Буря се надига

държеше месингова чаша. Поредната доза вилняк. Елайда явно искаше да е сигурна, че Егвийн няма да може и една струйка да прелее по време на вечерята. Тя взе чашата, без да възрази, и я пресуши на една глътка, вкуси смътния, но характерен все пак оттенък на мента. Върна чашата на Катерин с небрежен жест и на нея не й остана друг избор, освен да я вземе. Почти като слугиня на кралски пир.

Егвийн не тръгна веднага към покоите на Елайда. По ирония проточилото се наказание в часа за вечеря й беше оставило няколко свободни мига, а не искаше да пристигне рано, защото това щеше да е израз на уважение към Елайда. Вместо това се задържа пред вратата на Наставницата на новачките с Катерин и Баразайн. Щеше ли една определена личност да дойде да посети кабинета?

В далечината по зелените и червени плочки на пода пристъпваха малки групички Сестри. В очите им се долавяше плахост като у зайци, излезли на поляна да хрупат, но уплашени от хищника, дебнещ в сенките. Сестрите в Кулата напоследък винаги носеха шаловете си и никога не обикаляха сами. Някои дори държаха Силата, сякаш ги беше страх да не им скочат разбойници тук, в самата Бяла кула.

— Е, доволни ли сте от това? — изтърси Егвийн неволно и погледна Катерин и Баразайн. По съвпадение и двете бяха от групата, която я беше пленила.

— Какво беше това, Чедо? — попита хладно Катерин. — Да заговаряш Сестра, без първо да са ти задали въпрос? Толкова ли си зажадняла за още наказание? — Носеше крещящо много червено, роклята й беше яркопурпурна, с черни ивици. Тъмната й коса се къдреше на водопад по гърба й.

Егвийн пренебрегна заплахата. Какво повече можеха да й направят?

— Остави дърленето за малко, Катерин — отвърна тя, загледана в минаващата покрай тях група Жълти. Заситниха бързо, щом видяха двете Червени. — Остави надутите пози и заплахите. Остави тези неща и гледай. Гордееш ли се с това? Кулата от столетия не е издигала Амирлин от Червените. Сега, когато най-после имате възможност, избрахте водачка, която направи ето това на Кулата. Жени, които не искат да погледнат в очите други, с които не се познават отблизо, Сестри, които вървят на групи. Аджите се държат все едно, че са във война една с друга!

Катерин изсумтя на коментара й, но длъгнестата Баразайн се поколеба и се озърна през рамо към групата Жълти, забързани по коридора. Няколко от тях мятаха изгарящи погледи назад към двете Червени.

— Това не беше причинено от Амирлин — каза Катерин. — Направиха го твоите глупави бунтовнички с измяната си!

„Моите бунтовнички? — помисли си с вътрешна усмивка Егвийн. — Значи вече ги виждате като «мои», не ме смятате просто за една нещастна подведена Посветена? Това е напредък.“

— Къде са онези, които свалиха действаща Амирлин? — попита Егвийн. — Къде са онези, които насъскаха Стражник против Стражник, или онези, които не можаха да удържат Преродения Дракон? Избрахме ли Амирлин, която е толкова жадна за власт, че да заповяда строителството на неин дворец? Жена, която кара всяка Сестра да се чуди дали тя ще е следващата лишена от шала?

Катерин не реагира, осъзнала сякаш, че не й подобава да се въвлича в спор с една обикновена новачка. Баразайн продължаваше да гледа след отдалечилите се Жълти. Загрижено.

— Според мен Червените не само не бива да защитават Елайда — каза Егвийн. — Напротив, трябва да я подложат на най-жестока критика. Защото наследството от Елайда ще е ваше. Запомнете това.

Катерин й хвърли изпепеляващ поглед и тя едва потисна трепета си. Може би последното беше прекалено рязко.

— Ще се явиш тази нощ при Наставницата на новачките, Чедо — уведоми я Катерин. — И ще обясниш как си проявила неуважение към Сестри и към самата Амирлин.

Егвийн задържа езика зад зъбите си. Защо изобщо си губеше времето да се опитва да убеди Червени?

Старата дървена врата зад тях се затръшна и я накара да подскочи и да хвърли поглед през рамо. Гоблените от двете страни леко се люлееха. Не беше осъзнала, че бе оставила вратата открехната на излизане. Дали Силвиана беше подслушала разговора им?

