Това само между другото. Геран всъщност не ти е племенник, нали?

— Нещо такова — отговорих. — Роднинската ни връзка е малко по-оплетена, но за удобство приехме, че ми е племенник.

— Хубаво тогава — отвърна алгарът, — значи правилно съм се досещал кой всъщност е той. Но ти не се тревожи, лейди Поулгара, аз умея да пазя тайна. Май ще трябва да вземем някакви предпазни мерки.

— Аз ще се погрижа за това.

— Знам, но и аз бих искал да предложа помощта си. Мурос не е най-подходящото място на земята за отглеждане на деца. Наоколо гъмжи от чужденци. Султурн или Медалия са по-безопасни. — Той ме погледна косо. — Май ще ти се наложи доста да пътуваш. Ако това, което съм чувал за теб, е истина, то ти не остаряваш като нас. Затова няма да можеш да се задържиш на едно и също място повече от десет години. На твое място бих стоял настрана от аристокрацията. Много е лесно да се запомни една баронеса или някоя друга дама от благородно потекло. А ти не държиш да те запомнят, нали така?

— Май всичко си премислил, а, Хатан?

— Става дума за дъщеря ми, затова се позамислих за това-онова. Обижда ли те, че ти говоря по този начин?

— Ни най-малко.

— За в бъдеще ще ти се наложи да обучиш тези твои племенници на различни занаяти. Един майстор дърводелец няма нужда да обяснява защо се мести често от град на град. Те пътуват много и това не е подозрително, поне ако той е добър в занаята си. Във всеки град има по един-двама дърводелци, неколцина зидари и аптекар. Търговците са като част от пейзажа, затова са невидими за останалите.

— Хатан, ти си истинско съкровище!

— Е, това е малко преувеличено, лейди Поулгара.

— Ти току-що даде отговор на всички въпроси, които ме мъчат от няколко години насам. Просто ми показа как да направя една дълга поредица млади мъже невидима за околните. А да си невидим не е никак лесно. Опитвала съм неведнъж, затова го знам.

— Мисля, че най-големият ти проблем ще бъде със самите млади мъже — каза той. — Може да се окаже по-безопасно, ако изобщо не им казваш кои всъщност са те. Трябва обаче да намериш начин, когато дойде истинският, да е известен, защото ще му се наложи да извърши важни дела, а в повечето случаи ще се иска да действа много бързо. — Той бегло се усмихна. — Това ти е най-голямата грижа, Поулгара, но ще те оставя сама да си му търсиш колая.

— Много съм ти задължена, Хатан — саркастично отвърнах аз.

— Приеми го като подарък от мен — засмя се той.

Сватбата беше в края на лятото същата година. Двамата с Хатан едва обуздахме Лейяна, която държеше всичко да е много пищно и шумно. Аз и алгарският ми приятел обаче бяхме убедени, че на Геран и Елдара ще останат само бегли спомени от церемонията. Освен това имахме твърде основателни причини да настояваме всичко да мине мирно и тихо. В нашия случай би било твърде неразумно да наемем градския глашатай да обяви новината с викове по площади и кръстопътища. Хатан едва убеди жена си, че няма никаква нужда тази сватба да бъде записана в хрониките на града. Аз пък я разубедих да не вдига много шум около сватбената рокля на Елдара. Напънах се да си спомня модела на моята учителка по акушерство навремето. Не повторих роклята на Белдаран, изработена от Арел — е, поне не до последния бод — но трябва да призная, че това беше един вид творческо плагиатство. Това, че Елдара имаше гарвановочерна коса, а сестра ми беше светлоруса, наложи някои незначителни промени. Накрая обаче роклята стана великолепна. Елдара просто сияеше, когато баща й я доведе в храма. Реакцията на Геран беше абсолютно същата като тази на неговия далечен дядо по баща.

