Буря се надига

поглед и се усмихна, явно видяла в това поредния знак за покорство. Всъщност Егвийн не смееше да помръдне от страх, че всяко нейно действие може да свърши с шамар през лицето на Елайда. Светлина, колко трудно беше да се сдържа!

— За какво говорят из Кулата, Мейдани? — попита Елайда и топна залък хляб в супата си.

— Аз… нямам много време да слушам…

Елайда се наведе над масата към нея.

— О, разбира се, че си чула нещо. Имаш уши, а дори Сивите трябва да клюкарстват. Какво говорят за онези бунтовнички?

Мейдани пребледня още повече.

— Но… аз…

— Хм — каза Елайда. — Не те помня като толкова несхватлива, когато бяхме новачки, Мейдани. Не ме впечатли през тези последни няколко недели. Започвам да се чудя защо изобщо ти е даден шалът. Може би изобщо не му е мястото на раменете ти.

Мейдани се ококори.

Елайда й се усмихна.

— О, само те дразня, Чедо. Хайде, залавяй се с яденето.

Шегуваше се! Шегуваше се за това как бе отнела шала на една жена, как я бе унизила до такава степен, че да избяга от Кулата. Светлина! Какво ли беше станало с Елайда? Егвийн я беше срещала преди и Елайда й беше направила впечатление на сурова, но не и тиранична. Властта променяше хората. Изглежда, че в случая с Елайда владеенето на Амирлинския трон й бе отнело твърдостта и непреклонността и ги бе заменило с безскрупулност и жестокост.

Мейдани вдигна очи.

— Аз… чух някои жени да изразяват загриженост заради сеанчанците.

Елайда махна безразлично с ръка и отпи от супата.

— Ба. Те са твърде далече, за да представляват заплаха за нас. Чудя се дали тайно не работят за Преродения Дракон. Все едно, подозирам, че слуховете за тях са силно преувеличени. — Махна с ръка към Егвийн. — Непрекъснато ме досмешава от това, че някои са готови да повярват на всичко, което чуят.

Егвийн онемя. Ако си беше отворила устата, едва ли щеше да може да изломоти нещо. Какво ли щеше да изпита Елайда за тези „преувеличени“ слухове, ако сеанчанците бяха плеснали един студен ай-дам на идиотския й врат? Понякога Егвийн все още усещаше нашийника, сърбенето, невъзможността да помръдне. Понякога все още й прилошаваше да върви свободно и имаше чувството, че трябва да е заключена, окована за стълба до стената.

Знаеше какво бе сънувала и знаеше, че тези сънища са пророчески. Сеанчанците щяха да ударят самата Бяла кула. Елайда явно пренебрегваше предупрежденията й.

— Не — каза Елайда и махна на Егвийн да й налее още черпак супа. — Тези сеанчанци не са проблемът. Истинската опасност е пълната липса на подчинение, проявявана от Айез Седай. Какво да направя, за да сложа край на онези глупави приказки при мостовете? Колко Сестри трябва да накажа, преди да признаят властта ми? — Изправи гръб и почука с лъжицата си по купата. Егвийн вдигна супника и взе черпака от сребърния поднос.

— Да — разсъди на глас Елайда, — ако Сестрите бяха покорни, Кулата нямаше да е разединена. Онези бунтовнички трябваше да се покорят, вместо да се разбягат като глупаво ято подплашени птици. Ако Сестрите бяха покорни, щяхме да държим Преродения Дракон в ръцете си, а с онези ужасни мъже, дето се обучават в тяхната Черна кула, отдавна щяхме да сме се справили. Ти какво мислиш, Мейдани?

— Аз… подчинението определено е важно, Елайда.

Елайда поклати глава, без да поглежда Егвийн, която й слагаше супа с черпака.

— Всяка би признала това, Мейдани. Попитах какво трябва да се направи. За щастие самата аз имам идея. Не ти ли се струва странно, че Трите клетви изобщо не упоменават за подчинение към Бялата кула? Сестрите не могат да лъжат, не могат да правят оръжие, с което хора да убиват други хора, и не могат да използват Силата за оръжие срещу други освен в защита. Тези клетви винаги са ми изглеждали твърде хлабави. Защо да няма клетва за подчинение на Амирлин? Ако това простичко обещание бе част от всички нас, колко болка и трудности можеше да избегнем! Може би е време за известна ревизия.