Нямаше повече време за мотаене. Алвиарин, изглежда, нямаше да дойде тази вечер. Къде ли беше? Винаги идваше за наказание, когато Егвийн приключеше. Тя тръсна глава и закрачи по коридора. Двете Червени я последваха — вече все по-често се задържаха с нея, преследваха я, наблюдаваха я непрекъснато, освен когато Егвийн не отиваше в секторите на други Аджи за обучение. Тя се постара да се държи все едно, че тези две Сестри са й почетна свита, а не тъмничарки. Също тъй се постара да не обръща внимание на болката по гърба.

Всички признаци сочеха, че Егвийн печели своята война срещу Елайда. На обяд беше чула как новачките си шепнат за драматичния провал, претърпян от Елайда с неуспеха й да задържи Ранд в плен. Събитието беше отпреди няколко месеца вече и уж трябваше да е останало в тайна. А се ширеше и слух за Аша’ман, обвързали Сестри, които били пратени да ги унищожат. Друга мисия на Елайда, за която уж не трябваше да се знае. Егвийн беше предприела стъпки тези провали да се набият здраво в умовете на обитателките на Кулата, също като с незаконните действия на Елайда спрямо Шемерин.

Каквото и да си клюкарстваха новачките, Айез Седай го чуваха. Да, Егвийн печелеше. Но започваше да губи удовлетворението, което изпитваше някога от тази победа. Кой можеше да се радва, като вижда как Айез Седай се раздират като старо прогнило платно? Кой можеше да изпита радост от това, че Тар Валон, най-величественият от всички градове, е затрупан със смет? Колкото и да презираше Елайда, не можеше да ликува, като гледаше колко некадърно води Амирлинският трон Кулата.

А сега, тази вечер, щеше лично да се срещне с Елайда. Закрачи бавно по коридорите, за да не пристигне преждевременно. Как трябваше да се държи на вечерята? През деветте дни, откакто бе върната в Кулата, не беше зърнала Елайда и за миг. Визитата при нея щеше да е опасна. Ако я оскърбеше само на косъмче повече от допустимото, можеше да я пратят на екзекуция. И все пак не можеше да се мазни и да угодничи. Нямаше да й се кланя, дори с цената на живота си.

Зави на ъгъла и спря като закована, без малко да залитне. Коридорът свършваше в каменна стена, украсена с ярко мозаично пано. Образът беше на древна Амирлин, седнала на пищен златен стол и изпънала напред ръка в предупреждение към кралете и кралиците на земята. Плочата под мозайката съобщаваше, че това е Карайган Маконат, потушила бунта на Мосадорин. Егвийн почти ахна. Последния път, когато го беше видяла, беше на стената на библиотеката на Кулата. Но там лицето на Амирлин не беше кървавочервена маска. А и мъртвите тела, изобразени увиснали от стрехите, също ги нямаше.

Катерин спря до нея. Беше пребледняла. Никоя не обичаше да говори за свръхестествения начин, по който стаи и коридори сменяха местата си в Кулата. Тези преображения сериозно напомняха, че свадите около властта са вторични спрямо по-големите, по-ужасни беди на света. Егвийн за първи път виждаше не само преместен коридор, но и променено изображение. Тъмният се раздвижваше и самата Шарка се разтърсваше.

Тя се обърна и се отдалечи от неуместно изникналото на пътя й пано. Точно сега не можеше да обръща внимание на тези проблеми. Един под го чистиш, като първо избереш едно-единствено петно и се хванеш за работа. Беше си избрала петното. Бялата кула трябваше да стане цяла.

За жалост, това отклоняване щеше да отнеме повече време. Егвийн с неохота забърза. Нямаше да е подранила, но предпочиташе и да не закъснява. Двете й пазачки също забързаха, полите им зашумоляха, докато криволичеха по коридорите. Егвийн зърна за миг Алвиарин, забързана на един ъгъл, навела глава — беше тръгнала към кабинета на Наставницата на новачките. Отиваше за наказанието си все пак. Какво ли я беше накарало да се забави?

След още два завоя и едно стълбище със студени каменни стъпала Егвийн отцепи през сектора на Червената Аджа, тъй като той предлагаше най-прекия път към покоите на Амирлин. По стените висяха червени пана, подсилени от пурпурните плочки на пода. Жените, които крачеха по коридорите, бяха до една със сурови и неприветливи лица, с грижливо заметнати шалове. Тук, в жилищния отсек на собствената си Аджа, където трябваше да се чувстват уверени, изглеждаха несигурни и подозрителни дори към шетащите наоколо слугини с Пламъка на Тар Валон, извезан на гърдите. Егвийн мина по коридорите със съжаление, че се налага да бърза толкова, защото това създаваше впечатление, че изпитва страх. Нищо не можеше да се направи по въпроса обаче. В центъра на Кулата изкачи няколко стълбища и най-сетне стигна до коридора, който водеше към покоите на Амирлин.