Буря се надига

Ранд отново се размърда. Този път простена, отвори очи и се надигна. Вдигна ръка към главата си и странно, изглеждаше сякаш по-уморен, отколкото преди да заспи. Беше само по долни дрехи и гърдите му бяха голи. Поседя така, след това стана и отиде до затворения прозорец.

Мин затвори книгата.

— Защо ставаш, овчарю? Спа само два часа!

Той отвори кепенците към нощния мрак. Пламъкът на лампата потрепери от полъха на вятъра.

— Ранд? — попита Мин.

Едва чу гласа му:

— Той е в главата ми. Беше си отишъл, докато спях. Но сега се върна.

Мин едва се сдържа да не потрепери. Светлина, колко мразеше да слуша за лудостта му. Беше се надявала, че след като бе изцерил сайдин, ще се освободи от лудостите на покварата.

— Той ли? — попита го, като се постара да запази гласа си спокоен. — Луз Терин?

Той се обърна. Облачното нощно небе отвън очерта лицето му, потънало в сенки от треперливата светлина на лампата.

— Ранд. — Тя остави книгата, стана и отиде при него до прозореца. — Трябва да поговориш с някого. Не можеш да таиш всичко в себе си.

— Трябва да съм силен.

Тя го хвана за рамото и го извърна към себе си.

— Това, че ме държиш настрана, означава, че си силен ли?

— Не съм…

— Си. Там вътре, зад тези твои айилски очи, става нещо. Ранд, мислиш ли, че ще престана да те обичам заради това, което чуваш?

— Ще се изплашиш.

— О? — Мин скръсти ръце. — Значи съм едно крехко цвете, така ли?

Той отвори уста, мъчеше се да намери думи — точно както го правеше някога. Още докато не беше нищо повече от едно селско овчарче, тръгнало на приключение.

— Мин, знам, че си силна. Знаеш, че го знам.

— Тогава ми повярвай, че ще съм достатъчно силна да понеса това, което е вътре в теб — каза тя. — Не можем просто да се преструваме, че нищо не се е случило. — Продължи с усилие: — Покварата е оставила следи по теб. Знам го. Но ако не можеш да го споделиш с мен, с кого би могъл тогава?

Той прокара ръка през косата си, обърна се и закрачи из стаята.

— Да изгори всичко дано, Мин! Ако враговете ми открият слабостта ми, ще я използват. Чувствам се сляп. Тичам в тъмното по непозната пътека. Не знам дали има отклонения по пътя, или дали всичко не свършва в пропаст!

Тя сложи ръка на рамото му и го спря.

— Кажи ми.

— Ще си помислиш, че съм луд.

Тя изсумтя.

— Аз вече съм си помислила, че си тъп глупак. Може ли да е много по-лошо от това?

Той я погледна и напрежението сякаш отчасти се смъкна от лицето му. Седна на ръба на леглото и въздъхна тихо. Е, това все пак беше напредък.

— Семирага е права — заговори Ранд. — Аз чувам… неща. Гласа на Луз Терин, Дракона. Той ми говори и реагира на света около мен. Понякога се опитва да ми отнеме сайдин. И… и понякога успява. Той е луд, Мин. Безумен. Но нещата, които може да прави с Единствената сила, са удивителни.

Зарея поглед в далечината. Мин потръпна. Светлина! Да оставя гласът в главата му да владее Единствената сила? Какво означаваше това? Че е позволил на безумната част в мозъка му да се наложи?

Ранд поклати глава.

— Семирага твърди, че това е просто лудост, номера, които ми върти умът ми, но Луз Терин знае неща — неща, които аз не зная. Неща, свързани с история, с Единствената сила. Ти имаше видение за мен, показващо как двама мъже се сливат в един. Това означава, че Луз Терин и аз сме отделни! Двама души, Мин. Той е реален.

Тя седна до него.

— Ранд, той е ти. Или ти си той. Втъкан отново в Шарката. Онези спомени и неща, които можеш да правиш… те са останки от онзи, който си бил преди.

— Не — отвърна Ранд. — Мин, той е безумен, а аз не съм. Освен това той се е провалил. Аз няма да се проваля. Няма, Мин. Няма да нараня тези, които обичам, като него. А когато надвия Тъмния, няма да му дам възможност да се върне толкова скоро и да ни измъчва отново.

Три хиляди години било „скоро“? Тя го прегърна.

— Има ли значение? Независимо дали съществува друга личност, или това са просто спомени отпреди, информацията е полезна.

— Да — промълви Ранд, сякаш отново отчужден. — Но се боя да използвам Единствената сила. Когато го правя, рискувам да позволя той да я завладее. Не мога да му се доверя. Той не е искал да я убие, но това не променя факта, че го е направил. Светлина… Илиена…

Така ли беше станало с всички тях? Всички са смятали, че самите те са разумни и че другата личност вътре в тях прави ужасни неща?

— Всичко вече е свършило, Ранд — каза тя и го притисна до себе си. — Каквото и да е този глас, няма да стане по-лошо. Сайдин е прочистен.

Ранд не отвърна, но се отпусна. Тя затвори очи, наслаждаваше се на топлината му до себе си, особено след като бе оставил прозореца отворен.

— Ишамаел е жив — промълви Ранд.

Тя се сепна.

— Какво? — Точно когато бе започнало да й става хубаво!

— Ишамаел… — прошепна Мин. — Ти го уби!

— Да. В Тийрския камък. Върнал се е, с ново лице и под ново име, но е той. Трябваше да се досетя, че ще се случи. Тъмния не би изоставил толкова полезен инструмент без борба. Той може да се пресегне отвъд гроба.

— Тогава как можем да победим? Ако всеки, когото убиваме просто се връща…

— Белфир — отвърна Ранд. — Това ще ги убие завинаги.

— Кацуан каза…

— Не ме интересува какво е казала Кацуан — изръмжа той. — Тя е моя съветничка и ми дава съвети. Само съвети. Аз съм Прероденият Дракон и аз ще реша как да се боря. — Замълча и си пое дълбоко дъх. — Все едно, няма значение дали Отстъпниците се връщат, няма значение кого или какво изпраща Тъмния срещу нас. Накрая ще унищожа него, ако е възможно. Ако не, то поне ще го запечатам толкова здраво, че светът да може да забрави за него.

Погледна я.

— Но затова… гласът ми трябва, Мин. Луз Терин знае разни неща. Или… или аз знам разни неща. Което и от двете да е вярно, знанието го има. В известен смисъл покварата на самия Тъмен ще го унищожи, защото тя ми дава достъп до Луз Терин.

Мин хвърли поглед към книгите. Малкото късче пергамент на Херид все още се показваше между страниците на „Мисли сред руините“.

— Ранд. Трябва да унищожиш печатите на затвора на Тъмния.

Той я погледна намръщено.

— Сигурна съм в това. През цялото това време четох книгите на Херид и вярвам, че точно това има предвид той с „да почистиш отломките“. За да изградиш отново затвора на Тъмния, първо ще трябва да го отвориш. Да разчистиш кръпката, направена върху Въртела.

Беше очаквала, че ще го приеме с неверие. Изненадващо, той само кимна.