Буря се надига

лицето си и вдиша дълбоко. И явно шумно, защото Лейрас я изгледа строго и отново вдигна пръст пред устните си.

Егвийн кимна и я последва през кухненските помещения. След няколко мига се озоваха в едно килерче, вмирисано на зърно и престояло сирене. Тук плочките отстъпваха на по-издръжлива тухлена настилка. Лейрас извлече настрана няколко чувала, след което отвори дървен капак, покрит с рязани тухли, за да се слива с пода. Под килера имаше малко помещение с каменни стени, достатъчно, за да побере човек, въпреки че на висок мъж щеше да му е доста неудобно.

— Ще чакаш тук, докато се стъмни — заговори тихо Лейрас. — В момента не мога да те изведа навън, при това пърхане из Кулата като в курник, когато се е вмъкнала лисицата. Но боклукът се изнася късно през нощта и ще те скрия между момичетата, които го разтоварват. Един пристанищен ратай ще те прекара през реката. Имам някои приятели сред градската стража. Щом стигнеш оттатък, ти си знаеш какво ще правиш. Не бих те съветвала да се връщаш при онези глупачки, които те направиха своя кукла. Намери си някое местенце и се скрий там, докато всичко това отшуми, а после се върни и виж която там ще командва дали ще те приеме. Едва ли ще е Елайда, както вървят нещата…

Егвийн примига изненадана.

— Хайде — подкани я едрата жена. — Пъхай се долу.

— Аз…

— Няма време за дърдорене! — прекъсна я Лейрас, все едно не тя беше приказвала през цялото време. Очевидно беше изнервена, ако се съдеше по неспокойните й озъртания и потропването с крак по пода. Но също така беше очевидно, че е правила това и преди. Защо простата готвачка в Бялата кула бе толкова ловка в промъкването, толкова готова с план да измъкне Егвийн от укрепения и обсаден град? И защо имаше това скривалище в кухнята преди всичко? Светлина! Как го беше направила?

— Не се безпокой за мен — каза Лейрас, като я стрелна с поглед. — Аз ще се оправя. Ще задържа всички кухненски слуги далече от мястото, където работеше. Онези Айез Седай те проверяват на половин час — и тъй като провериха едва преди минута, ще мине доста време, докато погледнат отново. Когато проверят, ще кажа, че не знам нищо, и всички ще решат, че си се измъкнала от кухните. Скоро ще сме те измъкнали и от града и никой няма да се сети как е станало.

— Да — най-сетне успя да проговори Егвийн. — Но защо? — Беше смятала, че след помощта за Мин и Сюан Лейрас няма да гори от желание да помага на друга бегълка.

Лейрас я погледна. Решимостта в очите й не отстъпваше на която и да е Айез Седай. Егвийн определено беше подценявала тази жена! Коя бе тя всъщност?

— Няма да съм съучастничка в прекършването на духа на едно момиче — заяви твърдо Лейрас. — Тези побоища са срамни! Глупави Айез Седай. Служила съм вярно през тези години, да, но сега ми казват, че трябва да работиш толкова тежко, колкото мога да те натоваря, до безкрай. Е, мога да видя кога едно момиче го лишават от уроците му и го тъпчат. Няма да го търпя обаче, не и в кухните ми. Светлината да я изгори Елайда, дето си мисли, че може да прави това! Дали ще те екзекутира, или ще те направи новачка — не ме интересува. Но това отношение е недопустимо!

Странно, но Егвийн се усети, че обмисля предложението. Беше отхвърлила предложението на Сюан да я спаси, но ако избягаше сега, щеше да се върне в лагера на бунтовничките, след като се е освободила сама. Щеше да е много по-достойно, отколкото ако я бяха освободили. Можеше да се отърве от всичко това, да се отърве от боя, от робския труд.

И какво да прави? Да седи отвън и да гледа как Кулата рухва?

— Не — заяви тя твърдо. — Предложението ти е много мило, но не мога да го приема. Съжалявам.

Лейрас се намръщи.

— Виж, чуй ме…

— Лейрас — прекъсна я Егвийн. — Никой не говори с такъв тон на една Айез Седай, дори да е Наставничката на кухните.

Лейрас се поколеба.

— Глупаво момиче. Ти не си Айез Седай.

