Поулгара — магьосницата

— Казвал ми е, че е роден в едно от алорнските кралства — отвърна тя. — Бяхме малко заети, когато ми го каза, така че… — тя млъкна и се изчерви.

— Няма нужда да се впускаш в подробности, Елдара. Всъщност Геран е риванец и е наследник на една много влиятелна фамилия от Острова на бурите.

— Колко влиятелна? — попита тя.

— Няма по-влиятелни от тях. Преди около единадесет години група нийсани избиха цялото му семейство. Двамата с баща ми успяхме да спасим само Геран — за останалите беше фатално късно.

Очите й загледаха ужасено при тези думи.

— Щеше ли да е важно за теб, скъпа, ако знаеше, че би била риванска кралица, ако ми беше писана друга съдба? — попита Геран.

— Но ти не се държиш като крал — почти обвинително каза тя. — Мигар кралете хъркат така?

— Дядо беше същият — сви рамене той.

— Ще ви оставя на воля да обсъждате кралското поведение до най-дребните детайли, когато останете насаме — прекъснах ги аз. — Нека да свършим с този въпрос най-напред. Геран има врагове, които биха дали мило и драго да го видят мъртъв, А също и вашето бебе.

Елдара инстинктивно притисна спящото дете до гърдите си.

— Само да се опитат! — каза тя свирепо.

— Дано не се стига дотам — рекох твърдо. — Враговете на Геран притежават огромна мощ и е по силите им да наемат дузини убийци и стотици съгледвачи. Сигурна съм, че и в момента душат наоколо. Най- разумно е да потърсим по-сигурно прикритие. За това има два пътя. Можем да се качим в планините и да се притаим в някоя пещера. Или пък да останем тук и да се престорим на съвсем обикновени хора. Тогава дори и да ни видят, враговете няма да ни забележат. Ще опитаме най-напред второто. Уговорила съм всичко с баща ти и още утре заран Геран ще поеме новото си поприще.

— Какво е, лельо Поул? — попита Геран.

— Тъст ти ще те въведе в търговията с добитък.

— Но аз нищо не разбирам от крави и говеда!

— Ще се научиш, при това ще ти се наложи да го сториш много бързо. Животът ти зависи от това, ето защо вярвам, че имаш много добър стимул.

И така, наследникът на Желязната хватка започна да става рано всяка сутрин. Най-напред беше много смутен от новата си професия, но Хатан търпеливо го въведе в тайните на занаята и, което беше най- важното, го представи на главатарите на алгарските кланове. Не след дълго Геран взе да дава своя принос в процъфтяването на семейното предприятие и Хатан се гордееше с него.

В работата си Геран беше постоянно обкръжен от хората на Хатан, повечето от които бяха алгари преселници. Докато се навърташе из кравешките обори, той беше в безопасност. Това ми даде възможност да опозная Елдара по-отблизо, пък и да си играя с бебето, разбира се.

Малкият Давон беше одрал кожата на баща си, а той на свой ред приличаше досущ на сина на сестра ми — Даран. В риванския род от баща на син се предаваше една отличителна черта — всички бяха със златни коси. Катраненочерната коса на Желязната хватка се явяваше само от време на време. Всички без изключение бяха сериозни и честни момчета, които притежаваха здрав разум и пъргава мисъл. Това може би бе свързано повече с възпитанието, отколкото с наследствените черти, защото повечето от тях се родиха и отраснаха в Сендария.

Сезоните минаваха един след друг, а след тях се изнизваха и годините. Давон растеше като житен клас. Като стана на дванайсет, той вече почти беше стигнал по ръст баща си. Мурос никога не ми е харесвал много, най-вече заради постоянната пепел по улиците и миризмата на говеда, но ние бяхме щастливи там.

Няколко дни след дванайсетия рожден ден на Давон Хатан намина да се видим и двамата отидохме в библиотеката.

— Помниш ли нашия разговор отпреди сватбата на Геран и Елдара, Поул? — обърна се към мен високият алгар, чийто кичур на темето вече беше станал стоманеносив.

