над пръстите си блестящо кълбо и то засия със студена светлина. — Оставете фенера.
Двамата салдейци забързаха към нея. Тя пристъпи до вратата на свещарския дюкян, заплете преграда против подслушване и я намести във въздуха около себе си, вратата и двамата войници.
Погледна единия през рамо.
— Как се казваш?
— Трибен, милейди. — Беше скулест, с късо подрязани мустаци и белег през челото. — А той е Лурц. — И посочи другия войник, едър и як като стена, макар и изненадващо с униформа на конник.
— Добре, Трибен. Избий вратата.
Без да се поколебае, Трибен изрита ключалката. Рамката изпращя и вратата се отвори с трясък. Е, ако беше поставила преградата добре, никой в сградата нямаше да чуе. Нинив надникна вътре. Миришеше на восък и благоухания, дървеният под бе зацапан с петна. Колкото и да го чистиш, восъкът си остава.
— Бързо — каза Нинив, като освободи преградата, но задържа светлото кълбо. — Лурц, ти иди отзад и наблюдавай уличката. Гледай никой да не избяга. Трибен, ти с мен.
Лурц се задвижи с изненадваща бързина за едрото си туловище и зае позиция в другия край на дюкяна. Нинив издигна кълбото и то освети тави за топене на восък и купчина недогорели свещи, изкупени за дребни петаци за претопяване. Вдясно нагоре водеше стълбище. Малка ниша в предната стена на дюкяна беше витрината, побрала свещи с различна големина и форма, от обикновени до украсени ароматизирани. Ако Лорал беше сбъркала мястото…
Но пък всяка добра явка за тайни операции трябваше да има хубаво прикритие. Свещарница например. Нинив забърза нагоре по стълбите.
На горния етаж имаше две стаи. Едната врата бе открехната, тъй че Нинив приглуши светлината на кълбото и заплете преграда против шум. После нахлу вътре. Трибен я последва светкавично, мечът му изсвистя от ножницата.
В стаята имаше само един човек — дебел мъж, който спеше на дюшек на пода. Завивките се бяха омотали около краката му. Нинив запреде няколко нишки Въздух и с едно плавно движение го овърза. Очите му се облещиха и той понечи да изкрещи, но тя бързо натика Въздух в устата му.
Обърна се към Трибен, кимна му и стегна връзките. Оставиха вързания да лежи и отидоха пред другата стая. Нинив заплете нов сплит срещу шум, преди да влезе, и добре, че го направи — двамата млади мъже вътре се събудиха много по-бързо. Единият се надигна стреснато и успя дори да извика, преди Трибен да го удари с юмрук в корема и да му изкара въздуха.
Нинив го овърза с нишка Въздух, както и другия, докато той се надигаше сънено от постелята си. Придърпа ги към себе си и кълбото в дланта й блесна по-ярко, щом двамата увиснаха във въздуха на половин педя пред нея. И двамата бяха доманци, с тъмни коси и груби лица, с тънки мустачки. Бяха само по долни дрехи. Изглеждаха малко възрастни за чираци.
— Май намерихме мястото, Нинив Седай — каза Трибен.
Тя го погледна учудено.
— Тия не са чираци на свещар — продължи Трибен и пъхна меча в ножницата. — Мазоли по дланите, но без изгаряния? И толкова мускули? Да не говорим, че са много възрастни за чирачета. На тоя отляво носът му е чупен поне два пъти.
Тя ги огледа по-внимателно. Трибен беше прав. Трябваше да го забележи сама. Е, все пак беше забелязала възрастта.
— На кого от двамата да развържа устата според теб? — попита небрежно. — И кого да убия?
Двамата заскимтяха, опулили очи. Би трябвало да знаят все пак, че една Айез Седай не би могла да направи такова нещо. Всъщност може би не трябваше да го намеква дори, но тези двамата я ядосаха.
— Тоя отляво като че ли е по-готов да говори, милейди — каза Трибен.
