Буря се надига

— Не беше толкова зле, колкото можеше да бъде. Запазвам си положението на Надзорница на вълните на моя клан.

Но беше явно, че е изгубила много достойнство, че е накърнила тох, или както там проклетият Морски народ наричаше честта. Дори когато го нямаше, Ранд причиняваше болка и страдание!

— Радвам се, че се върна — промълви той. Без усмивка, но с по-мек тон. Това бе най-доброто, което можеше да направи. — Впечатлен съм от благоразумието ти, Харайн.

Тя кимна благодарно.

— Ще спазим своята Сделка, Корамуур. Не бива да се опасяваш.

Той се сети още нещо, един от въпросите, за които всъщност бе дошъл да я попита.

— Харайн. Искам да ти задам един деликатен въпрос за твоя народ.

— Ами… Задай го — отвърна тя предпазливо.

— Как Морският народ постъпва с мъже, които могат да преливат?

Тя се поколеба.

— Обвързаните с брега не е нужно да знаят това.

Ранд я погледна в очите.

— Ако се съгласиш да ми отговориш, в замяна аз също ще отговоря на твой въпрос.

Най-добрият начин да се разбереш с Ата-ан Миере беше не с натиск или с насилие, а да предложиш сделка. Тя помълча.

— Ако отговориш на два мои въпроса, ще отговоря на твоя.

— Само на един въпрос, Харайн — каза той и вдигна пръст. — Но обещавам да отговоря толкова искрено, колкото мога. Сделката е честна и ти го знаеш. Точно сега нямам много търпение.

Харайн потупа устните си с пръсти.

— Имаме сделка тогава, под Светлината.

— Имаме — каза Ранд. — Под Светлината. Първо моят въпрос.

— На мъжете, които могат да преливат, им се дава избор — каза Харайн. — Могат или да скочат от носа на кораба си с камък, вързан за краката им, или да бъдат оставени на гол остров без храна и вода. Второто се смята за по-срамен вариант, но някои го приемат, за да поживеят още малко.

Не беше много по-различно от това, което собственият му народ правеше с опитомяването на мъже, честно казано.

— Сайдин вече е пречистен — каза той. — Тази практика трябва да спре.

Тя присви устни и го изгледа.

— Твоят… човек говори за това, Корамуур. За някои е трудно да го приемат.

— Вярно е — каза той твърдо.

— Не се съмнявам, че ти го вярваш.

Ранд стисна зъби и едва сдържа гнева си. Беше премахнал покварата! Той, Ранд ал-Тор, бе извършил подвиг, равен на когото не беше виждан от Приказния век. А как се приемаше това? С подозрение и съмнение. Повечето допускаха, че полудява и че му се привижда „прочистване“, каквото всъщност изобщо не е имало.

На мъжете, които можеха да преливат, винаги се бе гледало с недоверие. И все пак точно те можеха да потвърдят казаното от Ранд! Беше си представял радост и възхищение при победата, но, от друга страна, трябваше да очаква точно това. Макар в древността мъжете Айез Седай да бяха почитани като равните им в дарбата жени, това бе минало. Далечно минало. Дните на Джорлен Корбесан бяха забравени. Хората помнеха единствено Разрушението и Лудостта.

Мразеха боравещите със Силата мъже. И все пак с това, че следваха Ранд, служеха на един от тях. Нима не виждаха противоречието? Как можеше да ги убеди, че вече няма никаква причина да убиват мъже, които могат да докосват Единствената сила? Те му трябваха! Та нали сред същите тези мъже, които Морският народ хвърляше в океана, можеше да съществува друг Джорлен Корбесан!

Замръзна. Джорлен Корбесан бе един от най-надарените Айез Седай преди Разрушението, мъж, сътворил някои от най-удивителните тер-ангреали, които Ранд беше виждал. Само дето Ранд не беше ги виждал. Това бяха спомени на Луз Терин, не негови. Изследователската лаборатория Шаром на Джорлен беше унищожена — а самият той убит — от отката на Сила от Въртела.