Спомням си, че едва не се задавих, когато в края на церемонията свещеникът, извършващ ритуала, призова всички богове да благословят бъдещото семейство. Сендарската религия е прекалено толерантна към различните вярвания и почитането на всички богове без изключение лежи в основата й, което само по себе си не е лошо. Но когато милият стар свещеник помоли Торак да благослови съюза, който щеше да роди неговия унищожител, това ми се видя доста странно. Хатан, който седеше между мен и хълцащата си съпруга, ме хвана здраво за китката и просъска през зъби: „Спокойно!“

— Не си ли даваш сметка какво направи току-що този свещеник? — прошепнах с пресеклив глас аз.

— Беше малко неуместно — кимна той, — но това е само формалност. Обзалагам се, че Торак е твърде зает, за да обърне внимание на това. — Той замълча за кратко. — Сигурно ще искаш лично да проследиш дали някой дракон не се спотайва наоколо през следващите няколко седмици.

— Дракон ли?

— Нали мургите наричат Торак „Богът Дракон на ангараките“? Знам, че можеш да излезеш на глава с него, Поул, но все пак не ми се ще той да ни навести лично. Кравите са много плашливи и ще е зле за търговията, ако Торак започне да бълва огън над града.

— Да не се опитваш да остроумничиш, Хатан?

— Аз? Че какво те кара да мислиш така, Поул?

Двадесет и седма глава

Геран и Елдара бяха безумно щастливи. С течение на времето се убедих, че всички тези уговорени предварително женитби са все сполучливи. Волята на Вселената винаги намира начин да възнагради онези, които постъпват според нейното желание. След време — всъщност не след много дълго — на Елдара взе да й прилошава сутрин. Това ми подсказа, че всичко върви както трябва.

Акуширах при раждането и в началото на лятото през 4013 г. извадих на бял свят едно момченце. Макар Геран и жена му да бяха свършили цялата работа, аз също се чувствах особено горда. Нали всъщност извърших цялата подготовка, за да се стигне дотук. Излиза, че се бях справила блестящо! Риванският род беше в безопасност поне едно поколение напред.

След дълго умуване Геран и Елдара решиха да кръстят сина си Давон. Мисля, че това доста разочарова Хатан, който държеше неговият внук да носи алгарско име. Аз обаче бях доволна, че бебето има толкова обикновено име. Алгарските имена са ужасно гръмки, а точно сега не ни беше нужно нещо да привлича вниманието върху малкото момченце.

Раждането на Елдара мина леко и тя скоро отново беше на крака. Колебах се доста време, преди да се реша да поговоря с малкото си семейство. Въпреки предупреждението на Хатан, накрая прецених, че наследниците на Желязната хватка и съпругите им трябва да знаят кои всъщност са те и на какви опасности са изложени. И така, една лятна вечер, след като се бяхме нахранили, аз помолих Геран и Елдара да дойдат в библиотеката на „малко семейно събиране“. Преди това благоразумно „посъветвах“ прислугата дълбоко да заспи, после отведох Геран, жена му и детето до библиотеката и плътно затворих вратата зад нас.

— Разказа ли на жена си за нас, Геран? — направо попитах племенника си.

— Не съм я лъгал за нищо, лельо Поул, но пропуснах да спомена някои неща от живота си.

— Имаш тайни от мен, така ли? — обвинително рече Елдара. — Аз нищо не съм крила от теб.

— Той е спазвал моите заповеди, Елдара — успокоих я. — Става дума за семейни тайни и на Геран беше забранено да ги разкрива пред когото и да било без изрично разрешение от мен.

— Нямаш ли ми доверие, лельо Поул? — попита наскърбено тя.

— Най-напред трябваше хубаво да те опозная, Елдара. Исках да се убедя, че умееш да пазиш тайна. Баща ти е човек, на когото може истински да се разчита, но често съм срещала млади дами, които просто имат нужда да споделят всичко пред приятелките си. Забелязах обаче, че ти си разумна и не говориш, каквото ти дойде наум. Сигурно си забелязала, че съпругът ти не е сендар.