— Дали го приемаш, или не, все пак не мога да избягам. Освен ако не смяташ да се опиташ да ме натикаш насила в тази дупка — да ми запушиш устата, да ме вържеш и да ми попречиш да викам, след което лично да ме прекараш през реката, — предлагам да ми позволиш да се върна към работата си.

— Но защо?

— Защото — отвърна Егвийн — някоя трябва да я надвие.

— Не можеш да се бориш така — каза Лейрас.

— Всеки ден е битка. Всеки ден, в който отказвам да се огъна, означава нещо. Дори Елайда и нейните Червени да са единствените, които го знаят, това е нещо. Нещо малко, но повече, отколкото бих могла да направя отвън. Трябва да тръгвам. Все още ми остават два часа работа.

Лейрас с неохота затвори капака на скривалището и излязоха от килера. Наставничката на кухните вече вдигаше много повече шум, забърсваше тезгяхите и стъпките й отекваха по тухления под. Любопитно как успяваше да е толкова тиха, когато поиска.

Пред тях се мярна яркочервено петно, като кръвта на заек по сняг, и Егвийн замръзна. Беше Катерин. Устата й беше стегната, очите й присвити. Беше ли ги видяла, че излизат?

Лейрас също замръзна.

— Вече разбирам какво съм сбъркала — заговори бързо Егвийн на Наставничката на кухните и кимна към втората пещ близо до килера със скривалището. — Благодаря ти, че ми го показа. Вече ще съм по- внимателна.

— Гледай да си — рече Лейрас, съвзела се от стъписването си. — Иначе ще видиш какво е истинско наказание, не като ония потупвания, дето ти ги дава Наставничката на новачките. Хайде, марш на работа.

Егвийн кимна и забърза към огнището. Катерин изпъна ръка да я спре и сърцето й издайнически затупка.

— Няма нужда — каза Червената. — Амирлин заповяда новачката да я обслужи на вечеря. Казах й, че един ден работа едва ли ще прекърши някоя толкова глупаво упорита като тази, но тя настоя. Предполагам, че ще ти се предложи първа възможност да докажеш смирението си, дете. Съветвам те да я приемеш.

Егвийн погледна почернелите си длани и мръсната рокля.

— Хайде, бягай — подкани я Катерин — Измий се и се почисти. Не бива да караш Амирлин да чака.

Измиването се оказа почти толкова трудно, колкото чистенето на огнището. Саждите бяха зацапали дланите й също като работната рокля. Егвийн похаби близо час в търкане в коритото, пълно с хладка вода, за да се приведе в по-приличен вид. Ноктите й бяха разядени от търкането на тухлите, а всеки път, щом изплакнеше косата си, като че ли смъкваше цяла кофа сажди и пепел.

Но все пак се радваше. Рядко бе имала толкова време за къпане. Обикновено не можеше да спре за повече от едно бързо изтриване. Докато се търкаше и плакнеше в малката баня със сиви плочки, обмисляше следващата си стъпка.

Беше отказала възможността да избяга. Това означаваше, че трябва да работи с Елайда и Червените, единствените Сестри, които виждаше. Но можеше ли да ги накара да разберат грешките си? Да можеше само да прати цялата им пасмина за наказание и да се отърве от тях…

Но не. Тя беше Амирлин. Представляваше всички Аджи, включително Червената. Не можеше се отнесе с тях така, както Елайда се беше отнесла със Сините. Те бяха най-враждебно настроените към нея, но пък това бе още по-голямо предизвикателство. Като че ли постигаше известен напредък със Силвиана, а не беше ли Лайрен Дойрелин признала, че Елайда е направила сериозни грешки?

Може би Червените не бяха единствените, на които можеше да влияе. Винаги оставаха случайните срещи с други Сестри в коридорите. Ако някоя от тях се приближеше до нея да й говори, Червените не можеха току-така да я избутат настрана. Щяха да проявят малко приличие, а това щеше да даде на Егвийн поне малък шанс да общува с други Сестри.

Но как да постъпи със самата Елайда? Разумно ли беше да позволи на лъжливата Амирлин да продължава да си мисли, че Егвийн е почти прекършена? Или беше време да даде отпор?

След банята се почувства много по-чиста и още по-уверена в себе си. Войната й беше взела сериозен