Буря се надига

Амис кимна и отново се обърна към Корана.

— Не си мисли, че ще пренебрегнем това оскърбление, Корана. Възмездие ще има. След като тази война свърши, сеанчанците ще изпитат бурята на стрелите ни и върховете на копията ни. Но едва след това. Иди и кажи на двамата водачи на кланове, че си ми го съобщила.

Корана кимна — щеше да срещне своя тох по-късно, насаме с Амис — и ги остави. Деймир Флин и останалите вече бяха стигнали до къщата. Щяха ли да събудят Ранд? Той сега спеше, макар Авиенда да се беше принудила да притъпи връзката си посред нощното си наказание, за да не съпреживее усещания, които предпочиташе да избегне. Най-малкото да ги избегне, докато бяха от втора ръка.

— Сред копията ще се кажат опасни думи за това — каза Амис замислено. — Ще има призиви за нападение, искания Кар-а-карн да се откаже от опитите си да сключи мир.

— Ще останат ли с него, когато откаже? — попита Авиенда.

— Разбира се, че ще останат — отвърна Амис. — Те са айилци. — Погледна я. — Нямаш много време, дете. Може би е време да престанем да те глезим. Ще помисля за по-добро наказание за теб от утре.

„Да ме глезят? — Авиенда зяпна след отдалечаващата се Амис. — Не е възможно да измислят нещо по-безполезно или унизително!“

Но отдавна се беше научила да не подценява Амис. Въздъхна и се затича към шатрата си.

Глава 16В Бялата кула

— Любопитна съм да чуя какво ще каже новачката. Кажи ми, Егвийн ал-Вийр, как ти щеше да се справиш със ситуацията?

Егвийн вдигна очи от купата с черупки, с орехотрошачката в едната ръка и голям орех в другата. За първи път някоя от присъстващите тук Айез Седай се беше обърнала към нея. Беше започнала да си мисли, че гостуването й при трите Бели ще се окаже поредната загуба на време.

Мястото този път бе малък вграден балкон на третото ниво на Бялата кула. Заседателките можеха да си поискат стаи не само с големи прозорци, но и с балкони, нещо, което бе необичайно — макар не и нечувано — за обикновените Сестри. Този беше оформен като куличка, с груба каменна стена, минаваща на извивка по ръба, и подобна, висяща от издатината отгоре. Между двете имаше широко пространство и гледката бе доста красива, на изток към издигащите се хълмове, които по-натам продължаваха стръмно до Камата на Родоубиеца. Самата Кама смътно можеше да се види при ясен ден.

Полъхваше хладен вятър — толкова високо беше свеж и незамърсен от вонята на града долу. От двете страни на балкона растяха бодливки с тривърхи листа и виещи се лозници, тънките им пипалца се впиваха в каменния зид и почти му придаваха вид на скрита дълбоко в леса руина. Растенията бяха повече, отколкото Егвийн би очаквала в жилището на Бяла, но за Ферейн се разправяше, че била доста суетна. Вероятно й допадаше това, че балконът толкова изпъква сред останалите, въпреки че протоколът налагаше да държи лозите си подкастрени, за да не разваля блестящия профил на самата Кула.

Трите Бели седяха в плетени столове около ниска масичка. Егвийн седеше пред тях на плетено столче с гръб към гледката и им трошеше орехите. Всяка от слугините или кухненските работнички можеше да свърши тази работа, но с такива неща Сестрите запълваха времето на новачките, за които смятаха, че може прекалено да се разглезят от бездействие.

Егвийн си беше помислила, че трошенето на орехи е само повод. След като не й бяха обърнали внимание близо час, беше започнала да се съмнява, но сега и трите я гледаха. Не биваше да се съмнява в инстинктите си.

Ферейн имаше медената кожа на доманка и съответния за това нрав, нещо странно за Бяла. Беше ниска, със закръглено като ябълка лице и тъмна лъскава коса. Беше облякла светлокафява рокля, полупрозрачна, но с прилична кройка, с широк бял пояс около кръста, подхождащ на шала. Дрехата не беше лишена от везмо, а тъканта определено намекваше, може би преднамерено, за доманското й потекло.

