Вълчият талисман

можем да се разгърнем?

Бягащ като вятъра погледна многозначително Трепетликата. Предишната нощ тя му бе казала, че много хора се питат същото.

 — Мисля, че сме намерили прекрасна земя — призна Гореща мазнина. — Но сега, след като я завзехме, какво да правим с нея? Не можем да спрем. Ако го направим, останалите им лагери ще вдигнат тревога и ще дойдат да воюват с нас. Засега предимството на изненадата е на наша страна. Никой от превзетите лагери не очакваше нападението ни. А и как биха могли да се опълчат две десетици воини срещу нашия брой? Но оттук нататък лагерите се простират във всички посоки. Какво да правим?

Черна луна вдигна въпросително вежда и изгледа Бягащ като вятъра, очаквайки отговора му.

Бягащ като вятъра и Трепетликата бяха прекарали цялата нощ в изработване на план. Той го премисли още веднъж, търсейки някое слабо място. Най-накрая плесна с ръце по коленете си и обяви:

 — Трябва да се разделим.

 — И да загубим численото си превъзходство? — Огненият заек поклати глава. — Това е лудост!

Бягащ като вятъра се усмихна.

 — Не мисля, че имаме друг избор. — Помълча за миг и добави. — Струва ми се, че знам как можем да намалим риска.

Един мъж се изсмя и се тупна по корема с юмрук.

 — Хич не съм изненадан. Да чуем.

Бягащ като вятъра изпъна пръсти и смръщи замислено вежди.

 — Един мъж, мисля, че ти трябва да вземеш две десетки от нашите воини. Насочи се на запад към реката на Дивата кокошка. Койотски косъм може да тръгне на изток. Ако всеки от вас успее да нападне изненадващо лагерите по пътя си, ще ги превземете. Вижте колко лесно побеждавахме досега. Почти не оказаха съпротива.

 — А какво ще правим с жените? — поиска да узнае Огненият заек.

 — Нищо. — Бягащ като вятъра се усмихна самодоволно. — Жените не са проблем. За разлика от нашите жени те не вземат участие в битките. Проблемът е какво да правим с мъжете. Те могат да се обединят и да ни нападнат. Не бих искал да губим воините си. Ще трябва да бъдем силни през зимата, в случай че Кухите флейти прехвърлят Страничните планини.

 — Значи да избиваме само мъжете? — запита Един мъж. — И да оставяме жените живи?

Бягащ като вятъра кимна.

 — Какво си мислиш, че могат да направят? Да напуснат лагерите си? Може би. Но кой го е грижа? Нали трябва да преживеят някак зимата. Някои ще се опитат да стигнат до най-близкия техен лагер веднага щом си заминете. Ще трябва да се придвижвате бързо, но мъжете тичат по-бързо от жените. Успеем ли да ги изненадаме, ще успеем да превземем повечето лагери.

 — Някои от мъжете ще избягат — напомни му Гореща мазнина. — Няма начин да избият всички. Все някой някъде ще забележи бойните ни отряди.

Бягащ като вятъра разпери ръце:

 — Но ако успеем да ги обезкървим, да ги отслабим, какво могат да направят няколко мъже? Да предположим, че около четири пъти по десет от техните воини се съберат и решат да ни нападнат? Какви са шансовете им?

 — Малки — изсумтя Гореща мазнина.

Бягащ като вятъра сведе поглед към земята.

 — Надявам се на нещо друго. Когато слуховете за нас се разпространят, Земните хора ще научат, че сме превзели севрните им територии. Ще разберат, че сме избили много от техните воини и че никой не е успял да ни пусне кръв. Помислете как ще им се отразят тези новини. Те и без това вече смятат, че Силата им е пречупена заради онова, което Пелинов дух ни каза, че се е случило на Сборището им.

 — А ти какво мислиш? — запита го Гореща мазнина.

 — Мисля — и залагам на това, че повечето от тях ще предпочетат бягството. Защо да защитават онова, което вече е изгубено? Ако добре съм разбрал същността на тези Земни хора, те са по-загрижени за живота си, отколкото за честта си. Най-малкото мисълта, че ще изгинат, ще отслаби куража им, ако все пак решат да се изправят срещу нас.

