Вълчият талисман

Споменът за полета се надигна в дъното на съзнанието и.

 — Летяла съм, слята в едно с Гръмовната птица. Тя е Първият човек и Вълчият съногадател. Ето на това дойдох да ви науча. Жената, която представляваше Бяла пепел, умря в реката на Сивия елен. Този мъж Тиха вода ме изтегли от ледените талази. Заедно тръгнахме да намерим Вълчия Талисман. Тиха вода се би с Човека с летяща душа на Строшените камъни Храбър мъж и после избягахме. Високо в Страничните планини Лечителят на Земните хора — Пеещите камъни — ме научи как да Сънувам. Вълчият Талисман ми показа пътя към Върховното цяло. С помощта на Съня трябва да се преборя с Храбър мъж, когато той дойде тук.

 — Строшените камъни идват насам? — запита Черна луна. — Той стрелна с поглед Охлюва черупка. Воинът поклати уплашено глава.

 — Да, идват — отвърна тя. — Ще бъдат тук след два дни. — Вдигна и двете си ръце и добави: — Ако не победя Храбър мъж, Сънят на Първия човек ще загине. Хармонията ще бъде безвъзвратно изгубена. Кланът Черни острия ще бъде избит. Храбър мъж ще намери Вълчия Талисман и ще промени Спиралата. Ще пленява животните в клетки, ще осакатява земята… аз трябва да сътворя новото бъдеще.

Черна луна се наведе напред, стиснал зъби.

 — Колко са?

 — Идват с целия си клан.

Наоколо се разнесе ропот.

 — Не можем да върнем воините си дотогава! — Охлюва черупка стовари юмрука си върху пръстения под. — Ще ни трябва цял ден да изкачим Зелената планина! А и колко ли ще отнеме на отрядите да…

 — Воините няма да помогнат в този случай. — Бяла пепел долавяше присъствието на Вълчия Талисман, увит във вързопа, който Тиха вода бе притиснал към корема си. — Този двубой ще се реши от Съногадателите. От Храбър мъж и от мен. Ние трябва да видим в Съня си бъдещето.

Хората се размърдаха неспокойно.

 — Сама ли ще се изправиш срещу този Човек с летяща душа? — Черна луна чертаеше с юмруци кръгове в прахта.

 — Ще го посрещна заедно с Тиха вода.

 — А Тиха вода воин ли е? — запита недоверчиво Пелинов дух.

Бяла пепел се обърна и погледна баща си, който бе клекнал зад нея.

 — Той е най-силният мъж, когото успя да открие Силата. Вълчият Талисман го призова, изпита го и на Тиха вода се падна честта да стане Пазител на Вълчия Талисман. — Тя положи топла длан на коляното на Тиха вода.

Съпругът и я окуражи с поглед, макар и да не разбираше нищо от бъбренето на езика на Слънчевите хора.

 — А какъв е този Вълчи Талисман? Защо никога не съм чувал за него? — попита Черна луна.

 — Той бе Силата на Вълчето племе, преди Храбър мъж да го открадне. — Извърна се към Тиха вода и му каза: — Сънят ни започва. Те ще познаят Силата на Вълчия Талисман.

Съпругът и стисна по-здраво вързопа. Взря се в очите и и отри ръка в панталона си, преди да развърже ремъците. Затвори очи и бръкна благоговейно вътре. Сред Черните острия се разнесе враждебен шепот.

Бяла пепел пое дълбоко дъх, усетила как Силата на Вълчия Талисман се разстила из въздуха. Чувстваше как Силата пропълзява по ръката на Тиха вода, как разтваря душата му.

Той извади Вълчия Талисман от вързопа и го вдигна. Всички в палатката на съвета притихнаха.