Другите две, Мийаси и Тесан, бяха в бяло, сякаш се опасяваха, че рокли в каквито и да е други цветове ще са измяна към Аджата им. Този възглед ставаше все по-обичаен сред всички Айез Седай. Тесан беше тарабонка — личеше си и по това, че тъмната й коса на плитки с мъниста, бели и златни. Винаги изглеждаше притеснена от нещо. Макар че можеше да е просто заради времената, които преживяваха. Светлината знаеше, всички имаха твърде много поводи за тревога.

Мийаси беше по-спокойна. Желязносивата й коса бе прибрана на кок. Лицето й на Айез Седай изобщо не издаваше многото години, които трябваше да е преживяла, за да посребрее толкова. Никакви счупени парченца ядки за нея, само цели половинки. Егвийн грижливо измъкна една от черупката, която току-що беше строшила, и й я подаде. Беше набръчкана и набраздена като мозъка на малко животинче.

— За какво попита, Ферейн? — каза Егвийн, докато трошеше нов орех.

Бялата почти не се намръщи на неуместното обръщение на Егвийн.

Всички май започваха да привикват с факта, че тази „новачка“ рядко се държи така, както предполага положението й.

— Попитах — хладно отвърна Ферейн — какво ти щеше да направиш на мястото на Амирлин. Смятай го за част от урока си. Знаеш, че Дракона се е преродил, и знаеш, че Кулата трябва да го контролира, за да се проведе Последната битка. Как щеше да се отнесеш с него?

Любопитен въпрос. Не звучеше много като „урок“. Но тонът й също така не създаваше впечатление, че е оплакване срещу Елайда. Твърде много презрение имаше в този тон за Егвийн.

Другите две Бели запазиха мълчание. Ферейн беше Заседателка и се отнасяха почтително към нея.

„Чула е колко често споменавам за провала на Елайда с Ранд — помисли Егвийн, взряна в стоманеночерните очи на Ферейн. — Тъй. Проверка, а?“ Много предпазливо трябваше да борави с това.

Посегна за нов орех.

— Първо, щях да пратя група Сестри в родното му село.

Ферейн повдигна вежда.

— Да сплашат семейството му?

— Не, разбира се. Да ги разпитат. Кой е този Прероден Дракон? Буен мъж ли е, податлив ли е на страсти? Или е спокоен, внимателен и предпазлив? Има ли навика да прекарва времето си сам сред полето, или бързо се сприятелява с другите младежи? По ли е вероятно да го намериш в пивница, или в работилница?

— Но ти вече го познаваш — изгука Тесан.

— Аз да — отвърна Егвийн, докато трошеше ореха. — Но ние говорим за хипотетична ситуация. — „Най-добре е да не забравяте, че в реалния свят аз познавам Преродения Дракон лично. Както не го познава никоя друга в тази Кула.“

— Да предположим, че ти си ти — каза Ферейн. — И че той е Ранд ал-Тор, твоят приятел от детинство.

— Добре.

— Кажи ми — Ферейн се наведе към нея, — от типовете мъже, които изброи току-що, кой най-добре съответства на този Ранд ал-Тор?

Егвийн се поколеба.

— Всички. — Пусна строшения орех в малката купа при другите. Мийаси нямаше да го пипне, но другите не бяха толкова придирчиви. — Ако бях аз и Дракона беше Ранд, щях да знам, че е разумен човек, като за мъж — макар и донякъде инатлив понякога. Е, повечето пъти. По-важното, щях да знам, че е добър по сърце. И тъй, следващата ми стъпка щеше да е да изпратя Сестри, за да му предложат напътствие.

— А ако той ги отхвърли? — попита Ферейн.

— Тогава ще изпратя шпиони — отвърна Егвийн. — И ще го наблюдавам, за да видя дали се е променил от човека, когото съм познавала преди.

— И докато чакаш и наблюдаваш, той ще тероризира страната, ще сее хаос и ще привлича армии под знамето си.

— А ние не искаме ли да прави точно това? — попита Егвийн. — Не вярвам, че можеше да му се