 — А какво ще стане с другите две десетици наши воини? — запита Огнения заек. Какво ще правят те?

 — Те ще останат с мен. Ще трябва да охраняваме главния си лагер. Не знаем кой идва зад нас. Изпратил съм най-добрите ни съгледвачи назад, но не искам някой да ни изненада неподготвени.

 — А ако Кухите флейти се появят край Лошата вода или край реката на Духовете? Да не би да искаш да ги посрещнеш само с две десетици воини?

Бягащ като вятъра поклати глава.

 — Ако се появят, ще изпратя някого на върха на Зелената планина. Това е най-високата точка по тези земи. Според думите на пленниците, ако запалим там огън, ще се вижда от всички страни в долината на Червената глина. Ако някоя нощ съзрете там голям огън, ще ми се притечете на помощ. През деня пък сигурно ще можете да видите дима от огъня. Само трябва да бъдете бдителни. Докато Кухите флейти стигнат дотук, по-голямата част от главните ни сили ще се събере отново.

Черна луна кимна; в очите му се четеше уважение.

 — Така ние ще знаем къде са, но те няма да знаят къде сме ние.

 — Точно така — усмихна се Бягащ като вятъра. — А ето и още нещо, което трябва да обмислим. Когато Кухите флейти се появят, ние вече ще сме завзели много от лагерите на Земните хора и всичките им жени ще са останали без мъже. Можем да изпратим някого при Кухите флейти и да им направим подарък… точно така, подарък — да им отстъпим част от територията и жените. По Силата на Търговията те ще трябва да ни дадат нещо в замяна. Помислете си. Какво биха могли да ни дадат?

Черна луна нададе възторжен възглас и плесна с ръце:

 — Какво_ биха могли_ да ни дадат? Няма да посмеят да ни нападнат — не и след като ще ни бъдат толкова задължени! — По лицето му се изписа израз на страхопочитание. — В името на Гръмовната птица, никой досега не е правил подарък, който да е задължил цял клан! Семейства да, но клан?

Бягащ като вятъра огледа лицата на присъстващите, които постепенно започнаха да проумяват идеята му. Дори и Огнения заек се бе ухилил широко.

 — Утре сутрин — каза Черна луна. — Тогава ще трябва да се разделим.

Разговорът продължи още малко и Един мъж си тръгна, последван от Огнения заек. Бягащ като вятъра се изправи и се протегна, след което подаде ръка на Трепетликата.

Излязоха навън; вече се бе стъмнило. Той погледна назад към Зелената планина, извисяваща се на север.

 — Мисля, че ще стане.

Тя пое ръката му.

 — Планът е добър. И съм почти сигурна, че Земните хора ще избягат, вместо да се бият. Такава им е природата. Не са родени за воини.

Той кимна и повдигна брадичката и, взирайки се в дълбоките и тъмни очи.

 — Вече не си спомням да съм правил нещо без твоя помощ. Започвам да мисля, че никой не може да ни излезе насреща.

Тя се засмя весело и щастливо.

 — Не мисля, че изобщо някой ще се опита!

Кучетата в другия край на лагера залаяха и хората започнаха да поздравяват някого.

Бягащ като вятъра и Трепетликата се отправиха към мястото, откъдето идваха звуците, и видяха уморения от пътя Охлюва черупка, който влизаше задъхано в лагера. Тялото и препаската му бяха покрити със спечена коричка прахоляк, набраздена от струйки пот, но той стискаше оръжията си, та чак кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Краката му бяха покрити с кръстосани драскотини от пелиновите храсти. Охлювите черупки, татуирани по бузите му, изпъкваха върху тъмната му, зачервила се от бягането кожа. Той срещна изпитателния поглед на Бягащ като вятъра и кимна, мъчейки се да си поеме дъх.

 — Изглежда доста си потичал — каза неловко Бягащ като вятъра. Стомахът му се разбунтува от