Тя кимна и му развърза устата. Мъжът заговори веднага.
— Ще направя всичко каквото кажете! Моля ви, не ми пълнете стомаха с гадини, нищо лошо не съм направил, уверявам ви. Аз…
Тя отново затъкна устата му с Въздух.
— Много мрънка. Може би другият ще говори само когато го питат, как мислиш?
Отпуши устата на втория и го попита:
— Как се стига до тъмницата?
— Капакът — изломоти мъжът. — Под чергата до предната врата.
— Чудесно.
Затегна връзките на ръцете им, отново запуши устата на проговорилия и ги пусна да стъпят на пода.
Трибен доведе дебелия от другата стая и подкара тримата надолу.
Мускулестият Лурц държеше под око уличката отзад — и държеше и за врата някакъв младок, уплашен доманец с нетипично светла коса и с петна от изгорено по ръцете.
— Това
— Спеше ей под онези одеяла. — Лурц кимна към ъгъла. — Опита се да се измъкне, докато вие се качвахте по стълбището.
— Доведи и него — каза Нинив.
В предната част на дюкяна Трибен дръпна чергата и с върха на меча си зачовърка между плочите, докато острието не изстърга — панти, реши Нинив. Салдеецът се наведе и вдигна капака. В тъмното надолу водеше стълба.
Нинив пристъпи напред, за да слезе, но Трибен я спря.
— Лорд Башийр ще ме обеси на стремената, ако ви пусна първа, милейди.
После направо скочи в дупката, с меча в ръка. Тупна тежко долу и Нинив завъртя очи. Мъже! Даде знак на Лурц да държи под око тъмничарите и ги освободи от връзките, за да могат да слязат. Изгледа ги строго, след което прибра полите си и слезе по стълбата без глупашката ловкост на Трибен. Лурц подкара тъмничарите след нея.
Нинив вдигна светещото кълбо и огледа помещението. Стените бяха каменни, подът беше от отъпкана пръст, а в стената отсреща имаше дървена врата. Трибен беше опрял ухо до нея.
Тя му кимна и той я дръпна и бързо нахлу вътре. Салдейците май прихващаха някои навици от айилците. Нинив го последва, като за всеки случай запреде няколко сплита Въздух.
В другото помещение нямаше много за гледане. Две дебели дървени врати за килиите, маса с няколко столчета и голям дървен сандък. Нинив вдигна светещото кълбо под тавана, а Трибен с ястребовия нос отиде до сандъка. Вдигна капака, кривна вежда и извади няколко лъскави ножа. Инструменти за мъчение. Нинив потръпна. Обърна се и изгледа сурово тъмничарите.
Отпуши устата на онзи, който беше проговорил, и попита:
— Ключовете?
— В сандъка са — отвърна мускулестият мъж.
Дебелият — старшият им, несъмнено, след като спеше в отделна стая — го стрелна с гневен поглед и Нинив го дръпна рязко нагоре във въздуха.
— Не ме предизвиквай — изръмжа му. — И без това съм ядосана.
Кимна на Трибен и той извади ключовете и отвори килиите. Първата се оказа празна. Във втората спеше чорлава жена с доманска рокля. Лейди Чадмар.
Нинив вдиша рязко. Как бе могъл Ранд да допусне това? Вярно, лейди Чадмар бе направила същото на други, но това не му даваше право да пада до нейното ниво.
Махна на Трибен да затвори вратата, след това седна на едно столче и изгледа тъмничарите. Зад тях Лурц пазеше стълбата и държеше под око нещастния чирак. Дебелият тъмничар още висеше във въздуха.
Трябваха й сведения. Можеше да поиска от Ранд разрешение да посети затвора на заранта, но предпочиташе да използва изненадата и страха.
— Сега ще ви задам няколко въпроса — каза на тъмничарите. — А вие ще отговорите. Още не съм решила какво да правя с вас, така че ще е добре да бъдете
Двамата на пода погледнаха увисналия между тях на невидимите сплитове Въздух и кимнаха.
