съзнанието и. — Бяла пепел! — изкрещя Тиха вода. — Аз съм! Тиха вода! Вече си в безопасност. На сигурно място.
Тя потрепери и сподави писъка, надигнал се в гърлото и. Облегна се назад на сакатата му ръка, с която я бе прихванал. Той се изправи и в тъмнината прошумоля кожа — беше вдигнал покривалото на входа. Блесналата светлина я заслепи.
Изтощена, изпълзя навън и легна върху хладната, успокоителна земна твърд. Тъмни облаци забулваха небето. Тя докосна благоговейно едно стръкче трева, което я гъделичкаше по бузата, усещайки за пръв път, че и то е живо.
— Бяла пепел? — Мъжът коленичи до нея.
Тя се притисна към земята, сякаш искаше да я притегли вътре в себе си и да я слее с ритъма на сърцето си.
Почувства ръката му, която галеше косата и, и в очите и се появиха сълзи.
— Добре ли си?
Тя кимна, усмихвайки се на усещането за лепкавата влага в носа и.
— Беше толкова… красиво. О, Тиха вода, то пулсира като сърце, но по-различно. Говорих с Първия човек. Беше красиво. Толкова… красиво. Душата ми ридае при мисълта за него.
Докосна пръстта с устни и издиша в нея, изпращайки в дълбините и рояк цветове.
— Как се чувстваш? — не я оставяше той.
Тя се обърна по гръб, без да обръща внимание на пръстта, полепнала по кожата и, и го погледна. Изпълни я силна любов към него. Бе видяла душата му, беше се сляла с нея. Този мъж, който я гледаше с такава загриженост в очите, излъчваше любов.
Пресегна се и го притегли, притискайки го силно към себе си.
— Добре съм, Тиха вода. Добре съм.
— Ти изпищя — промърмори той, полузадушен от прегръдката и. — Писъкът ти бе ужасен.
— Зная — прошепна тя; в ушите и все още ехтяха гласовете от видението. — Но сега — в този свят, в илюзията — очите ми се отвориха. За пръв път наистина виждам.
Той се отдръпна и се взря в очите и.
— Това май няма да ми хареса, а?
— Сънувах Върховното цяло, Тиха вода. Видях го.
— Аз също усетих… нещо. — Той се залюля. — Чух гласовете на Вълчия Талисман. Мисля, че вече трябва да тръгваме.
— И ти ли Сънува Върховното цяло?
Той впери поглед в нея, припомняйки си отново видението.
— Ако това е Върховното цяло, не искам да имам нищо общо с него.
Тя го хвана за ръцете.
— Разкажи ми.
Лицето му помръкна.
— Видях куция воин, Храбър мъж. Той вървеше през свят, осеян с мъртъвци. Земята бе подгизнала от кръв и изплашени хора вдигаха ръце към него. В Съновидението той ме погледна и в очите му се криеше злото. — Той преглътна. — Вдигна нагоре Вълчия Талисман и почувствах Силата му. — Лицето на Тиха вода се сгърчи. — Бе обърнал Силата срещу племенната и я използваше за зли цели. Беше се превърнал в магьосник!
11.
— Толкова съм объркана — прошепна Бяла пепел на Тиха вода; двамата лежаха в постелята. Огнените отблясъци трепкаха по оплесканите със сажди скални стени в заслона на Пеещите камъни. Непослушко се бе изтегнал в другия край и я наблюдаваше с топли очи, мърдайки вежди. Следите от присъствието на Върховното цяло бяха все още толкова ярки в съзнанието и, че познатият заслон и приличаше на място, което никога преди не е виждала.
Тиха вода я притисна до себе си.
— Аз съм до теб. И винаги ще бъда до теб, когато имаш нужда.
Тя затвори очи и стисна по-здраво ръката му.
— Сякаш съм се родила отново в различен свят. Нищо вече не е същото. Не зная какво да правя. Върховното цяло ме тегли към себе си. — Поклати глава. — Разбирам какво имаше предвид Пеещите камъни, когато ми каза, че се чувстваш като пеперуда, привлечена от светлината на пламъците.
— Ще се справим. Щом сме заедно. — Той помълча. — Заедно сме по-силни, отколкото сами. Може би това е част от загадката.
Тя прехапа устни. Бягството би било толкова лесно. Вътрешната и сила можеше да преодолее Първия човек и тя да потъне във Върховното цяло. Той почти го бе признал. Тогава щеше да бъде свободна да се наслади напълно на изживяването, да Танцува по Спиралата.
Тя се обърна по корем и се взря в топлите очи на Тиха вода.
— Никога не съм изпитвала нещо толкова прекрасно. Видях душата на света. Видях и твоята душа… тя излъчваше жълто и червено сияние. Ти си добър мъж, Тиха вода.
Той и се усмихна и я погали по косата.
— А ти си добра жена, Бяла пепел. Аз не бих могъл да се справя толкова бързо. Щяха да ми бъдат потребни години, както на Пеещите камъни.
Тя притисна дланта му до бузата си, търсейки опора в него.
— Чувствам се сякаш вървя по ръба на остър като нож хребет, а от двете му страни са зейнали бездънни пропасти. Лошото е, че много ми се иска да падна в някоя от тях.
— Все още не си привикнала. Но това чувство ще отмине. Колкото повече Сънуваш…
Сложи пръсти на устните му.
— Не. Ти не разбираш. Това чувство е все едно че… — Поклати глава. — Думите са илюзия. Не могат да го обяснят. Но колкото повече Сънуваш Върховното цяло, толкова по-силно става то. Сякаш красотата му се натрупва в душата ти, нараства все повече и повече, докато накрая ти и Върховното цяло се сливате — не би могъл да го напуснеш повече, защото това е все едно да изтръгнеш душата си. Как бих могла да изживея такова блаженство и после съзнателно да се върна в този свят, където има толкова много болка? Този път Първият човек използва най-дълбоко вкоренените ми страхове, за да ме убеди да се върна. Но следващия път? Или по-следващия? — Потръпна. — Вълчият Съногадател просто не знае каква жертва иска от мен.
— Той има вяра в Силата ти. Аз също.
Притисна се към него.
— Иска ми се да можех и аз да имам вяра в себе си. Само една малка грешка и ще бъда всмукана — няма да мога да се съпротивлявам, а няма и да искам. — Пое неуверено дъх. — О, Пеещи камъни, как си успял да го правиш толкова дълго време?
— Но за разлика от теб той не е можел да се осланя на мен.
Тя го погали по бузата, прокарвайки пръст по извивката на ухото му.
— Ти си част от Силата ми, това е вярно. Никога нямаше да успея да намеря пътя без теб. Ти ми пееше и ме насърчаваше, когато вече бях готова да се откажа. — Тя притисна лице до гърдите му. — Не съм и пододзирала, че мога да обичам толкова силно някой мъж.
Тя се вслуша в ударите на сърцето му, усещайки сакатата му ръка до гръдта си.
— Любовта — прошепна Тиха вода. — Още една загадка. Какво представлява тя? И защо е такава, каквато е?
Тя сви рамене и се сгуши по-плътно до него.
— Не това занимава мислите ми в момента. Трябва да разбера как мога да контролирам Съня, как да се държа на еднакво разстояние между Върховното цяло и нашия свят.
Тя притегли сакатата му ръка върху себе си, плъзвайки своята до изкривените му пръсти. А той бе
