Буря се надига

попречи да вземе Каландор, дори да го искахме. Той успя да възстанови реда в Кайриен, да обедини Тийр и Иллиан под един владетел и вероятно си е спечелил и благоразположението на Андор.

— Да не говорим за покоряването на айилците — каза Мийаси, докато се пресягаше за шепа ядки.

Егвийн я изгледа остро.

— Никой не покорява айилците. Ранд спечели уважението им. Бях с него тогава.

Ръката на Мийаси замръзна на средата на пътя към купата. Овладя се, откъсна погледа си от Егвийн, взе купата и се облегна в стола си. Лъхна хладен вятър и раздвижи лозите — Ферейн се беше оплакала, че тази пролет не се раззеленявали както трябва. Егвийн отново се зае с трошенето на орехи.

— Изглежда, просто щеше да го оставиш да сее хаос, както намери за добре — каза Ферейн.

— Ранд ал-Тор е като река — заговори Егвийн. — Спокоен и кротък, когато не е възбуден, но яростно и убийствено течение, когато е стегнат прекалено силно. Това, което направи Елайда, беше все едно да се опиташ да вкараш Манедерендрелле през каньон, тесен едва две стъпки. Да изчакаш, за да разбереш нрава на един мъж, не е глупаво, нито е признак за слабост. Действието без информация е безумие и Бялата кула си заслужи бурята, която предизвика.

— Може би — каза Ферейн. — Но все пак не ми каза как ти би се справила със ситуацията, след като информацията е събрана и времето за чакане е минало.

Ферейн беше известна с гневливия си нрав, но в този момент гласът й прозвуча с присъщата за Белите студенина. Студенината на жена, която говори без емоции, мисли за логиката на нещата, без да търпи външни влияния.

Според Егвийн това не беше най-добрият начин да се подхожда към проблемите. Хората бяха много по- сложни от някаква система от правила или числа. Вярно, имаше време за логика, но имаше и време за чувство.

Ранд беше проблем, с който тя не си позволяваше да се занимава — трябваше да се справя с по един проблем наведнъж. Но също тъй много можеше да се каже за планирането напред. Ако не помислеше как да се оправи с Преродения Дракон, накрая можеше да се озове в също толкова тежко положение като Елайда.

Той наистина бе станал различен от мъжа, когото бе познавала. И все пак семената на личностното в него трябваше да са си останали същите. Беше виждала гнева му през месеците, докато пътуваха заедно в Айилската пустош. Не се беше проявявал често по време на детството му, но вече можеше да разбере как се е спотайвал. Не че изведнъж нравът му бе станал избухлив — просто в Две реки не бе имало нищо, което да го разгневи особено.

През месеците, докато бяха пътували заедно, той сякаш се беше втвърдявал с всяка следваща стъпка. Беше под изключителен натиск. Как да се оправиш с такъв мъж? Честно казано, нямаше представа.

Само че този разговор не беше, за да се разбере какво да се прави с Ранд. Беше, за да може Ферейн да определи що за жена е Егвийн.

— Ранд ал-Тор вижда себе си като император — каза Егвийн. — И предполагам, че вече е такъв. Ще реагира лошо, ако си помисли, че го бутат или ръчкат в определена посока. Ако аз трябваше да се оправям с него, щях да изпратя делегация, която да го почете.

— Пищна процесия ли? — попита Ферейн.

— Не. Но не и оскъдна. Група от три Айез Седай, водена от Сива, придружена от Зелена и Синя. Той гледа на Синята благосклонно заради предишни асоциации, а Зелените често са възприемани като противоположни на Червените, дискретен намек, че желаем да работим с него, вместо да го опитомяваме. Сива, защото ще се очаква, но също тъй защото, ако се изпрати Сива, това означава, че ще следват преговори, а не войни.

— Добра логика — кимна Тесан.

Ферейн обаче не беше толкова убедена.

— Делегации като тази са се проваляли в миналото — каза тя. — Мисля, че делегацията на самата Елайда се водеше от Сива.

— Да, но делегацията на Елайда беше дълбоко погрешна — отвърна Егвийн.

— А защо?

— Ами защото беше изпратена от Червена, разбира се — отвърна Егвийн, докато трошеше поредния орех. — Трудно ми е да видя логиката в издигането на жена от Червената Аджа в Амирлин по времето на Преродения Дракон. Това не изглежда ли обречено да предизвика неприязън между него и Кулата?

— Би могло да се твърди — контрира Ферейн, — че Червените са необходими в тези тревожни времена, защото Червените са най-опитни в справянето с мъже, които могат да преливат.

— „Справянето със“ е различно от „работата със“ — отвърна Егвийн. — На Преродения Дракон не бива да се позволи да се вихри на воля, но откога Бялата кула се е въвлякла в похищаването и подчиняването на хора на нашата воля? Не сме ли известни като най-деликатните и предпазливите от всички? Не се ли гордеем с това, че сме способни да накараме други да правят каквото трябва, като през цялото време ги караме да си мислят, че е тяхна идея? Кога в миналото сме заключвали крале в сандъци и сме ги биели за неподчинение? Защо точно сега — в името на Светлината — отстъпихме от чудесната си практика и вместо това се превърнахме в обикновени разбойници?

Ферейн си избра ядка. Другите две Бели се спогледаха притеснено.

— Има логика в думите ти — най-сетне призна Заседателката.

Егвийн остави орехотрошачката настрана.

— Ранд ал-Тор е добър човек в сърцето си, но се нуждае от напътствие. Точно в тези дни трябваше да сме възможно най-деликатни. Той трябваше да бъде насочен така, че да се довери на Айез Седай над всички други, да разчита на нашия съвет. Трябваше да му се покаже благоразумието на това да се вслушва. Вместо това му беше показано, че ще се държим с него като с непослушно дете. Дори да е това, не може да се позволи той да си мисли, че гледаме на него по този начин. Заради кашата, която беше забъркана, той е пленил няколко Айез Седай и е позволил други да бъдат обвързани от онези негови Аша’ман.

Ферейн се сепна.

— О, по-добре да не споменаваме за това зверство.

— Какво? — възкликна Тесан стъписано и вдигна ръка към гърдите си. Някои Бели, изглежда, изобщо не обръщаха внимание на света около себе си. — Ферейн? Ти знаеше ли за това?

Ферейн не отвърна.

— Аз… чух този слух — каза пълничката Мийаси. — Ако е вярно, трябва да се предприеме нещо.

— Да — каза Егвийн. — За съжаление обаче точно сега не можем да се съсредоточим върху ал- Тор.

— Той е най-големият проблем пред света — каза Тесан и се наведе над масата. — Първо трябва да се оправим с него.

— Не. Има други проблеми.

Мийаси се намръщи.

— При положение че Последната битка наближава, не мога да разбера кои други проблеми ще са по- важни.

Егвийн поклати глава.

— Да се занимаваме с Ранд сега ще е все едно да сме като селянин, който гледа колата си и се тревожи, че няма стока за продан — но не обръща внимание на това, че оста й е пукната. Напълниш ли колата, преди да му е дошло времето, просто ще я счупиш и ще стане по-лошо, отколкото в началото.

— За какво по-точно намекваш? — попита Тесан.

Егвийн извърна очи към Ферейн.

— Разбирам — кимна тя. — Имаш предвид разделението в Бялата кула.

— Може ли пропукан камък да е добър темел за сграда? — попита Егвийн. — Може ли протрито въже да държи паникьосан кон? Как можем ние, в сегашното си състояние, да се надяваме да се справим със самия Прероден Дракон?