— Съвсем ясно си го спомням, Хатан. Ние следваме твоите съвети доста старателно, не е ли така?

— Освен че ти продължаваш да не старееш — каза той. — Не можеш ли да използваш магия, та да посивее косата ти? Това ще ти прибави още няколко години отгоре.

— Някой ден ще трябва подробно да си поговорим за това, което ти наричаш „магия“, Хатан — въздъхнах.

— Да не искаш да кажеш, че не е по силите ти? — изумено попита той.

— Естествено, че бих могла да го направя — казах, — но сивата коса не е съвсем сива.

— Тя просто изглежда сива.

— Вгледай се по-внимателно, Хатан. Кичурът на темето ти изглежда сив, защото в него са примесени черно и бяло. Затова ще се наложи да направя половината си коса бяла — косъм по косъм.

— Това ще ти отнеме известно време — заключи той.

— Доста време, ако трябва да сме точни. Бих могла да забъркам смес от определени корени, листа и семена, които да боядисат косата ми. Е, няма да е същата като твойта, но ще може да мине и така. Има и мазила за лице, които също ще ме състарят малко.

— Няма ли да е по-лесно просто да се преселите? Иди в Султурн например. Или пък в Дарине.

— Да не искаш да се отървеш от мен, Хатан?

— Разбира се, че не. Ние всички те обичаме, Поул, но на първо място си остава безопасността на децата ни.

— Има и по-лесен начин да решим това — казах. — Така и така съм вече много стара, тогава ще се оттегля в уединение и няма да излизам от къщата. Възрастните хора често постъпват така, нали?

— Не искам да те затварям в килия, Поул.

— Съвсем не е така, Хатан. Всъщност тази идея ми допада — ще ми помогне да си наваксам с четенето. Освен това ще съм наблизо, ако се случи нещо извънредно, без да ми се налага да търпя безкрайните часове безсмислени женски брътвежи.

— Има още нещо — добави той. — Съгласна ли си да дадем Давон чирак при съседа ти, който щави животински кожи?

Сбърчих нос.

— Аз ще живея с него под един покрив, Хатан, а щавенето е доста миризлива работа.

— Не и ако работниците се къпят редовно със силен ароматен сапун. Даже и аристократите започват да намирисват, ако влизат в банята само веднъж годишно.

— Но защо точно ще щави кожи, а не стане кацар например?

— Това е логично продължение на семейната професия, Поул. Имам възможност да осигурявам неограничено количество кожи, пък и ги получавам срещу нищо и никакви пари. Ако Давон се научи да ги щави, ще може да ги продава много изгодно и да натрупа състояние.

— Мислех, че целта ни е само да не предизвикваме подозрения. Не бих казала обаче, че най-богатото семейство в цяла югоизточна Сендария изглежда обикновено и незабележимо.

— Мисля, че пропускаш нещо, Поул. Родът, за който се грижиш, няма да предизвиква подозрения у хората, защото те мислят, че всички са мои наследници. След няколко поколения на никого няма да дойде наум да пита за другата им рода. Те ще се превърнат в местни хора със стар корен, които никой не би могъл да свърже с Острова на бурите. По-невидими не можем и да си пожелаем да станем, нали така?

Хитростта на Хатан пак ме изненада. Той още веднъж ми показа, че някой може да бъде много по- незабележим, когато стои на едно място, вместо постоянно да бяга и да се крие. Алгарският приятел ми помагаше много със съветите си как да остана невидима за околните. Моят произход беше всичко друго, но не и обикновен. Аз бях Поулгара Магьосницата, херцогинята на Ерат, а това беше повече от забележимо. Сега трябваше да се приуча да стана лелята на цяло село от кожари. Е, Мурос не беше точно село. Постепенно щях да се слея с останалите, а точно това беше нашата цел. Щом веднъж шлифовахме до съвършенство тази измама, нито един мург или гролим не би ни открил.