„О, Светлина — помисли отчаяно Ранд. — Изгубвам се. Изгубвам се в него.“

Най-ужасното беше, че вече не можеше да пропъди Луз Терин от себе си. Луз Терин беше знаел как да запечата Въртела, макар и несъвършено, но Ранд нямаше представа как да подходи към тази задача. Безопасността на света можеше да зависи от спомените на мъртвия безумец.

Много от хората около Ранд изглеждаха стъписани, а погледът на Харайн беше едновременно смутен и малко изплашен. Той осъзна, че отново си мърмори сам, и каза сковано:

— Приемам отговора ти. Какъв е въпросът ти към мен?

— Ще го задам по-късно — отвърна тя. — След като имам възможност да обмисля.

— Както желаеш. — Ранд се обърна и свитата му от Айез Седай, Деви и слуги тръгна след него. — Пазачите на терена за Пътуване ще ти покажат стаята ти и ще пренесат багажа ти. — Беше цяла планина. — Флин, при мен!

Старият Аша’ман скочи през портала и махна на последния носач да притича обратно на кейовете от другата страна. Остави портала да се извие в резка от светлина и да изчезне, след което забърза след Ранд. Хвърли поглед на Кореле, която го беше обвързала за свой Стражник, и й се усмихна.

— Извинявам се, че толкова се забавих с връщането, милорд Дракон. — Флин беше на години, сбръчкан, само с няколко рехави кичура на главата. Много приличаше на селяните, които Ранд бе познавал в Емондово поле, макар цял живот да беше служил като войник. Бе дошъл при Ранд, защото искаше да научи Цяра. Вместо това Ранд го беше превърнал в оръжие.

— Но все пак изпълни заповедта — отвърна Ранд. Искаше му се да обвини Харайн за предразсъдъците на цял свят, но не беше честно. Трябваше му по-добър начин, начин, който да накара всички да разберат.

— Никога не ме е бивало много в правенето на портали — продължи Флин. — Не съм като Андрол. Трябваше да…

— Флин — прекъсна го Ранд. — Спри.

Деймир Флин се изчерви.

— Извинявам се, милорд Дракон.

Кореле до него се засмя и го потупа по рамото.

— Не му обръщай внимание, Деймир — каза с напевния си мурандийски говор. — Цяла сутрин е навъсен като зимен облак.

Ранд я изгледа сърдито, но тя само се усмихна добродушно. Независимо какво мислеха Айез Седай за преливащите мъже изобщо, тези, които бяха взели Аша’ман за свои Стражници, се отнасяха към тях грижовно като майки към децата си. Тази жена беше обвързала един от мъжете му, но това не променяше факта, че Флин все пак беше един от мъжете му. Аша’ман първо и преди всичко, Стражник — чак след това.

— Ти какво мислиш, Елза? — каза Ранд, като се извърна от Кореле към другата Айез Седай. — За покварата и за казаното от Харайн?

Кръглоликата жена се поколеба. Крачеше с ръце зад гърба, тъмнозелената й рокля бе обшита със съвсем малко везмо.

— Щом милорд казва, че покварата е прочистена — заговори тя предпазливо, — то определено е нередно да изразявам съмнение там, където други могат да чуят.

Ранд направи гримаса. Отговор точно като от Айез Седай. Клетва или не, Елза си правеше каквото си иска.

— О, ние и двете бяхме при Шадар Логот — обади се Кореле. — Видяхме какво направи, Ранд. Освен това мога да усетя мъжката сила през скъпия ми Деймир, когато свързваме. Тя наистина е променена. Покварата е изчезнала. Чиста като слънчева светлина е, макар че преливането на мъжката половина все още го усещам като борба с лятна вихрушка.

— Да — заговори Елза. — Но трябва да разберете колко трудно ще е за другите да го повярват, лорд Дракон. През Времето на лудостта са били нужни десетилетия, докато хората приемат, че мъжете Айез