Силата се опита да проникне и в душата на Бяла пепел, но тя я отблъсна, страхувайки се да не и се случи същото, което бе станало с Пеещите камъни. Опита се да се впие здраво в заобикалящия я свят, вдишвайки дълбоко горещия въздух с аромат на пелин. Започна да се съпротивлява с цялата си воля. По челото и изби пот; стисна зъби толкова силно, че челюстите и я заболяха._ Твърде близо! Твърде близо е! _

Тиха вода заговори тихо, вдигайки Вълчия Талисман към безоблачното небе:

 — Вълчи Талисман, сега е време да използваш Силата си. Аз летях върху крилете на Гръмовната птица. Кажи и да ни прати знак… знак, че Гръмовната птица и Първият човек са едно и също.

В далечината отекна гръмотевица, понасяйки се над притихналата земя.

Сред насъбралото се множество избухнаха викове и ахкания и хората вдигнаха очи, взирайки се в ясното бледосиньо небе. Някои се затичаха през пясъците към хълмовете, за да огледат по-добре небесната шир.

 — Той призова Гръмовната птица — преведе Пелинов дух. — Това каза на езика на Земните хора!

Бяла пепел въздъхна облекчено, когато Тиха вода прибра Талисмана във вързопа. Тя отпусна рамене и се прегърби; по лицето и се стичаше пот. Късчета от присъствието на Върховното цяло кръжаха в душата и, зовяха я, протягаха огнени златисти ръце…

Пръстите на Тиха вода се сключиха около нейните.

 — Добре ли си? Какво стана?

Тя преглътна с усилие и му се усмихна слабо.

 — Вълчият Талисман ме призова. Искаше да ме изпълни със своята Сила и копнеж по Върховното цяло. Следващия път ще гледам да седя по-далеч от теб.

Навън някаква съсухрена старица повиши глас:

 — Гръмотевица! Чухте ли я? А по небето няма и облаче!

В очите на Черна луна проблесна подозрение.

 — А откъде да знаем, че не си дошла да ни унищожиш? Може би Силата, която носиш е зла. Дошла си със Земен човек — враг на Черните острия. Самата ти произлизаш от Земните хора.

Тя го дари с искрена усмивка.

 — Ако исках Черните острия да загинат, щях отдавна да съм се отдала на Храбър мъж и днес Черните острия щяха да бъдат вече само спомен, като клана Бяла глина.

 — Но трябва да се доверя само на твоите думи — въздъхна Черна луна. — Бих искал да можех да чуя съвета на Гореща мазнина.

 — Чувала съм за него. Той е добър човек. Бих приела мъдрите му думи.

Върху лагера се възцари напрегнато мълчание.

 — Той е мъртъв — каза и Пелинов дух. — Беше убит преди два дни.

Зрението и се замъгли за миг; тя вдигна ръка към гърлото си и ахна.

 — Какво има? — запита я Тиха вода.

С усилие на волята запази гласа си спокоен:

 — Някой е убил техния Човек с летяща душа.

По гърба на Тиха вода полазиха ледени тръпки. Хората извън палатката бяха притихнали.

 — Убийство? Пеещите камъни ни предупреди. Някой избива Съногадателите. Дали е някаква зла Сила, която не можем да проумеем? Или е човек — някой магьосник, когото още не сме открили?

Бяла пепел почувства, че пребледнява.

 — Ти успя да ме запазиш досега. Сигурна съм, че ще ме опазиш и занапред.

Тиха вода постави утешително длан върху ръката и и я стисна.

Пелинов дух превеждаше разговора им на езика на Слънчевите хора, докато говореха. Той изучаваше Тиха вода със странна смесица от недоверие и безпокойство. Веждите му се сключиха по онзи познат за Бяла пепел начин, който означаваше, че не би искал да открие разрешението на проблема, изникнал пред него.

Тя отново насочи вниманието си към Черна луна.

 — Ще ни приемеш ли в твоя клан?

Той се озърна наоколо, оглеждайки лицата на хората.

 — Май щеше да е по-добре изобщо да не бе се появявала сред нас. Но така или иначе си тук. Ако предсказанието ти за Строшените камъни се окаже вярно, значи те са успели да се промъкнат покрай моите съгледвачи на север или пък са ги убили. Ако трябва да се води битка между Съногадатели, бих предпочел това да стане по-далеч от клана Черни острия. — Замърда нервно с устни. — Бих искал също така да чуя