— Много кръгове, вплетени един в друг, без начало и без край. Спиралата е самият свят. От земята никнат растения. Някои животни ядат растенията. Хората ядат и животните и растенията. Когато хората и хищниците измират, телата им се връщат в земята. Можеха ли растенията да никнат, ако телата на живите същества не наторяваха почвата? Щяха ли да оцелеят животните, ако нямаше растения, които да ядат? Къде започва всичко? И къде свършва? Спиралата представлява всичко, което съществува — и същевременно не съществува. Къде започва душата? А къде свършва? Силата протича през Спиралата. Първият човек Танцува в Спиралата. Вълчият Талисман Възпява Спиралата. Спиралата представлява Върховното цяло.
— Всичко, което съществува, и същевременно не съществува — тези думи и направиха силно впечатление.
— И дори повече от това.
— Добре, ще говорим за него по-късно. Искам да ми разкажеш за Слънчевите хора. Каза, че те променят Спиралата.
— Спиралата е част от света и същевременно не е. — Пеещите камъни направи кръг с ръка. — Мисли за нея като за отражение в езеро. Отражението част от водата ли е? Или част от светлината? Ако вятърът образува вълнички във водата, отражението се накъсва. Ако водата се движи, отражението се изкривява. Ако потопиш пръст във водата, кръговете отново променят отражението. Същото нещо причинява на Спиралата идването на Слънчевите хора. Те образуват кръгови вълнички в Спиралата, защото не познават Върховното цяло.
— Но нали всичко е част от Върховното цяло, значи и те са част от него.
— Дали е така? — Усмивката на Пеещите камъни трогна душата и.
Тя сви юмруци:
— Тогава не разбирам. Ако Върховното цяло представлява всичко, което съществува и същевременно не съществува, Слънчевите хора би трябвало да са част от него.
Той вдигна лице, излагайки го на слънчевите лъчи.
— Те са част от Върховното цяло… но не го съзнават. Забулили са се с илюзии. Живеят отделно от всичко друго. Когато ти живееше при Слънчевите хора, колко пъти си ги чула да говорят за Върховното цяло? Колко често Съногадателите им говорят за Върховното цяло или напускат лагерите си, за да търсят видения?
Тя присви очи.
— Те стоят в палатките си и изпращат душите си в Лагера на мъртвите. Оттам черпят Силата си. От душите на мъртвите.
Изражението на лицето му не се промени.
— Слънчевите хора са нови по тези земи. Те са младо и жизнено племе. Ти си живяла между тях. Кога за пръв път почувства Върховното цяло?
— Когато умря Ярка луна.
— А преди това? Познаваше ли Върховното цяло или бе доволна, че познаваш света такъв, какъвто е?
Тя пое дълбоко дъх.
— Мислех, че познавам света такъв, какъвто е.
— В жилите ти тече кръвта на Първия човек. Може би затова той те е изпратил при Слънчевите хора. За да ги научиш.
Тя поклати глава:
— Но аз не чувах зова на Върховното цяло и сред Земните хора. А те са произлезли от Първия човек.
— Така е — кимна леко Пеещите камъни. — Но и те също са заменили Върховното цяло с една илюзия. Забравили са за Спиралата, за която им е разказвал Танцуващият с огън. Двамата с Тиха вода се приближавате до Върховното цяло по различни начини. Неговата душа е устроена тъй, че усеща отражението на Върховното цяло около себе си. Твоята душа пък е устроена тъй, че да може да Сънува. Силата те познава, Бяла пепел. Ти си мост между световете… по същия начин както дънерът на някое дърво образува мост над буйна река. Ти докосваш и двата бряга.
— Откъде знаеш толкова много неща? Чувствам се съвсем безпомощна пред теб.
Той и се усмихна; кафявите му очи бяха дълбоки, вечни.
— Съногадателите се различават един от друг, както обикновените хора. — Той допря дланите си. — Ще ти разкажа една история. Когато бях млад, почувствах за пръв път Върховното цяло. То се появи в Сънищата ми и вождът на моя клан ми каза, че трябва да стана Лечител. Усещането ми за Силата ставаше все по-силно. Една година по време на Сборището Котешка опашка ни донесе Вълчия Талисман. Аз го вдигнах и почувствах Силата му. Същата нощ ме споходи Съновидение за Слънчевите хора и за бъдещето. Напуснах племето си, за да дойда тук и да се науча да Сънувам.
Той спря за момент, потънал в спомените си.
— Когато докоснах Вълчия Талисман, в съзнанието ми се отвори врата. Разбрах какво е желанието на Силата. Сънувах Първия човек — той Танцуваше с огън и ми показа пътя на север, към Слънчевите хора.
— Но ти не отиде при тях?
Пеещите камъни поклати глава.
— Опитах се няколко пъти, но Съновидението непрекъснато ме връщаше тук. Виждаш ли, Сънят е капан. Нещата от този свят постепенно стават все по-маловажни за теб. Аз бях открил Върховното цяло, оглушителното мълчание, ослепителната тъмнина… екстаза на самотата.
Нейната душа също се бе докоснала до тази свобода; тя разбираше думите му.
Той сведе глава, загледан в съсухрените си от възрастта ръце.
— За някои мъже най-важното нещо е чифтосването, за други — ловът, за трети — положението и престижът. За мен съществуваше само Върховното цяло. — Той си пое дъх и каза: — Как можех да се откажа от него? Не бях достатъчно силен.
Тя чувстваше Силата на душата му. Изпълнена със страхопочитание, прошепна:
— И смяташ, че аз съм достатъчно силна?
Той вдигна ръце:
— За мен Сънят означава всичко. За теб трябва да бъде само част от останалото. Усещам тревогата на Първия човек. Слънчевите хора не могат да унищожат Върховното цяло, но могат да го променят, да променят всичко, което е създал Първият човек. Могат да превърнат Спиралата в нещо съвсем различно.
— Но защо Силата не се намесва?
Бръчките по старото му лице изразяваха тъга.
— Силата не се занимава с живота на хората. Първият човек създава Спиралата, но Върховното цяло не се меси в делата на този свят, макар и да е навсякъде в него. Помниш ли историята на Сътворението, която са ти разказвали като малка в лагера Трите устия?
Тя вдигна глава към необятното небе.
— Създателят направил Първият свят. Сътворил всички животни, растения, насекоми и хора. Но хората започнали да създават проблеми. Животните се ядосали, защото хората се смятали за по-велики дори от Създателя. Когато той видял какво става, създал Втория свят в небето и направил слънцето, луната и звездите. Племето на вълка разказва, че той се превърнал в огромен паяк, за да създаде всичко това. Земните хора пък разправят, че той създал Втория свят само за да се отдели от хората, но душите им започнали да долитат там и отново да създават проблеми. Затова земните хора заравят своите мъртъвци — връщат ги на земята, която ги е хранила. Създателят решил, че ако сътвори Трети свят, ще разреши проблема окончателно. В Третия свят той поставил Духовете, за да помагат и упътват хората. Междувременно обаче нещата в Първия свят се били влошили до такава степен, че дори и Духовете не можели да помогнат. Най-накрая Създателят сътворил Четвърти свят — този, в който се намираме сега — и направил дупка в Първия свят, през която Първият човек извел добрите хора.
— Точно така — кимна Пеещите камъни. — Хората от Първия свят се забулили в илюзии и забравили мястото си.