Егвийн стоеше неподвижно. Някога самата тя не разбираше важността на клетвите. Подозираше, че не малко новачки и Посветени са поставяли под въпрос ползата от тях. Но беше научила важността им така, както всяка Айез Седай трябваше да го направи. Трите клетви бяха онова, което правеше Айез Седай. Те бяха това, което държеше Айез Седай задължени да правят каквото е най-добро за света — но над това бяха и защита от обвинения.

Промяната им… е, това щеше да е безпрецедентно бедствие. Елайда трябваше да знае това. Фалшивата Амирлин обаче просто се зае със супата си, като се усмихна на себе си. Явно обмисляше четвърта клетва, която да наложи подчинение. Не можеше ли да разбере, че това ще подрони самата Кула? Че ще превърне Амирлин от водачка в деспот!

Гневът на Егвийн кипна, задимя като супата в ръцете й. Тази жена, това… същество! Тя беше причината за проблемите в Бялата кула, тя беше тази, която бе довела до разделението между бунтовничките и лоялистките. Тя беше пленила Ранд и го беше пребила. Тя беше злото!

Усети, че се е разтреперила. В друг момент щеше да изригне и да накара Елайда да чуе истината.

„Не! — помисли си. — Ако направя това, моята битка свършва. Губя своята война.“

Тъй че направи единственото, което можа да се сети, за да се спре. Изля черпака на пода.

Кафеникавата супа се плисна върху нежния килим с червените, жълти и зелени птици в полет. Елайда изруга, скочи от стола си и заотстъпва от разлятото. Нищо не беше пръснало върху роклята й, за жалост. Егвийн спокойно дръпна една кърпа за сервиране от масата и започна да попива разлятото.

— Непохватна тъпачка такава! — сопна се Елайда.

— Съжалявам — промълви Егвийн. — Без да искам… — И наистина не го искаше. Искаше й се всичко това тази вечер изобщо да не беше се случвало. Искаше й се Елайда да не беше дошла на власт. Искаше й се Кулата да не беше се разцепила. Искаше й се да не беше принудена да разлее супата на пода. Но я беше разляла. Тъй че коленичи и започна да търка.

— Този килим струва повече от цялото ти село, дивачко! Мейдани, помогни й!

Сивата изобщо не възрази. Скочи, грабна ведрото със студена вода, в което се охлаждаше вино, и заситни да помогне на Егвийн. Елайда отиде до една врата в другия край на стаята да повика слугини.

— Повикай ме — прошепна Егвийн, щом Мейдани се смъкна на колене до нея да й помогне.

— Какво?!

— Повикай ме да ми дадеш указания — каза тихо Егвийн и хвърли поглед към Елайда, която все още бе обърната с гръб към тях. — Трябва да поговорим.

Беше възнамерявала да отбягва шпионките от Салидар, да остави Беонин да действа като нейна пратеничка. Но имаше твърде много въпроси. Защо Мейдани не беше избягала от Кулата? Какво крояха шпионките? Беше ли някоя от другите приета от Елайда и бита толкова като Мейдани?

Мейдани също хвърли поглед към Елайда, после към Егвийн.

— Може да не ми личи понякога, но аз все пък съм Айез Седай, момиче. Не можеш да ми заповядваш.

— Аз съм твоята Амирлин, Мейдани — каза Егвийн спокойно, докато изстискваше в една кана подгизналата от супа кърпа. — И за теб ще е най-добре да го запомниш. Освен ако не искаш Трите клетви да се заменят с оброк за вечна служба на Елайда.

Мейдани я погледна плахо, после се присви боязливо от пронизителните викове на Елайда за слугини. Горката. Явно бе преживяла тежки изпитания напоследък.

Егвийн сложи ръка на рамото й.

— Елайда може да бъде свалена, Мейдани. Кулата ще бъде обединена отново. Ще се погрижа това да стане, но трябва да сме храбри. Повикай