Вълчият талисман

магьосник?“

Той потрепери. Тъкмо тази сутрин бяха положили тялото на Гореща мазнина на едно възвишение и бяха изпратили с Песни душата му при Гръмовната птица.

Младата жена въздъхна уморено и каза:

 — Знаеш ли, че Храбър мъж е смазал Вълчето племе и че сега се намира в тази долина?

Бягащ като вятъра си пое рязко дъх:

 — Какво?

 — Да, дори си мислех, че ще се натъкнем на него, преди да те открием. Станал е Човек с летяща душа на Строшените камъни — и при това Могъщ.

 — Строшени камъни? Тук? — Огледа обраслите с пелин хълмове, търсейки някакво движение. Не видя нищо друго освен полюшващите се от вятъра храсти и едно подскачащо зайче.

Тя изглеждаше унесена във виденията, витаещи в съзнанието и.

 — Той идва насам, и то доста бързо.

„А аз току що отпратих три четвърти от воините си в различни посоки!“ — помисли си младият мъж.

Жената продължи да върви без да забележи, че той е спрял.

Бягащ като вятъра се втурна след нея.

 — А видели ли сте Кухите флейти?

 — Не и тук. Но не бих се изненадала да ги видя. Спиралата се променя.

 — Каква Спирала?

Тя го погледна сякаш бе малко дете, на което трябва да се обяснява всяко нещо.

 — Трябва да върна Спиралата в руслото и, Бягащ като вятъра. Затова и Силата ме изпрати при теб. Слънчевите хора трябва да станат част от Съня на Първия човек. Ако това не стане, Спиралата ще се измени и Храбър мъж ще сътвори новото бъдеще. Би ли искал да живееш в свят, сътворен от него?

Той извърна подозрително поглед назад към Тиха вода. Мъжът намести вързопа на гърба си по-високо и продължи да се тътри неотменно зад Бяла пепел, но изглеждаше така, сякаш току-що бе умряла майка му.

Бягащ като вятъра продължи да върви мълчаливо. Твърде много неща му се бяха струпали на главата. Първо убийството на Гореща мазнина — скръбта дори все още не го бе обзела напълно. След това появяването на Бяла пепел. Строшените камъни? Храбър мъж? Сънища? Ами Трепетликата… Гръмовна птицо, какво щеше да каже пък на нея? Сърцето и и без това бе сломено от смъртта на дядо и. Продължи напред със стиснати юмруци; постепенно приближаваха лагера._ За твърде много неща трябваше да мисли едновременно. Проклятие, твърде много!_

 — А какво ще стане с нас двамата? — запита я той, търсейки някакъв изход.

 — С нас? — Тя примигна учудено. — Аз винаги ще те обичам, Бягащ като вятъра.

Объркването му стана още по-голямо. Трепетликата бе казала, че няма да им пречи.

 — Ами този Земен човек?

Тя наклони озадачено глава:

 — Той е Пазителят на Вълчия Талисман. И мой съпруг.

 — Чакай малко. — Направи отчаян жест. — Нали току що каза, че винаги ще ме обичаш.

 — Така е.

 — Но този Тиха вода ти е съпруг?

Тя кимна:

 — Разбира се.

Младият мъж изръмжа през стиснати зъби:

 — Нека да си изясним нещо. Нямам намерение да те деля с никого. Не зная каква магия ти е направил, но ще я унищожа._ Той_ няма да живее в нашето жилище. Всъщност по-добре ще е за него…

Положи длан върху ръката му.

 — Не мога да те обичам по този начин.

 — Бяла пепел — вдигна безпомощно ръце, — не те разбирам. Какви ги приказваш?

 — Ти си пленник на илюзията, Бягащ като вятъра. — Тя се намръщи. — Но това е естествено. Аз трябва да сътворя чрез Съня ново бъдеще за Слънчевите хора.

В края на лагера започнаха да се скупчват хора, гледайки как те се приближават през високите до кръста храсти.

Трепетликата излезе най-отпред; слънцето блестеше в дългата и коса, хвърляйки отблясъци от костените топчета, завързани за ресните по подгъва на роклята и. Тя застана вцепенено, оглеждайки чужденците, а после се вгледа в лицето на Бягащ като вятъра с изпълнени с тъга очи. Хората зад нея си шушукаха уплашено за магьосничество, заклинания и Духовни животни.

 — Бягащ като вятъра? — Разтревоженият глас на Трепетликата накара душата му да се свие. Спря пред нея; сърцето му се късаше. Притисна дланите му към гърдите си.

 — Какво има? Кои са тези хора?

С пресеклив глас Бягащ като вятъра отвърна:

 — Това е Бяла пепел.

Очите на Трепетликата се разшириха и тя се взря в него, търсейки някаква подкрепа. Душата на Бягащ като вятъра се бе вдървила, бе станала безчувствена. Той продължаваше да я гледа безпомощно и в очите и се появи мъчително разбиране. Погледът и стана празен и тя пусна ръцете му.

Тогава младата жена се обърна към Бяла пепел, но си личеше, че едва запазва самообладание:

 — Добре дошли при Черните острия. — С тези думи тя се обърна бързо и си проби път през зяпналите от изумление хора.

Бягащ като вятъра затвори очи.

Пелинов дух излезе пред хората и направи предпазлива крачка напред, вдигнал колебливо ръце:

 — Бяла пепел?

 — Здравей, татко. — тя изтича напред и го прегърна. — Толкова ми липсваше.

Бягащ като вятъра се опита да овладее своя разбунтувал се стомах. Какво бе станало с живота му? Измъченият поглед на трепетликата бе прогорил рана в душата му. Денят сякаш посивя.

Гласът на Черна луна се издигна над бъбренето на тълпата:

 — Ти ли си жената, която призовава животните?

Напълно объркан, Бягащ като вятъра видя как Бяла пепел пусна Пелинов дух и застана пред вожда на клана.

 — Да, аз ги призовавам. Ти ли си Черна луна? Аз съм Бяла пепел от клана Бяла глина. — Тя посочи към Пелинов дух. — Този човек е баща ми. Двамата със съпруга ми бихме искали да ни приемете в клана.

Черна луна поклати бавно глава:

 — Този човек, Пелинов дух, е Бяла глина. Той не принадлежи към клана ни.

Тя се извърна и Бягащ като вятъра отвори уста, клатейки отчаяно глава._ „Само това не! Не би могла да го стори! Не и след всичко, което аз…“_

Думите и се стовариха като чук отгоре му:

 — Тогава съпругът ми и аз искаме да ни приемете, защото този човек, Бягащ като вятъра, ми е братовчед. Той ми каза, че вече е Черно острие.

 — Не — прошепна младият мъж, залитайки напред. — Какво правиш? Нали знаеш защо дойдох при Черните острия! — Думите заседнаха в гърлото му и той протегна умолително ръце.

 — Вярно ли е, че ти е братовчедка? — запита го Черна луна. — Ако наистина е дъщеря на Пелинов дух, а той ти е чичо, значи това е истина.

 — Бяла пепел! — произнесе умолително Бягащ като вятъра. — Защо правиш това?

Пристъпи към него и погали страната му с топли пръсти.

 — Защото аз трябва да Сънувам, Бягащ като вятъра. Иначе Спиралата ще се измени. Храбър мъж ще